Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

петък, 4 август 2017 г.

Мразещите свободата мразят на тази основа различността, а оттук и човечността



Тия дни в Пловдив се провежда международен фолклорен фестивал, всяка вечер на сцената танцуват състави от различни страни; моя милост, заедно със съпругата си, посещава културното събитие, бяхме и на представление на Античния театър, а представленията на сцената на Главната улица, до фонтана пред Кметството, ги посещаваме всяка вечер. Направих и някои записи - за да усетите атмосферата и вие донякъде, доколкото това е възможно да се предаде. Интересно е, че често когато танцува състав от някоя страна, танцьори от други страни, чакащи своя ред, също танцуват покрай сцената, предполагам за да "загреят". Приятно е човек да се потопи в атмосферата на това културно събитие (то се провежда всяка година, вече за 23-ти път), аз и в други години съм го посещавал. Искам да изразя тук с думи един извод, който по моя преценка е важен.



Културата, духовността сближава народите, на основата на културата изчезват противоречията. Ето ще видите запис на състав от Йордания, знаете какво предразсъдъци имаме срещу арабите, ето обаче, като гледа човек тяхното изпълнение разбира, че въпреки националните си особености тия хора са също... човешки същества като нас, националните и културни различия не са пречка да общуваме, напротив, те ни обогатяват. Не бива да изпадаме в самомнителността, че, видите ли, нашата нация е най-велика, не нашата собствена култура е ненадмината, ето, всеки народ си има своите постижения, има си своя специфична духовност и култура, а пък на тази основа, подчертавам, можем да се възприемаме като човешки същества, имащи право на различие, което именно ни обогатява (ако бяхме еднакви, ако една култура стане "задължителна" и "най-правилната", тогава всичко отива по дяволите. Това са прости неща, които са предпоставка на извода ми. И той е:



Крайно глупава и абсолютно несъстоятелна е позицията на войнстващия национализъм, който си позволява агресивно да обижда другите нации и култури, да не зачита, да пренебрегва различията, да твърди, че "От Искъро по длибоко нема!" и прочие. Злобният, мразещият, обиждащият други народи и култури национализъм (а напоследък ний си имаме национализъм, който обижда цяла Европа, обижда културата на народите от цяла Европа!) е израз на някакви тъпи и анахронични национални страсти, мании и комплекси. Той също така е остатъчен израз на комунистическото високомерие, на комунистическата антидуховност, на комунистическия нихилизъм, потъпкващ човечността и мразещ индивидуалността, личността, ненавиждащ културните човешки различия. Чрез този войнстващ национализъм си показва зъбките именно недоубитият комунизъм, зъл враг на човечността и на свободата. А онова, което прави човеците и народи различни (и интересни един на друг) е тъкмо свободата. Мразещите свободата мразят на тази основа различността, а оттук и човечността: да сме човечни означава да сме различни, да почитаме различията, да ги ценим. И ето, тия простички изводи си ги правя на основата на душевен и идеен подтик, породен от общуването ми с културата и изкуството на други народи на пловдивския фолклорен фестивал, който се провежда тия дни.



Интересно е, че младите хора, танцьорите, пък и туристи от разни страни, покрай сцената общуват, разговарят (предимно на английски), снимат се за спомен с облечените в национални носии танцьори, много им е интересно, приятно да общуват един с друг. На тази основа, на основата на общуването на културите, изчезват толкова коварните национални предразсъдъци и мании, а именно, видите ли, че тъкмо ние сме най-велики и гениални, а пък другите нека да мрат, те не заслужават да живеят и прочие идиотщини, останали ни от други времена, времена на омраза и и на злоба! Тия времена отминаха, ала си имат своите почитатели, които се опитват да ги възкресят. Путинските кагебистки империалисти, примерно, най-активно работят точно в тази посока. Между другото сред публиката имаше много руснаци, които също се радваха на спектакъла, ето, с това показват, че техните империалисти доста нещо са се объркали, така да се рече.



Толкова засега. Поставих ви тема за размисъл. Колкото повече човеците и народите се опознават, толкова повече се сближават. Нека да се сближаваме с култура, а не с... воюване, с глупави страсти да проверяваме кой е по-силен, по-велик, по-войнстващ, по-враждебен, по-зъл и пр. Безмерно глупави са тия толкова тъпи, глупави страсти на миналото. Свободата и демокрацията няма алтернатива! Човечността няма алтернатива! Това, че сме човеци и искаме да си останем такива прави свободата и демокрацията безалтернативни.

Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Ако можете, елате и вие на фестивала в Пловдив. Той продължава до 5 август.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

И резаците ли имаха представление на фестивала?