неделя, 9 юли 2017 г.

Страшно е в църквата ни: Синодът не се съобразява с Христос, а с ченгетата от ДС, има свещеници, които не вярват в Бога!




– А какво ще кажете за упадъка на църквата? Какво трябва да се направи там?

– Нищо не може да се направи за нея. Тя е точно като държавата. Хартата на ООН позволява революцията, но в църквата тя не е позволена. Хора от ДС, финансови кръгове влияят на висшето църковно ръководство. То не се съобразява с Христос. Страшно е в църквата! Както държавният чиновник тормози малките предприемачи, по същия начин администрациите в митрополиите, натоварени с власт, съсипват свещеника, който иска да работи. Има свещеници, които в Бога не вярват. А тези, които на пръв поглед показват ревност, те са по-страшни от другите. У тях ревността е привидна. В старите духовници има нещо много човешко, а младите – жив човек ще изяде и няма да му мигне окото само да не е в пости. Във вторник не може да заколи човек и да му изпие кръвта, защото е пост, а в четвъртък – може. Това е. (Прочети ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Между другото и тоя поп, пардон, монах, е нихилист, от думите му личи това. (Изразът "Майната й на Украйна!" и глупостите, които казва по отношение на "Южен поток", оказва се и монахът е путинист, при това не му пука за действителните коренни интереси на България, показват красноречиво това, такива неща християнин не може да си позволи да го каже.) Но за църквата се изказва вярно. Така е. Сега осъзнавам, че Църквата ни е таман като обществото ни, а това не бива да е така, тя трябва да играе ролята на духовен водач. Същото се отнася и за образователната ни система, и тя е в катастрофално положение. И какво, има ли при това положение надежда за спасение?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: