
Навремето, в студентските години, един мой приятел ме наричаше на шега "Ангелският доктор" (и двамата бяхме почитатели на Свети Тома от Аквино), имайки предвид това, че се казвам Ангел.
Аз по-късно обаче не показах наклонности и по-скоро амбиция към чисто академичната кариера: предпочетох да си остана просто Ангел, докато "докторството" ми се видя съвсем излишен аксесоар. Предостатъчно ми беше да си остана само Ангел, това и досега ми стига. :-)
(Е, вярно, да си Ангел в един толкова груб, прагматичен и бездуховен свят си има своите "малки" или "леки" неудобства, често грубияните и наглеците, господари на този свят, ни подритват, мачкат и газят, ний, ангелите, сме и гости, и чужденци в този тукашен свят, но какво да се прави: очевидно такава ми е била съдбата или ориста. Нося си обаче хомота без много-много да се оплаквам, е, само малко се оплаквам, чат-пат или понякога...)
А приятелят ми, прочее, отдавна е и доктор, и професор по философия: да е жив и здрав - неговият избор беше твърде различен!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Няма коментари:
Публикуване на коментар