Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

неделя, 9 юли 2017 г.

Моето писмо до изпадналия в пълно мълчание екип на в-к МАРИЦА



Моето поредно Отворено писмо във връзка с казуса около тъй недиалогичната директорка на пловдивската ПГЕЕ от сряда, 5 юли 2017 г. (Виж: Крайно време е да дадем пример, че сме способни да преживеем поврат към добро - да тръгнем по пътя на доброто) го изпратих до доста медии, които, разбира се, единодушно мълчат до този момент (нашите медии не се вълнуват от сериозни и важни теми, те се занимават предимно с идиотщини и с глупости). От в-к МАРИЦА обаче мигновено реагираха и поискаха разяснения накратко, щото не могли да се ориентират в историята, в казуса (той наистина не е прост); написах им тези разяснения и им ги изпратих ведно с няколко снимки, минаха няколко дни, те не реагираха по никой начин (доколкото мога да съдя по онлайн-изданието им), ако са реагирали само в печатното им издание (нищо чудно да имат и такава практика), не го следя и не мога да зная; по тази причина решавам 4 дни по-късно да публикувам тук тия мои разяснения, все пак да видят бял свят (след като, както изглежда, във в-к МАРИЦА не им е било съдено да стигнат да евентуални читатели):

Здравейте,

Напълно Ви разбирам (историята на истина е дълга, епична бих казал, не е лесна за ориентиране). Ще Все опитам съвсем накратко да Ви представя същината на случилата се история.

Директорката на ПГЕЕ (по-известен като ТЕТ-ЛЕНИН) Стоянка Анастасова в последните години се прочу с това, че често си има големи проблеми с правосъдието. Тя често опрасква (уволнява) учителите, които си позволяват да се държат по-независимо, те завеждат дела, съдът отменя директорската заповед за тяхното уволнение, връща ги на работа, упоритата директорка обаче отново ги опрасква. Те отново печелят делата. Така се случи с инж. Калин Христов, за чиито случай в-к МАРИЦА писа преди време. Същото се случва сега и с Ангел Грънчаров, титулярният учител по философия в това училище от повече от 15 години.

Преди няколко месеца тя повторно опраска върнатият на работа учител, който обаче се заинати и обяви граждански протест за свобода и демокрация в училищните общности, поде подписка за гражданско уволнение на директорката. Цели 77 дни продължи неговия протест, който се провеждаше на тротоара, до централния вход към двора на училището, който е откъм бул. Пещерско шосе. (Пращам ви снимки от мястото на протеста.) Директорката обаче не се впечатли от тази гражданска акция, провали се на изпита на протеста (думата протест съдържа като корен думата тест), което принуди философа Грънчаров, т.е. моя милост, да я даде отново на съд. Съдебното дело започва в Районен съд на 5 септ. 2017 г.

Като израз да добра воля обаче предлагам на директорката да не се излагаме повече и да започнем диалог или преговори за досъдебна спогодба, за досъдебно решаване на спора или конфликта. Сюблимното или фрапантното е, че тя ме опраска по одиозния член 328, ал. 1, т. 5 от КТ, което означава, че ме обяви за "пълен некадърник", изцяло ми били липсвали качества да бъда учител според нея, въпреки че работя тази професия непрекъснато вече 34 години (бил съм 7 години преподавател по философия и в ПУ). Но понеже съдът не е мястото да се обсъжда въпроса кой става и кой не става за учител, как е правилно и как е неправилно да се преподава и пр., аз предлагам да обсъдим този въпрос там, където му е мястото, именно в самата училищна общност. Аз съм горещ привърженик на реалната (не мнима, не фалшива, а истинска) демократизация на отношенията в училищната общност, а г-жа Анастасова, директорката, е гореща фенка на авторитарния подход (тя залага на принудата, на натиска, на заповядването, на опраскването на другояче мислещите и т.н.) Тоест спорът ни е идеологически и ценностен, иначе казано, уволнението ми е по чисто политически причини, което директорката се опитва да замаскира с лъжливия довод че не съм бил преподавал по "единствено-правилния начин", че не съм бил типов учител и т.н.

Това е. Отново и предлагам да седнем да преговаряме, чрез посредничеството на медиатор - с оглед повече да не се излагаме. Щото излиза, че в ПГЕЕ и най-простите въпроси не можем да ги решим самостоятелно, а трябва да ги решаваме по съдебен ред. Което много говори и показва.

Говори показва най-вече какви са управленските качества на директорката, чиито представи са толкова анахронични че нямат нищо общо със съвременните разбирания за образование. Тя продължава да е привърженичка на сталинския подход: "Есть человека - есть проблема; нет человека - нет проблемы!". Аз пък съм се амбицирал да я уча на демокрация. Това ми е и работата като учител по философия и гражданско образование. Интересно е, че успявам да науча и най-последните си учениците на това, което директорката изобщо не може да схване...

Темата е интересна, но спирам дотук. Поздрави на екипа на в-к МАРИЦА!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Господин Грънчаров,

Време е да се научите да гледате философски на живота. Направили сте грешки, наказали са ви (с уволнението) и толкова. Време е да се вгледате в себе си. Вижте собствените си недостатъци, преди да търсите такива у другите хора.

Бъдете здрав.

Анонимен каза...

Ами единодушно мълчат, AIG, защото така са правили 1876... Ти от робско племе руски витязи ли искаш да направиш?? Е, виж мижитурката по-горе, говори с комунистически жаргон от 1978... Тогава на другарите всичко беше ясно и го поставяха в железни думи... Погледни таa мижитурка, тя едва ли осъзнава кво е написала, но пише с власт... А кой й даде влаC? Сейтън, естествено, а мижитурката не разбира, че е тор за него... Бълхарите са с много ниско ниво, аз не знам в ква Европа са "влезли" кат немат ум за пет пари, ама нейсе... Пред вас са блеснали житата, то с идиот има ли начин да се оправиш, освен да го оставиш да е идиот, а?...

Ангел Грънчаров каза...

На първата анонимна другарка, дето раздава безплатни съвети:

Другарко, сигурно съм направил много грешки, няма безгрешни и напълно праведни хора на тази земя, та бихте ли ми казала конкретно някоя и друга моя грешка? За да се поуча от безмерната Ви мъдрост, затова питам.

Апропо, а директорката на ПГЕЕ не греши изобщо според Вас, правилно ли Ви разбрах? Ако все пак и тя е човешко същество и греши, бихте ли съобщила и някоя нейна грешка? Та и тя да почерпи малко от Вашата безмерна мъдрост...

Благодаря предварително!