Представена публикация

В Мрежата небезразлични граждани разпространяват призив за благотворителна акция във връзка с моята така незавидна ситуация

Току-що разбрах, че приятели от групата на небезразличните граждани разпространяват из Мрежата следния призив за благотворителна акция в...

неделя, 24 септември 2017 г.

Тема за дебат: Докога комунистите ще оправдават кървавите си злодеяния с нелепи лъжи, има ли някакъв предел комунистическата наглост?!


Национално помирение ли?, проф. Калин Янакиев

Миналата седмица, на фаталната дата 9/9, избраният за президент на държавата ни ген. Румен Радев (или екипът на PR-ите му, не знам) решиха, че е много "президентско" ("обединителско" и "надпартийно") да произведат следния цинизъм. Датата 9/9 (1944 г.) била – заяви генералът – особено подходяща да се превърне в "ден на национално помирение". Защото, видите ли, както преди 9/9 българи били проливали кръвта на своите сънародници, така и след 9/9 други българи правели с първите същото. А това било "трагично", най-сетне трябвало да бъде признато "и от двете страни" и да му се тури край.

Лесно може да се разшифрова възмутителната уловка в това нелепо предложение. То, разбира се, прави пореден опит (в духа на цялата идеология на БСП след 1989 г.) да стилизира десетилетията от първата половина на XX век в България като епоха, в която бил господствал "фашизмът". Обратно, чрез въпросния "трик" комунистическата епоха, последвала тази дата, автоматично се превръща в епоха на победилия "анти-фашизъм", който пък – в грохота на обърналата се "гражданска война" прискърбно, но по същество разбираемо, стигнала до "определени крайности". Разбира се, доколкото фашизмът е експлицитно (и в световен мащаб) осъден като престъпление срещу човечеството, всяка последвала реакция именно срещу "фашизма", дори да се е оказала (прекалено) твърда и съпроводена с неотрицаеми убийства и репресии, все пак не е обществено престъпление, а просто "крайност", допусната от "определени среди". (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)


Проф. д.ф.н. Калин Янакиев* е автор на статията “Национално помирение ли?”, публикувана в “Дневник” вчера (виж тук) и в “Портал Култура”. В тази статия се срещат и следните подредени една след друга думи:

“Въобще, преди 9/9 1944 г. ничия кръв не е била “проляна” заради идеи (комунистически, социалистически, анти-нацистки и т.н.). България е била преди тази дата (макар и фатално погрешно обвързана с Хитлерова Германия) цивилизована европейска страна, с прилична (за военните условия) свобода на словото и съвестта.”

Проф. Янакиев, разбира се, има право на мнение и свободата да го изказва, дори и в издания, които претендират да са сериозни. Но когато един човек пропуска не просто проливането на кръвта на един човек, а пропуска една цяла антидемократична епоха - след 19-и май 1934 г., тогава този човек определено няма как да стигне до идеята за национално помирение. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

4 коментара:

Анонимен каза...

Свободата на словото важи за ВСИЧКИ - демократи, комунисти, тоталитаристи, фашисти и пр. Не само за тези, с които сте съгласен, другарю Грънчарофф.

Анонимен каза...

Вени Марковски е жалък и нищожен лъжец. Запомни, Венко. 1. В концлагерите не са убивани хора. Напротив, комунистите са изолирани и така спасени. 2. Йосиф Хербст е доказан злодей, участник в атентата в "Свети Крал". 3. Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев и др, са ликвидирани като агенти на Антантата и издайници. 4. Всички комуняги, съдени и ликвидирани в периода 1941 - 44 г. са бандити, терористи и осъдени от ЗАКОНЕН БЪЛГАРСКИ СЪД. Та, Венко, стига с тоя хъс, свали гарда. Комунистите са доказани злодеи, бандити, врагове на България и Българския народ.

Георги Кокеров

Анонимен каза...

Другарко Анасссстассссосссссова, вие откога сте "привърженичка" на демокрацията?! :)))) И особено на.... свободата на словото! :)))) Развеселихте ме изключително много!!!!!!!! Затова ли уволнихте господин Грънчаров?! :))))

Анонимен каза...

На Грънчаров все Анастасосови са му в главата. Затова все за нея пише и по нея въздиша в "анонимните" си коментари.