Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?
Тодор Колев (цитиран от Daniela Miteva Krokodilova)
Кратък мой коментар, който написах там, във Фейсбук, където е сложена горната снимка с цитата от Т.Колев: Поклон пред Тодор Колев, който тия дни, ако беше жив, щеше да стане на 78 години! Той тук говори за безсмислието на борбата с простаците, с тъпите, с идиотите без задръжки, с животните с мускули. Те били защитени и пр. Аз също смятам, че тази борба е обречена, но с тия категории герои на нашето време има ли смисъл изобщо да започваме борба? Не е ли истински вярно да се борим не просто с простака, а с простака, който е поставен на власт? Да не се борим с наглите изобщо, а с конкретните безскрупулни наглеци, които са поставени на някакъв ръководен пост? Мен лично изобщо не ме смущават с нещо "идиотите с мускули", те ми се виждат съвсем безобидни, но безскрупулният властелин, независимо дали е с мускули или без мускули, е въплъщението на злото, с което има смисъл да се борим - защото той нанася всекидневни поразии, вреди и поражения на всички нас, на общността, над която такива наглеци са поставени да властват. Един глупав, немислещ и злобен управник (примерно директор на училище) е способен всекидневно да нанася страшни поражения, примерно, той ще назначава за учители подобни на него, в резултат в това училище в един момент ще стане същински ад. Ето със злодеянията на такива управници трябва да се борим, а не изобщо срещу "простаците, тъпите, идиотите с мускули", абстрактните "простаци, тъпанари, идиотите с мускули" мен изобщо не ме вълнуват.
Защото отстраним ли от властта злобните и тъпи властници, тогава и техните подобни, дето са извън властта, ще загубят, така да се рече, своята хранителна среда - и ще станат още по-безобидни. Но докато са на власт те са опасни, с тях именно и си заслужава да се борим. Тази ми е забележката спрямо изказването на Тодор Колев, Бог да го прости, а ние да сме живи и здрави - за да можем да се борим по-ефективно срещу наглеците, за които стана дума! Друг е въпросът, че тия, дето се борим с тях, сме нищожно малцинство, повечето от нас стоически търпят тиранията на тъпите, злобни, долни наглеци, намиращи се на власт. Ето това е още по-голям проблем: примиреността на мнозинството пред тях. Аз лично с този проблем не си представям как ще се преборим.
И какво излиза: нашата собствена примиреност, нашето собствено безразличие, нашата собствена индиферентност пред злодеянията, злоупотребите, беззаконията и пр. на наглеците на власт е нещото, с което най-напред следва да се преборим! Ние самите най-напред себе си следва да променим, и на тази база вече работите ще потръгнат. Просто е, но не се разбира поголовно. И не се признава. Затова си и страдаме. Нашата собствена примиреност пред злодеянията на наглеците на власт е нашият най-голям проблем, тя също е и нашият най-голям враг!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар