"Вижте в Щатите какво става. Трепят се по улиците. Страшно... И нито една шахта не поема вода. Там не трябва да остане един кмет. Тук шахтите работят...”
Вярно ли това го е казал премиерът ни? Е.ати държавата, където премиерът може да приказва подобни глупости, без поне да му се изсмеят в очите! (Peter Stamatov)
От сутрешното „Шоу на Бойко”: най-много ме впечатли новината колко зле е в Америка - една шахта нямат като хората! (Christo Komarnitski)
Т.Ж. точно по същия начин оправдаваше робската зависимост на България от голямата руска мечка: "... няма как, трябва да снишим, нима искате да ни сполети съдбата на Чехия?!"? Нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. Впрочем, в страна с робска психика като България и с толкова голям комплекс за малоценност като нашия нима е възможен друг наистина популярен управник - освен някакъв тип превъплъщение на Т.Ж.? (Emil Robert Cohen)
Русия не ни е враг (по терминологията на премиера). Руснаците не могат да се третират като стока, като някакъв опакован платежоспособен търговски продукт на туристическия ни пазар. Чайка не е представител на правосъдна система, която буди доверие и има капацитет да обучи български прокурори...
Режимът на Путин обаче е опасност за демократичното ни развитие и суверенитет. И ние (държавата) трябва да сме наясно как да противостоим на тази опасност.
Вместо да чуем по какви конкретни причини и съображения режимът на Путин е окачествен от службите като пряка и непосредствена опасност за България, ние чухме поредното снишаване, оправдаване, скриване зад гърба на НАТО и ЕС.
Срамно поведение за всеки държавник! (Георги Чобанов)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар