Мое пределно откровено отворено писмо до владиката Николай

Вчера съвсем (не)случайно, предполагам, ми хрумна една твърде екстравагантна идея, която сега решавам да изпълня, да реализирам; интересно е, че първият човек, с когото я споделих, определи идеята ми като "крайно глупава" и като "доказваща, че не си изобщо наред с акъла", което още повече ме задължи да направя нужното тази идея, дето се казва, да се роди; е, ето, правя нужното, независимо от всички рискове, които неизбежно съпровождат истински добрите и разумни решения:

До Негово Високопреосвещенство Николай, Митрополит Пловдивски

ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Грънчаров, уволнен учител по философия в пловдивската ПГЕЕ

Ваше Високопреосвещенство,

Позволявам си да се обърна към Вас тъй като се намирам в изключително тежко положение: уволнен съм, обруган съм, обиден съм, обявен съм официално за "пълен некадърник", в заповедта за моето уволнение пише, че била констатирана "абсолютна липса на каквито и да било качества да бъде учител", репресиран съм жестоко, болен съм, оставен съм вече пети месец без никакви доходи, без никакви средства за съществуване, нещо повече, и моята съпруга, също учителка, също беше уволнена и то по най-унизителен начин, беше принудена да помоли да я уволнят "по взаимно съгласие" защото директорката й си позволи да я изнудва и заплашва, че ако не направи това щяла да я уволни дисциплинарно! А главната причина и за нейното, простете, "опраскване" (да използвам тази толкова подходяща за случая дума, която влезе в широка употреба благодарение на заслугите на нашия толкова деен Премиер!) е тази, че трябваше да бъде отмъстено на мен: защото след уволнението ми, извършено дни преди моя рожден ден, аз започнах свой граждански протест за свобода в образованието и против своеволията на директорката на пловдивската ПГЕЕ (бившият ТЕТ-ЛЕНИН, училището, в което съм работил 17 години), който провеждах цели 77 дни, да, позволих си да дам този шанс на директорката сама да си поправи грешката, ала тя не се възползва от него, независимо от това, че аз толкова много време всеки ден протестирах на тротоара, до централния вход към двора на ПГЕЕ. Мен пък ме уволнява тази директорка за втори път, преди няколко години ме уволни пак и то по абсолютно същия толкова унизителен член 328, ал. 1, т. 5 ("липса на качества", т.е. пълна некадърност!), тогава след изключително тежък съдебен процес, продължил близо две години, в крайна сметка Върховният Касационен съд отмени заповедта за уволнението ми и ме възстанови на работа; ала след само една година директорката отново дръзна да постигне нов реванш, отново ме опраска. Сега пак съм завел ново съдебно дяло, ала този път усещам, че силите ми вече са на изчерпване, едва ли ще издържа изтощителните съдебни заседания на продължаващ много месеци наред съдебен процес, сърцето ми е тежко болно, аз на това напрежение едва ли ще издържа, нищо че веднъж, по Божията воля, намерих сили да издържа.

Защо директорката на пловдивската ПГЕЕ води такава изтощителна и безкомпромисна битка с мен ли? Ами причината е съвсем простичка: аз съм радетел на по-различен и иновативен преподавателски подход, боря се за едно ново, съвременно, човеколюбиво, свободолюбиво и правдолюбиво образование и обучение, аз съм горещ привърженик на идеята за коренна декомунизация и демократизация на българското образование и училище; този е моят "тъй непростим грях", заради който имах честта на стари години, няколко години преди евентуалното ми излизане в пенсия (ако изобщо доживея до нея!) да бъда подложен на жестоки репресии, да бъда обявен за дисидент спрямо системата и, респективно, за "зъл народен враг"; оказа се, че г-жа директорката е такава страстна привърженичка на максимата на др. Сталин "Есть человека, есть проблема, нет человека - нет проблемы!", че тя явно не вижда друг начин за противодействие на моите "опасни и противодържавни" демократични разбирания освен унищожението ми, освен пълното ми съсипване. Да, зная добре, Ваше Високопреосвещенство, всичко това Ви звучи твърде невероятно, да, съзнавам, че е така, но, за жалост, тази е истината. А защо се обръщам към вас ли? Ето защо.

Аз съм човек, изпаднал в беда. Аз съм предан на училището и много години трудил се на нивата на образованието и духовността български учител, с който постъпиха крайно грубо, грозно, обидно и несправедливо. Аз също така съм вярващ в Бога човек, аз съм християнин. Предполага се, в тия ми качества заслужавам все пак известно милосърдие. Оказа се, че моят "личен проблем" има огромни не само социални и граждански, но и най-вече чисто човешки, хуманни или нравствени измерения. Да, ала за жалост аз не можах да убедя висшестоящите йерарси на образователната ни система, те не благоволиха да се възползват от властта си за да озаптят самозабравилата се своя административна сестра. В това тежко положение, в което се оказах (неразбран и неподкрепен почти от никого, излишно е да обяснявам, Вие сам се досещате, че при представените по-горе обстоятелства никой от колегите ми в училището не се осмели да ме защити, да ме подкрепи: в училището царува една отвратителна обстановка на страх, на лицемерие, на подлизурство, на крайна деморализация и прочие!), аз до този момент се уповавам само и единствено на Божията помощ и подкрепа!

Е, по тази именно логика в един момент осъзнах, че бих могъл да се опитам да привлека и Вашето внимание към проблема - във Вашето качество на Божий представител в този наш грешен свят Вие, бидейки също така и духовен водач на многострадалната ни и видяла какви ли не беди нация, имате една несъмнена духовна власт, това, прочее, е най-великата, истинската власт. Такова е моето убеждение на религиозен философ, да, в моето разбиране философията и религията са не само дълбоко родствени, те всъщност говорят едни и същи съкровени истини, само дето ни ги казват по различен начин. Ето защо дръзнах да се обърна към Вас: Вашият духовен сан Ви дава един огромен авторитет, който Вие така често използвате за правенето на добри дела! По тази причина в почти отчаяната ми от толкова преживени несправедливости душа се роди плаха надежда, че Вие, пловдивският Владика, бихте могъл да спомогнете за човечното, за приемливото решаване на възникналия толкова сложен казус: а именно да се обърнете към нашата духовна сестра (директорката на пловдивската ПГЕЕ веднъж покани на откриването на новата учебна година свещеник да извърши водосвет, от което съдя, че също като нас е християнка!), Вие преценете как, писмено или устно, бихте могъл да й кажете няколко силно въздействащи и укрепващи душата й думи, от които тя съдбовно се нуждае, тъй като, очевидно, сама не успява да се справи в търсенията си, в стремежите си да взема разумни и мъдри решения.

Е, наш човешки, нравствен, т.е. християнски дълг е да си помагаме, да си укрепваме взаимно душевните сили, да подаваме ръка на съгрешилия, с оглед да излезе от дупката, в която е паднал. Аз, многоуважаеми Владико, направих всичко, което е по силите ми, за да помогна на нашата съгрешила духовна сестра, имам предвид директорката на пловдивската ПГЕЕ, но, признавам си, не успях да й помогна тя да преживее тъй потребния й душевен и духовен поврат към доброто, правото и разумността, но съм убеден, че Вие можете да постигнете това, което аз не успях да постигна със значително по-скромните си душевни и духовни сили. По моето дълбоко убеждение на философ религията (и вярата) в тази посока може да постигне оня мощен духовен ефект, който философията, въпреки достойнствата си, не може да постигне; ето затова и си позволих да се обърна към Вас за помощ и подкрепа.

Аз вярвам, че Вие, Ваше Високопреосвещенство, ще успеете там, където аз не успях, въпреки че много неща направих, много текстове (цели книги и дори поредици от книги!) написах, много разговори проведох с въпросното властващо лице, уви, думите ме не бяха чути, не бяха възприети адекватно, директорката на пловдивската ПГЕЕ не успя да надмогне озлобеността си спрямо моята скромна персона, ала, убеден съм, тя ще се вслуша във Вашите проникновени думи - защото знаем, че вярата като духовна сила, подобно на самия Бог, може да гледа право в сърцето, а там, по моето мнение, е проблемът, по решаването на който трябва да се работи в представения случай. Вие сам, многоуважаеми Владико, ще успеете да намерите верния път и правилния, разумния подход за да повлияете на въпросната властваща особа - с оглед да проумее погрешността на решението си за моето повторно опраскване. Моля да й споменете, че жертвата й, именно моя милост, едва ли, предвид тежкото ми здравословно състояние, ще издържи мъчнотиите, тежестите, напреженията, изпитанията, перипетиите на един изключително тежък, дълготраен и поради това изтощителен съдебен процес; пък и не е работата на съда да решава ония проблеми, които образователната институция би следвала да умее да решава сама, от рода на тази кой става и кой не става за учител и пр.

Да не говорим за това, че в моя случай аз отдавна съм доказал качествата и способностите си пред оторизираните за това държавни органи; така че не бива, по моето убеждение, да се излагаме по такъв глупав начин, показвайки, че не успяваме да си вършим работата що-годе качествено и смислено. Освен това допълнителен аргумент да се обърна към Ваше Високопреощенство е това, че образованието по идея е сфера на духовния живот на индивида и на общността, естествен лидер на тази чисто духовна сфера е религията, а на това основание и Църквата; тъй че, в известен смисъл, Вие като духовен водач на нашия хилядолетен град, сте нещо като "началник" (пак да използвам една любима дума на нашия тъй усърдно мислещ Премиер!) и на образователната сфера, явяваща се по презумпция част от сферата на духовния ни живот, на който религията е стожер и властелин - по същия начин, по който самият Бог стои над всичко - и над всичко властва. (Разбира се, имам предвид една чисто духовна по естеството си власт и едно чисто нравствено влияние, едно влияние на чисто човешка основа, добре зная, че църква и образование са разделени, отделени една от друга сфери, съвсем друг е въпросът доколко това изобщо е правилно, но тук нямам възможност да го обсъждам.)

Простете, Ваше Високопреощенство, че на места в това мое така спонтанно в отчаянието ми написано обръщение към Вас вероятно звуча прекалено дидактично (което е разбираемо и в известна степен е оправдано: та аз цели 34 години вече съм все учител!), може някоя и друга дума да не е достатъчно премерено подбрана, сигурно има много други дефекти текстът ми, но, повтарям, за сметка на тия недостатъци съм поне пределно откровен и честен с Вас. Вие сте ми последната надежда, Ваше Високопреосвещенство, пардон, истински последната ми надежда е Бог, а предпоследната ми надежда сте все пак Вие. Затова и аз, слабият и толкова унижен човечец (който все пак цели 34 години усърдно се е трудил на тъй буренливата нива на родните ни култура и образование!), който така несправедливо на края на годините си пострадах от неудържимия гняв на една администраторка, си позволих да се обърна към Вас с толкова необичайната молба да ходатайствате за мен пред въпросната властваща особа.

Вярно, Вие вероятно нищичко не знаете за мен, едва ли можете да ми имате доверие, кой знае какви мисли са се появили в ума Ви докато сте чели това толкова необичайно и на места дръзко писмо, но аз дълбоко в сърцето си вярвам, че ще ми повярвате: моята пределна искреност и страстното ми правдолюбие е гаранция за това (ний, философите, ако не обичаме истината, за нищо не ставаме, тогава не сме никакви философи!). Не ми е тук работа аз да разказвам за себе си и да Ви се представям, да изброявам постиженията и заслугите си, да цитирам заглавията на книгите, списанията и учебниците, които съм написал и издал, тия неща са достъпни и всеки, които иска, може да се информира; аз съм много активен блогър, много пиша, писането е едно от моите главни и любими занимания, всичко за мен е там, в блога ми, в моя дневник, нищичко не съм скрил. Уповавам се единствено на добротата във Вашето сърце: сърцето именно всичко разбира, на него затова и следва да имаме пълно доверие.

Накрая моля да ми простите, с цялото си великодушие, някои мои грехове спрямо Ваше Високопреощенство, които съм допуснал в свои предишни медийни изяви, в тях съм се водил от злобата на деня, от някакви политически страсти и прочие: аз съм и грешен човек, чужда ми е манията за безгрешност, моля Ви за прошка от цялото си сърце!

Оставам с най-дълбоко чувство на почит и уважение: (подпис)

10 август 2017 г.

Пловдив

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo