Искам да пиша за две неща (за една случка и за един проблем), свързани с моята пристрастеност към разхождането из града. Може и при други хора да се случат (или вече да са се случили) подобни неща, та е добре да бъдат осмислени малко по-надълбоко. С това ще започна тазсутрешното си есе, а докъде обаче ще стигна това сега не мога да ви го кажа - по причина на това, че аз самият изобщо не знам нищичко по този въпрос. Ще тръгна обаче от прекалено прозаични случки и проблеми, пък ще стигна, предполагам, до нещо значително по-важно и необходимо. Ще видим де, то засега нищо още не се знае.
Тия дни (не вчера, а оня ден) както си се разхождах и то в центъра на града (на 20-30 метра от Народната библиотека "Иван Вазов", на улицата, на която е библиотеката) се случи следното: от странична уличка изведнъж с огромна скорост и шум от форсиране излетя една лека кола; поради прекалено голямата скорост колата не можа да вземе завоя и се завъртя; шофиращият дебил обаче не вдигна крака си от педала за скоростта и изведнъж забелязах, че колата се отправя точно към мен (аз бях на тротоара); не можех да бъда сигурен, че тя ще се удари в дърво и ще и спре и по тази причина тръгнах да бягам, макар в един момент да ми хрумна, че бягането може и да не ме спаси, а напротив, да е за лошо: щото колата можеше да се насочи навсякъде заради голямата скорост; това, разбира се, стана за секунди; инстинктивно обаче побягнах, нищо че ми хрумна, че може да е по-добре да остана на място; колата се заби в областта на десния фар в дърво на две крачки зад мен, т.е. все пак е било добре, че побягнах (щото ако беше встрани само 20-30 см. можеше да не се удари в дървото и да връхлети на тротоара и да ме премаже!); от колата излезе млад човек, най-вероятно възрастта му беше дори под 18 години и... хукна да бяга да се крие в странична уличка; а приятелят му, седящ на седалката до шофьора, излезе и почна нещо да му крещи, да го упреква, каза му нещо от рода на "Браво бе, велик шофьор си бил!" и прочие; аз не се спрях да гледам сеир и си продължих разходката, бях доста обаче уплашен: излиза, че човек и миг не може да е спокоен, дори и на тротоара нямаш гаранция, че няма да те размаже някоя кола! Това ми се случи на няколко десетки метри от Народната библиотека, на крачки от Симеоновата градина, наблизо до езерото, на улицата "Авксентий Велешки".
А сега проблемът ми около моята страст към разхождането. Обичам да се разхождам, но напоследък се появи следния проблем: аз по начало имам т.н. "плоско стъпало", "дюстабанлия" съм, оказа се, че почнах да усещам все по-силни болки в краката, в областта на стъпалото. Като споделих с майка ми (тя също има този проблем), тя ме посъветва да питам лекаря да ме насочи да си купя специални подложки или стелки, те щели да ми помогнат. Е, казах на лекаря, той ми рече да ида да си купя тия неща, отидох, оказа се, че цената им е доста "солена" (за моите възможности на безработен е непосилна!), чифт стелки струва астрономичните 28 лева (е, има и още по-скъпи, примерно 150-200-250 лева, тия бяха най-евтините!); мислих, мислих какво да правя, наложи се да се унижавам да искам пари в заем и в крайна сметка събрах парите и си купих въпросното нещо. Почнах да ги ползвам, през лятото се разхождам със сандали, най-напред стелките... разкъсаха сандалите ми, наложи се да се прибирам кажи-речи бос! Е, почнах да ги ползвам след това с други обувки, сякаш в един момент ми повлияха добре, стори ми се, че болките в краката намаляват. Да, ама от дългото ходене се появи друг проблем: започнаха да ме болят краката на други места, на две места ми се стори, че почна да ми се образува... мехур, кракът явно не ми е свикнал, още повече започнах да куцам! (В един момент почнах да си мечтая да ми се върнат старите болки, болките, които имах до преди ползването на стелките, те сякаш бяха по-поносими, затова взе да ми се иска да махна стелките и да тръгна пак без тях.) Взе да ми хрумва дали проблемът няма да се реши ако тръгна направо... бос, като навремето са ходели библейските хора и мъдреци. Да, ама "дяволът си няма работа", както се казва, и в един момент ми подшушна мисълта, че проблемът може би се дължи на неудобните стелки, на проблем, свързан с точно тия стелки, които бяха толкова скъпи и ми излязоха така "солени".
Това ме подтикна да почна да търся в интернет други стелки, евентуално надеждата ми беше да попадна на други, по-евтини, но които да са по-удобни, да не ми предизвикват мехури по краката. Намерих стелки, които струваха 12 лева, доставката струваше 4 лева. Наложи се да търся и да моля близки хора и приятели за тия пари, поръчах и купих стелките, те пристигнаха. Сякаш са по-удобни, знам ли, те пък обаче сякаш са... "плъзгащи" се, не държат много, разместват се, в един момент взе да ми писва да ползвам въпросното съоръжение. (В по-солидни обувки, в които на стелките им е по-добре, пък е горещо, запарват се краката, лятно време е най-добре човек да ходи с джапанки!) Е, по съвет на приятел реших да тръгна да търся по "магазините за 1 лев" (или "за 1 евро") джапанки, които да имат някои подобрения, за да са полезни и удобни и за хора, имащи плоско стъпало. Още не съм намерил обаче препоръчаните аксесоари. Та ето с такива глупави неща ми се налага да се занимавам в последните дни. С две думи казано: в момента проблема ми е, че куцам даже когато ходя в апартамента, а на улицата съвсем окуцявам. Започнах да куцам хептен, крайно неприятна работа! Може пък краката да ми свикнат със стелките, знам ли? Ще трябва да продължа да ходя с тях, да, ама тия мехури, които ми излязоха от тях, са доста неприятна работа. Заради мехурите трябва да не излизам повече, та да заздравеят. Ще ми се наложи да се раздвижвам с велоергометъра, който имаме, купил съм го в значително по-добри времена, макар че разходката из града е за предпочитане от мен.
Чудя се дали този текст да го сложа към книжката по темата за това как вземаме разумни решения, знаете, че пиша такава книжка напоследък. Ето че на човек му се налагат да мисли и да взема решения по какви ли не проблеми, които, бидейки уж "дребни", понякога ни създават доста неудобства и... нови проблеми. Постоянно сме заети с всякакви проблеми и ни се налага да вземаме решения по тях. И често постъпваме и доста... глупаво, то пак се дължи на неумения, на неосмисляне по-цялостно на проблема и т.н. Човек трябва, за да вземе що-годе разумни решения дори и по такива дребни проблеми, да разговаря с колкото се може повече хора, на които вече се е случвал такъв проблем, които са се сблъсквали със същия проблем, но това не значи, че трябва да изпълнява всичко, което различните хора му казват. Трябва и да не бърза прекалено с вземането на някакво решение. Трябва, трябва, ала ето, правим какви ли не неща, заплитаме се, разхищаваме и средства, и време. Няма алгоритъм, който да ни гарантира винаги вземането на правилни, на верни, на разумни решения. Винаги трябва да проявяваме и оригиналност, новаторство, трябва да подхождаме творчески, трябва и да рискуваме: който не обича риска се е отказал от свободата, това са думи на Симон дьо Бовоар, които аз често цитирам (защото са верни). За оригиналността и самобитността си обаче ние плащаме винаги съответната цена. Такава е нашата човешка участ очевидно. Затова и повечето хора действат стереотипно и типово, бягат, крият се от оригиналността и от новаторството. И по този начин допускат нова, вече още по-глобална или фундаментална грешка. Няма как да се крием от свободата, тя предпоставя необходимостта постоянно да сме гъвкави като се въвличаме в какви ли не ситуации, коя от коя по-предизвикателни и необичайни. И поради това се изисква и ние да изобретяваме нови и нови решения. Затова е и така интересно и хубаво да си човек, да живееш по човешки начин, иначе казано, да си свободен човек, изцяло отговорен са своята съдба.
Да, ама повечето хора бягат като дявол от тамян тъкмо от... свободата, нали така, това поне забелязали ли сте го? Без свобода по-лесно се живее - така именно си мислят... немислещите хора. По-лесно и по-спокойно било да живееш е като си несвободен, това твърди тяхното така разпространено мнение. Крайно много са се объркали: и бягството от свободата е избор и като такова пак е израз на свобода, свободата затова е доста коварно нещо. Щом си човек си длъжен да си свободен и да се ползваш от свободата си.
Като пиша това, се сещам, че снощи разговарях няколко часа с един млад човек, който ми дойде на гости, беше дошъл в Пловдив, звънна ми да се видим, аз го поканих в къщи, говорихме си доста и то по най-различни теми, разговорът ми с този мислещ млад човек ми достави неизразимо удоволствие. И синът ми (негов връстник) се присъедини за известно време към нашата компания, но след това, за жалост, трябваше да отиде на работа (беше нощна смяна). Съпругата ми, като се върна, също участва в разговора ни. В късна доба го изпратих, беше решил да си пътува с нощния влак. А говорихме по много теми (младежът се интересува от всичко, но най-вече от история, политика, философия, то всичко е философия де!), значи интересува се от всичко, от техника и прочие; абе пофилософствахме си донасита! Разговорът ни беше толкова хубав, че сега доста съжалявам, че не ми дойде навреме идеята да го запиша на видео: много ценни и интересни неща и чух от този мислещ млад човек, пък и ми се наложи сам да кажа, вдъхновен от разговора с него. Аз много обичам да разговарям с мислещи хора, това е най-приятното ми занимание. Та следващия път, като се срещнем с този младеж, ще запишем поне част от разговора ни и ви обещавам да сложа видеото в блога, а нищо не пречи да го предложа и на ръководството на Пловдивската обществена телевизия - за да бъде излъчено в авторското ми предаване "На Агората...", разговорите с мислещи млади хора винаги са много интересни и полезни! Този млад човек се нарича Ангел Ангелов, още много тепърва ще чуете, прочетете - за и от него. Той има още много какво да каже на света! Живот и здраве да е, ще имаме още много срещи и разговори с него. Интересно е, че той е родом от родното село на моята майка, това е село Марица, намиращо се на няколко километра от Долна баня, моето родно място. Та и там тепърва още много ще се срещаме. А какво пречи и други хора да привлечем към нашето малко общество, какво ни пречи да направим нещо като малък клуб - ето това ми хрумва сега? И да общуваме не само в интернет, но и на живо? Да, живото общуване, очи в очи, си има своите предимства и с нищо друго не може да бъде заменено. Та искам в тази връзка да кажа едно-две важни неща в заключение.
Като пиша това, се сещам, че снощи разговарях няколко часа с един млад човек, който ми дойде на гости, беше дошъл в Пловдив, звънна ми да се видим, аз го поканих в къщи, говорихме си доста и то по най-различни теми, разговорът ми с този мислещ млад човек ми достави неизразимо удоволствие. И синът ми (негов връстник) се присъедини за известно време към нашата компания, но след това, за жалост, трябваше да отиде на работа (беше нощна смяна). Съпругата ми, като се върна, също участва в разговора ни. В късна доба го изпратих, беше решил да си пътува с нощния влак. А говорихме по много теми (младежът се интересува от всичко, но най-вече от история, политика, философия, то всичко е философия де!), значи интересува се от всичко, от техника и прочие; абе пофилософствахме си донасита! Разговорът ни беше толкова хубав, че сега доста съжалявам, че не ми дойде навреме идеята да го запиша на видео: много ценни и интересни неща и чух от този мислещ млад човек, пък и ми се наложи сам да кажа, вдъхновен от разговора с него. Аз много обичам да разговарям с мислещи хора, това е най-приятното ми занимание. Та следващия път, като се срещнем с този младеж, ще запишем поне част от разговора ни и ви обещавам да сложа видеото в блога, а нищо не пречи да го предложа и на ръководството на Пловдивската обществена телевизия - за да бъде излъчено в авторското ми предаване "На Агората...", разговорите с мислещи млади хора винаги са много интересни и полезни! Този млад човек се нарича Ангел Ангелов, още много тепърва ще чуете, прочетете - за и от него. Той има още много какво да каже на света! Живот и здраве да е, ще имаме още много срещи и разговори с него. Интересно е, че той е родом от родното село на моята майка, това е село Марица, намиращо се на няколко километра от Долна баня, моето родно място. Та и там тепърва още много ще се срещаме. А какво пречи и други хора да привлечем към нашето малко общество, какво ни пречи да направим нещо като малък клуб - ето това ми хрумва сега? И да общуваме не само в интернет, но и на живо? Да, живото общуване, очи в очи, си има своите предимства и с нищо друго не може да бъде заменено. Та искам в тази връзка да кажа едно-две важни неща в заключение.
Първо, констатирам за кой ли път, че младите хора като моя снощен събеседник, особено ако са мислещи, имат огромна потребност да разговарят с по-зрели, с по-възрастни хора, ако младежите успеят да си намерят такива събеседници, те ще спечелят много, а пък и за по-зрели хора като мен такива разговори са много полезни и приятни. Става дума за разговори по съвсем човешки и екзистенциални (житейски) въпроси, иначе казано - по философски въпроси. Е, ако и младите хора, и техните по-зрели събеседници имат философски наклонности, разговорите ще бъдат особено полезни и приятни, пък и плодовити, т.е. в такива разговори могат да се раждат ценни мисли, ценни идеи, т.е. ползата е огромна. В училищата и в университетите, където е естественото място за такива чисто човешки разговори (имащи и огромен възпитателен, иначе казано, личностно формиращ смисъл), поради дефекти на образователната ни система много рядко (да не кажа изобщо) стават подобни разговори, дискусии, диалози и дебати. Е, при това положение изходът е на неформална основа да се водят подобни разговори, които, казах, са жизнено потребни най-вече на младите хора. Няма лошо и само млади хора (или само зрели хора) да разговарят помежду си, но в една "смесена компания", в която участват събеседници на различни възрасти, е особено интересно, полезно и приятно.
И също така, повтарям, са твърде плодоносни такива едни разговори. Те обогатяват неимоверно много събеседниците. По тази именно причина, бидейки философ и учител, съм правил това нещо (да разговарям предимно с млади хора) цял живот, това е било моето основно занимание. И сега, като съм "безработен", като съм отхвърлен от казионната бюрократична система на образование, аз имам твърде много време и възможности да продължа общуването си с мислещи млади хора, аз често правя това, ето, снощи, така да се каже, продължих в тази същата посока, която и съвпада с основния смисъл на живота ми: да помагам на младите хора да стават колкото се може по-пълноценни личности и също така добри граждани на страната си. За какво обаче сме си говорили снощи най-вече тук и сега, разбира се, не мога да разказвам, едно, че говорихме за страшно много и то прекалено важни неща и проблеми, друго че не ми се пише толкова, ако искам да разкажа поне за няколко такива обсъждани проблема, това ще ми отнеме много време. А най-добре е тия теми, дето ги нищихме снощи, да ги предадем един ден в непосредствена диалогична форма, под формата на видеозапис, примерно да се запишем как се срещаме и си разговаряме някъде, да речем, сред природата, в парка, където искате. Чудесни разговори и записи могат да се получат тогава! Ще опитаме, какво ни пречи да опитаме и това?!
И също така, повтарям, са твърде плодоносни такива едни разговори. Те обогатяват неимоверно много събеседниците. По тази именно причина, бидейки философ и учител, съм правил това нещо (да разговарям предимно с млади хора) цял живот, това е било моето основно занимание. И сега, като съм "безработен", като съм отхвърлен от казионната бюрократична система на образование, аз имам твърде много време и възможности да продължа общуването си с мислещи млади хора, аз често правя това, ето, снощи, така да се каже, продължих в тази същата посока, която и съвпада с основния смисъл на живота ми: да помагам на младите хора да стават колкото се може по-пълноценни личности и също така добри граждани на страната си. За какво обаче сме си говорили снощи най-вече тук и сега, разбира се, не мога да разказвам, едно, че говорихме за страшно много и то прекалено важни неща и проблеми, друго че не ми се пише толкова, ако искам да разкажа поне за няколко такива обсъждани проблема, това ще ми отнеме много време. А най-добре е тия теми, дето ги нищихме снощи, да ги предадем един ден в непосредствена диалогична форма, под формата на видеозапис, примерно да се запишем как се срещаме и си разговаряме някъде, да речем, сред природата, в парка, където искате. Чудесни разговори и записи могат да се получат тогава! Ще опитаме, какво ни пречи да опитаме и това?!
И завършвам вече ето с какво. На раздяла с Ангел (моят млад приятел и съименник се казва също като мен Ангел, да, снощи тъкмо двама Ангеловци разговаряхме, нашето име, няма спор, е знаменито: да си Ангел в нашия човешки - и често съвсем нечовешки даже! - свят е голяма отговорност, е нещо като велико призвание!) аз му казах в колата нещо такова (понеже той ми каза, че на моменти не е много сигурен какво точно иска, чувства се объркан и пр.), та аз в тази връзка му казах горе-долу следното:
- Като се връщам в спомена си към времето, в което съм бил на твоите години, се сещам, че има нещо, което много помага в това отношение: човек не бива да се терзае, да иска едва ли не всичко, а трябва скромно да работи по онова, за което чувства, че има призвание. А това какво призвание имаш ти го подсказва някаква вътрешна сила, която е вкоренена в душата: тази сила те тласка към занимания, които отговарят на призванието ти. Аз в ония години, бидейки именно тласкан от тази въпросната сила, общо взето се занимавах със следното, което изглежда е и моето призвание: призванието ми е да чета, да пиша, като открия някаква истина, която оценявам като важна, да се опитвам да я кажа на целия свят, и то в пределно ясна, разбираема, човешка форма. Това ми е било винаги моето основно занимание. Някакви истини Бог ми е пращал в тия мои духовни занимания и аз съм бързал да ги съобщя на колкото се може повече хора, но така, че да могат не само да ги разберат тия открили ми се истини, но и тия истини да им повлияят на младите хора предимно така, че сами да почнат да мислят, да се вдъхновяват и пр., т.е. душата им в един момент сама да почне да ражда вече техни собствени мисли и идеи. Това е всъщност призванието на учителя, ето, оказва се, че аз точно затова съм и бил роден: да бъда учител, да изпълнявам мисията на учителя, която в същината си е най-велика духовна мисия. Много е важно младият човек да може да открие своето призвание в живота и да му бъде верен цял живот. И тогава ще бъде и щастлив, и ще прави нещо полезно, и ще има надежда да преуспее, и ще бъде сам полезен, ще чувства задоволство, че си изпълнява мисията и т.н. Всеки човек си има своя мисия, той е пратен от Бог на този свят с някаква важна задача. Трябва, предполагам, да каже на хората някакви свои истини. Бог винаги ни праща на този свят с някаква важна задача. Е, докато си разберем задачата, можем да се лутаме, да сме неуверени, да изпитваме всеки ден (безб)рой (рояци) безпокойства, но това са съвсем естествени човешки състояния и ситуации, от които, впрочем, човек няма да се отърве докато е жив. И на стара възраст мислещият човек не е така уверен като немислещите. Но който не мисли дали изобщо заслужава името човек? Нима изобщо има такива хора? Всеки някак, предполагам, мисли, друг е въпросът, че огромната част от хората го правят без да имат кой знае какви постижения и способности в тази посока, но за това нещо помага най-вече образованието (което у нас е толкова калпаво и неадекватно на ролята си, че повече от това не може да бъде, но това вече е друга тема)...
Нещо такова му казах, сега, разбира се, не мога да предам точно какво му казах, точните думи не мога да възсъздам, но смисълът беше горе-долу този. Спирам дотук, че ми писна да пиша, аман от това писане! Хубав ден ви желая! А иначе, ако искате, заповядайте и вие в нашия Клуб на търсещите истината, знам ли как да го нарека, но ето, присъединете се и вие към Клуба на двамата Ангеловци, който фактически се учреди снощи, той ще функционира и в Пловдив, и в Долна баня, и в София можем в един момент да го пренесем, аз и там имам интересни мислещи приятели, които с възторг ще подкрепят идеята, тъй че заповядайте и вие, всеки е добре приет в него! (Клубът на двамата Ангела - как ви звучи това име, дали не е много помпозно?! Клубът на ангелите май е най-добре, щото откъде-накъде да са ангелите само два(ма), може да бъдат много повече, нали така?! А какво правят ангелите знаем всички: те посредничат между Бога и човека, помагат, правят добро, работят за правдата, доброто, справедливостта и пр.)
Стига да имате желание и наклонност към истината и правенето на добро, стига да ви вълнуват истината и доброто - ако имате това, значи най-важното условие вече го изпълнявате. Но и по-заспали хора да дойдат в нашия Клуб няма лошо: ще им помогнем да събудят и мисълта, и чувството си, и ентусиазма си. Щото без ентусиазъм нищо добро не е било постигнато никога. Хайде чао и до скоро! Бъдете здрави!
Стига да имате желание и наклонност към истината и правенето на добро, стига да ви вълнуват истината и доброто - ако имате това, значи най-важното условие вече го изпълнявате. Но и по-заспали хора да дойдат в нашия Клуб няма лошо: ще им помогнем да събудят и мисълта, и чувството си, и ентусиазма си. Щото без ентусиазъм нищо добро не е било постигнато никога. Хайде чао и до скоро! Бъдете здрави!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар