Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 9 август 2017 г.

От подготвяната в момента за печат нова моя книга...



Когато от българска православна църква станем българска ХРИСТИЯНСКА църква - едва тогава ще се оправят всичките ни проблеми!

И тогава място ще има и за младите в християнската църква щото в сърцето на Иисус Христос има място и любов и обич за всички. И най-важното: храмът в столицата, кръстен на мюсюлманина-изверг Александър Невски – и смешно, и тъжно, и срамно! – трябва по-скоро да си върне истинското наше християнско име на светите братя КИРИЛ И МЕТОДИЙ.

Трябва да почнем да правим разлика между ХРИСТИЯНСТВОТО и сектата "православие" (днес пък изявяващо се, за наш срам и позор като ЧЕНГЕСАРО-КАГЕБИСТКО "православие"!) иначе ще сме разпространители на сектата "православие" и борци против християнството, т.е. ще сме служители на Антихриста.

Горното е от коментар на анонимен, публикуван в моя блог, той влиза в новата ми книга със заглавие Как се прави УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА? и подзаглавие Моят проект за непосредствено и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ на отношенията в нашата училищна общност.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Без да смятам това за особено от голямо значение, християните имат преобладаващо три религиозни обряда - източно-православен, католици и лутерани (реформисти, протестанти). Освен това имаме и англиканска църква, както и унияти (католици по източен обряд). Отношението между всички тези християни е много различно и въпрос на оживени дискусии. Нека да ги оставим на съответните синоди, конклави и т.н. и да се отнасяме помежду си като братя, съгласно заветите на Спасителя.

Radomir Parpulov