Котките ли са по-човеколюбиви от човеците, човеците ли в сравнение с котките са по-чужди на човечността?!??

Баба Марийка и в есенния дъжд продължава да се грижи за уличните котки.



Тя вече си има квартира (под наем), ала все още не спи в нея (има някои проблеми, които още не са решени - с оглед настаняването й). Да се надяваме скоро тия проблеми ще се решат. Защото идат по-студени дни.



Срещнах се отново тия дни с нея и близо три часа разговаряхме по какви ли не въпроси. Заради своите любими същества - котките - тя е способна на какви ли не жертви и лишения.



С хората баба Марийка не успява да се разбере, но за сметка на това котките са й безкрайно признателни за грижите, които полага за тях.



Когато един човек се привърже в такава степен към котките (или към кучетата) това според мен означава, че обществото на хората му е станало безинтересно, а нищо чудно да му е станало и съвсем чуждо.



Понеже вероятно котките са по-способни да го разберат и обикнат отколкото човеците, което пък означава, че в някакъв смисъл сме стигнали дотам котките да са... по-човечни от нас, хората.



Котките да са по-човеколюбиви от човеците, а човеците в сравнение с котките да са по-чужди на човечността - давате ли си сметка това пък какво значи?!







Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo