Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 11 август 2017 г.

Ний, учителите, сме само гости в този пошъл свят на материални интереси, ний иначе сме си жители на чисто духовния, нравствения свят!


Днес трябва да ида да си взема лекарствата, крайно съм затруднен, просто няма как да си ги купя - само за едно от лекарствата си трябва да платя 50 лева (останалите струват общо около 10 лева), проблемът е, че вече пети месец след опраскването (уволнението) ми от пловдивската ПГЕЕ (където 17 години съм работил като учител по философия) съм безработен и без никакви средства за съществуване (за тия пет месеца съм получил всичко на всичко само 100 лева обезщетение за безработица!). Писах преди време писмо на директорката на ПГЕЕ (която именно ме опраска-уволни) и й разказах за така и така създалата се крайно тежка за мен ситуация в резултат на нейното решение отново да ме опраска-уволни, предложих й по хуманни (чисто нравствени подбуди) донякъде да се реваншира пред мен като ми върне ония надвзети близо 700 лева, които тя ми отне без да ме пита за нищо чрез частен съдия-изпълнител и то тъкмо в навечерието на Рождество Христово, в навечерието на новата 2017 г. (тогава пък благодарение на това финансово опраскване, предхождащо другото - бях уволнен на 23 март 2017 г., няколко месеца по-късно! - ми беше запорирана заплатата и останах без никакви средства за съществуване цели два месеца!); разбира се, не получих никакъв отговор на писмото си от директорката, тя многозначително си замълча. Днес решавам да й напомня за създалия се благодарение на решението й да ме опраска-уволни превъзходен психологически и нравствен казус, който поставя на изпитание тъкмо нейната нравственост или съвест, все пак тя е учителка и възпитателка на младите, за нея следователно нравствените неща априори би следвало да значат много; ето по тази причина се виждам принуден да й напиша отново едно кратко писъмце, ето го:

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ в Пловдив
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия

Многоуважаема госпожо Директор,
Уважаема госпожо Началник,

Пиша Ви това писмо, воден единствено от чисто човешки, т.е. нравствени подбуди. Решението Ви да ме опраскате-уволните повторно, госпожо Анастасова, доведе до крайно тежки за мен последици, които, надявам се, ще успеят да пробудят, да активират Вашето нравствено чувство, Вашата съвест: вече пети месец аз съм без никакви средства за съществуване. Крайно много ме затруднява напоследък да си купувам едно от лекарствата, което, по предписание на лекуващия ме кардиолог, се наложи да започна да приемам, то, за жалост, е изключително скъпо за моите (не)възможности, аз трябва да доплащам за него повече от 50 лева (по-голямата част плаща здравната каса, не зная докога касата ще прави това - понеже аз и здравните си застраховки не мога да си плащам). Та преди време, притиснат така жестоко от създалите се обстоятелства, ми се наложи да Ви пиша и да Ви предложа, като чисто хуманен и нравствен акт от Ваша страна, да благоволите да ми върнете ония близо 700 надвзети (над дълга ми към Вас) лева, които частен съдебен изпълнител, по Ваше нареждане, принудително ми отне в навечерието на Рождество Христово, в навечерието на настъпването на новата 2017 г. (тогава пък, по тази причина, бях оставен без заплата, без никакви доходи за най-малко два месеца, заплатата ми, както знаете, тогава беше запорирана и средствата ми бяха принудително отнети).


Вие обаче, за моя изненада, изобщо не реагирахте на това мое писмо, на тази моя молба за такъв един благороден и хуманен акт или жест от Ваша страна - защото все пак настоящото ми положение е закономерна последица от Вашето решение да ме опраскате-уволните малко повече от два месеца по-късно. Сега отново, бидейки притиснат още по-жестоко от обстоятелствата, си позволявам да Ви призова да преосмислите позицията си и да реагирате така, както Вашето нравствено чувство, Вашата съвест Ви повеляват или диктуват: аз наистина този месец нямам възможност да си купя лекарствата, които за мен са жизнено необходими. Убеден съм, че ще реагирате според високото съзнание за чиста нравственост или човечност, което по презумпция е присъщо на нас, учителите. (Да не бяхте и то ръководен - сиреч длъжен да е нравствен образец и еталон, именно за да служи за пример не само на младите, но и на останалите учители! - деец на образованието, да не бяхте учителка и възпитателка на младежта тогава аз изобщо нямаше да имам право да Ви пиша такива "възмутителни писма", но след като сте именно такава, то това ми дава основанието да очаквам, че сте способна да реагирате, така да се рече, в пълно противоречие с чисто користнолюбивата - според чисто прагматичния интерес - логика на материалния свят, в който живеем; но ний, учителите, така да се рече, сме само гости в този свят, ний иначе сме си жители на чисто духовния, нравствения свят. Но да не философствам повече, че в случая това не ми е задачата!)

Госпожо Киркова, информирам Ви за създалия се казус чисто информативно, да знаете просто докъде се стигна в крайна сметка в резултат на действията на директорката на пловдивската ПГЕЕ, които Вие лично навремето не счетохте за нужно да възпрете; моля Ви да ме разберете правилно, и този път нямам надежда, че ще се опитате да повлияете на госпожа директорката на ПГЕЕ, аз добре зная, че бюрократичния подход, на който сте така стриктно вярна до този момент, не включва такива "излишества" като човечност, нравственост, угризения на съвестта и прочие.

Позволявам си да дам пределна гласност по този толкова интересен според мен житейски казус, имащ по моя преценка най-значими психологически и нравствени измерения единствено защото той е органично свързан с моите изследвания и описания на реалната ситуация, свързана с моите борби за непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ на отношенията в нашата училищна общност, общността на пловдивската ПГЕЕ, заради които и всъщност бях опраскан. Моля недейте да си мислите, че се опитвам да Ви изнудвам, не, проблемът е чисто нравствен, свързан е с нашата човечност, в тази сфера никаква принуда или насилие няма и не може да има, тук всичко зависи от Вашата свободна воля (стига тази воля наистина да е свободна: щото някои хора са допуснали лукса да робуват на представи, които са им отнели свободата на мисълта и дори на действието).

Ползвам се от случай да Ви информирам, многоуважаема госпожо Директор, че продължавам със своите инициативи-иновации нашият епичен (но точно поради това чисто ценностен, идеен, мирогледен в същината си) конфликт да бъде решен на една друга, чисто човешка и нравствена основа, в тази връзка вчера написах и изпратих пределно откровено отворено писмо до... владиката на Пловдив, до Негово Високопреосвещенство Николай, Митрополит Пловдивски: виж Мое пределно откровено отворено писмо до владиката Николай, там можете да се запознаете с този документ. Един вид позволих си да призова Владиката да опита да изиграе ролята на медиатор по решаването на нашия световно-исторически спор. Не виждам нищо лошо в това, то е в духа на демокрацията, т.е. ратува за постигане на човешките, духовните основи на разбирателството между различномислещите. Какво да правя, знаете, такъв съм си аз, мисля твърде творчески и иновативно, надявам се, че в крайна сметка и Вие, многоуважаема госпожо Директор, ще признаете най-после моята несъмнена иновативност, авангардността в мисленето ми и прочие (позволявам си да се пошегувам, нека не бъдем прекалено сериозни и толкова скучни: човеци сме все пак, нищо че сме учители!).

Накрая не мога да пропусна да Ви поздравя с новото увеличение на учителските заплати, което МОН обеща да извърши през септември: да сте жива и здрава да си харчите ползотворно тъй хубавата си директорска заплата!

С най-добро чувство: (подпис)

11 август 2017 г.
Пловдив

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

13 коментара:

Анонимен каза...

Кнтересно беше как се опитахте да преметнете системата, като изчакахте възможно най-крайния срок, преди да се регистрирате на борсата, та да може служителите да се заблудят и да си помислят, че вече са изтекли трите години от предишното ви уволнение (защото третата година изтичаше малко преди крайния срок за регистриране).
Не ви се обаче получи. :-)

Анонимен каза...

Ужас!!! Колко си жалък!!! Достоен за съжаление!!! Наистина те съжалявам!!! Но вола рие и пада на гърба му!
И.Петров

гАд каза...

Вътрешно винаги съм бил готов да се хвана на каквато и да е работа в случай, че остана без доходи.
Не мога да си позволя лукса да си стоя вкъщи няколко месеца, да протестирам, и през цялото време да се жалвам как стоя без доходи пишейки писъмца на този и онзи.
Съответно трябва да попитам - Ти пробва ли да си намериш НЯКАКВА работа за този целият период? Не само и единствено като учител по философия, а каквато и да е работа плащаща сметките ? Или може би това е над достойнството ти, и е по-лесно и удобно да протеестираме и да се жалваме на този и онзи?

гАд каза...

*под достойнството*

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч Гад, да, опитвам да си намеря каквато и да било работа, но когато човек е на 58 години това е доста трудно, не зная дали можете да си представите това. Не ми е нито "над", нито "под" достойнството да работя каквато и да било работа, между другото не зная дали забелязвате, но аз дори и бидейки "безработен" много, и то всекидневно работя, примерно протестирам, също така пиша много и то всякакви текстове, редактирам текстове, подготвям също така за печат книги и списания, водя предаване по телевизията и пр., това също е работа. Та мисълта ми е, че от тази работа (която я работя "про боно", т.е. без пари, за доброто на общността и на човеците) почти нямам време за да работя някаква друга работа, защото все пак денонощието се състои само от 24 часа. Все пак аз съм писател, моята работа е писането, няма как, да речем, да ида също така и да мета улиците, както една гореща фенка на директорката редовно ме съветва (или да мия обществените нужници, както пак тя ме съветва!). Радвам се обаче, че горният ми текст е пробудил тъкмо у човек, сам нарекъл се "ГАД", такова силно демонстрирано нравствено чувство, че ето, този същият човек е почнал да ми дава изпълнени с "достойнство" нравствени уроци! :-) Това е мое голямо постижение. Ето и още една друга работа, която върша съвсем безкористно: обучавам между другото дори и гадове на нравственост, водя им нравствени уроци, помагам им да станат човеци, сам виждаш, че съм доста преуспял в тази моя форма на изява - дотолкова, че ето ти сам почна да употребяваш така патетично думата "достойнство", чиито смисъл, разбира се, ти е изцяло чужд. Но това е голям прогрес все пак, надявам се ще имаш достойнството да признаеш поне това. Ако искаш, за безплатните уроци, които ти изнасям не от вчера, можеш да ми... платиш, хоп, част от финансовия ми проблем ще се реши. :-) И тогава вече няма да си Гад! :-)

Анонимен каза...

Писмото Ви е входирано с № ПД-06-88/11.08.2017 г.

Анонимен каза...

Уважаеми г-н Грънчаров,

Кореспонденцията Ви е заведена с № 94-4525/11.08.2017 г.

Приемна на МОН

гАд каза...

кис-кис-кис :))
Хубаво е човек да си вярва, но от време на време е добре да си сверява часовника с реалността.
От единият ник си създаде мнение за мен на база на което вече реши, че ми помагаш, изнасяш уроци и т.н... Вярвай си, но повтарянето на една лъжа и 200 пъти не я превръща в истина, независимо какво казва народа. ;)
Аз изнасям уроци? Къде? В поста си задавам въпрос, защото ми е интересно дали преценявам правилно човека. И да, мога да си представя, че на такава възраст е трудно. Оказва се, че съм грешал в случая.
Да си плащам, че ме ругаят ? До там не съм го докарал ;)
Но мога да помогна на човек който има проблем да си набави необходимите му лекарства. Погледни си пейпала, но нека си остана ГаД тук. :)

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря, Гад! Видях, че си ми помогнал за лекарствата. (Там пише, че е дарение за списание ИДЕИ, правилно ли съм разбрал? Чини ми се, че на списанието, което разпространява идеи, коренно различни от твоите, едва ли ще помогнеш, но знам ли, случват се и изненади на този свят, не често, но понякога са възможни?) Ще употребя тия средства според волята ти. Жив и здрав да си! (Нямам изобщо никаква претенция, че те познавам, макар все пак да научих истинското ти име... аз за твоята личност съдя тук единствено по публичните ти изяви под ника "Гад"... по делата единствено се познава истинският човек, неслучайно е казано това...)

гАд каза...

Моля.
Пейпол линка в сайта е настроен за списание Идеи. Не си играх да променям и го използвах така както е.
А моите идеи са друга тема.
М/у другото, твой ученик съм от ПГЕЕ.
А ника Гад дойде от твоето Гъдино ;)

Анонимен каза...

Спрете алкохола, Грънчаров, и ще ви мине като на куче.

Ангел Грънчаров каза...

Разбира се, че съм ти бил учител. А дали си ми ученик обаче е съмнително. (Моите ученици се държат по-иначе, но това е друга тема.) Вероятно си ученик по-скоро на други учители, но това е вече въпрос на душевна предразположеност и на обучение. Очевидно те са те обучили по-ефективно в някои мурафети. Както и да е, учителите също сме хора и не е по силите ни да правим чудеса.

Ангел Грънчаров каза...

Към пристрастената към алкохола другарка: другарко, кое по-точно ще ми мине като "спра алкохола"? Доизяснете тъй мъдрата си мисъл?