Публикацията със заглавие Никакво "турско робство" не е имало, който ви говори за такова е роб по душа, той обижда и предците си, наричайки ги "роби"! за броени дни върви все по-нагоре в класацията на най-четените статии в блога ми. Не за това обаче съм я написал (там в нея, прочее, има само две изречения от мен, останалото съм го цитирал, вярно, изцяло съм съгласен с написаното!), а защото истината не само трябва да бъде казана, но и трябва да бъде защитена. А това става с аргументи. Вярно, вярващите в тезата за "турското робство" и в огледалната й теза за "братята-освободители" едва ли ще прогледнат - дори и ако им представиш най-убедителни аргументи. Друго се иска за да преубедиш някое зомби. Много е трудно. Зомбитата си държат на илюзиите и са готови даже да се бият за да си запазят слепотата.
Това обаче го подхвърлям между другото. Онова, което истински ме вълнува, е писането по новата ми книга, чийто тема е как да вземаме разумни решения. Тази книга, отбелязах вече, се пише един вид... съвсем сама, аз се старая да не насилвам нещата. Самият живот ми предоставя разни казуси. Примерно този на баба Марийка. Какво да се прави в създалата се тъй тежка и неразрешима ситуация: пред очите на гражданите (повечето сред тях се наричат "православни" и дори "християни"!) и пред невъзмутимия поглед на администрацията в нашето тъй свидно социално Отечество изгонена "съвсем законно" от дома си възрастна жена на 84 години вече шести месец продължава да спи на голата земя, на улицата - сякаш не е човешко същество, а е куче или котка! Така наречената "човешка" (с извинение!) общност е обявила баба Марийка за нещо като "прокажена", тя, видите ли, си била "сама виновна за всичко" - и затова било справедливо да страда, а е виновна бабата щото не иска да бъде натикана насила в старчески дом, баба Марийка държа на свободата си, това, изглежда, в нашенските условия е непростим грях. Оказа се безкрайно трудно да се намери жилище, някаква стаичка под наем за бездомницата (социалната ни държава и община не ще, разбира се, да й даде такова жилище от своя фонд, пазен, очевидно, само за "наши хора"!), намерихме й тия дни такова жилище, но набързо собствениците бяха преубедени от загрижени доброжелатели и отказаха сделката в последния момент: баба Марийка пак е на улицата - и е неизвестно докога! Разбира се, малцина са тия, на които изобщо им пука за някаква си там баба Барийка, в това отношение е симптоматична реакцията на един бизнесмен, в отчаянието си му писах (виж: Отворено писмо до бизнесмена Румен Кривицки с молба да помогне за решаването на жилищния проблем на бездомната баба Марийка), той, разбира се, не реагира никак, мълчи си, прави се, че не знае за проблема! (Разбира се, никой не е длъжен по принуда да реагира, тук всичко следва да става по свой избор, чрез свободна воля.)
Днес не ми остава нищо друго освен пак да тръгна да търся жилище на баба Марийка - като обикалям из нейния квартал и разпитвам хората, които разполагат с къщички с дворчета, сред тях има и изоставени такива, с починали собственици, надеждата ми е, че ще успея да намеря разбран човек, който да помогне (или пък направо да се съгласи да си отдаде под наем неизползваемия имот). Между другото заради тия вълнения около проблема на баба Марийка направо забравих (!!!) за едно мое съдебно дело, просто, унесен в други проблеми, пропуснах да отида на гледащото се заведено от мен дело срещу полицията (обжалвам тяхно наказателно постановление, издадено около гражданския ми протест за свобода в образованието), представяте ли си, аз, дето толкова много обичам да съм стриктен и да си водя работите както трябва, забравих да проверя коя е датата на това дяло и не отидох на заседанието! (То е било на 15 септември от 16.00 часа и сега ме е така срам за пропуска, че нямам думи!) Вчера осъзнах това и направо цял ден бях като съсипан, с нищо друго не можах да се заема. Даже нямах сили да напиша допълнение към жалбата си до Административен съд, вчера изтичаше срока, имах такова едно съобщение от съда, е, реших да прекратя това дяло - просто вече нямам физически сили да се разпростирам в толкова много начинания, реших да си намаля напрежението и грижите. (В Административния съд бях обжалвал решение на Комисията за защита от дискриминация, то пък беше по повод на моя жалба срещу дискриминиращи ме действия на 6 директори на пловдивски училища в периода след първото ми опраскване от пловдивската ПГЕЕ.) Не, не мога да водя повече дела, ще се съсредоточа само върху най-важното, това, което заведох за отмяна на заповедта за второто ми опраскване от същото това училище. То ми е предостатъчно. Прочее, баба Марийка пък стана жертва на недопустим лекарски произвол, в епикризата й лекарите са писали, че само била паднала и си била ударила главата, а истината е, че баба Марийка е била пребита и ударена с камък по главата от вилнеещи хулигани на ученическа възраст! Опитах се, знаете, да предизвикам известен медиен отзвук по тази скандална случка, ала до този момент мълчанието е пълно, едва ли ще се изпълни сметката ми, че прокуратурата ще се самосезира сама, най-вероятно ще трябва да пиша нов сигнал до прокуратурата. И ето, сами виждате, че като влезе човек в тази битка за право и за справедливост, от нея излизане няма, сякаш влиза в някаква омагьосани кръгове, и миг спокойствие вече няма да имаш. (Пиша тия неща с пълното съзнание, че могат да бъдат използвани срещу мен, в смисъл: ето, тоя Грънчаров, сам съзнава, че е "прегрял", че не може да се справи с поетите си ангажименти, че вече няма сили да работи, ерго, той сам признава, че е "пълен некадърник" и т.н.) Ето как например е изригнала тази сутрин дежурната другарка по блог, реагирайки по публикация със заглавие От какво се страхуват и какво обичат българите:
Анонимен каза: Глупак!!!!!!!!!! Символ на тиранията била Русия!!!!!!!!!!!! Пълна идиотщина!!!!!!!!!! Русия е символ на свободата, а Америка е символ на тиранията!!!!!!!!!!!! Правилно госпожа Анастасова те уволни, нищо не разбираш, пълен некадърник, глупак и психо болен си ти, нещастнико!!!!!!!!!!! Ще миеш обществените нужници докато си жив - за да се храниш от тях!!!!!!!!!!! ... Ще размяташ кръчоли из обществените нужници докато дишаш, проклетнико!!!!!!!!!
Аз такава ненавист не мога да я разбера. Но в нета има всякакви чудатости, нека да си излива бесовщината. Щом това му помага, нека да оставим въпросния анонимник да дърдори каквото си иска. Да продължа по темата си, че се отклоних доста.
Една приятелка предложи да опитаме да устроим баба Марийка в... манастир, даде две предложения за близки до Пловдив манастири с чудесни условия за живот, ремонтирани с европейски пари, става дума за Кукленския и Горноводенския манастири. Съмнително е дали баба Марийка ще се съгласи на такъв варианти, а също така е неизвестна и реакцията на църковните и манастирски власти - дали изобщо биха се съгласили да приемат бездомната възрастна жена при себе си (подозирам, че и те няма да пожелаят такава една грижа). Но като видя баба Марийка ще говоря с нея - за да ми е чиста съвестта, че съм я попитал. Ами ако тя се съгласи - как да мога да решавам вместо нея?!
И ето, сега дойде накрая време да кажа нещичко по протеста си. Знаете, писах вече, че по настоятелна молба на клетата ми съпруга (която също беше опраскана и уволнена, беше изгонена от постоянното си място на учителка - директорският синдикат, оказа се, е безпощаден, няма да ми прости вироглавството да оспорвам феодалната му власт!), която още си търси работа, аз се принудих да отложа с някой и друг ден началото на своя нов протест. Сега-засега ще протестирам един вид символично: като продължа своите видеобеседи от т.н. Алтернативно училище на протеста. Ще протестирам засега срещу опраскването си и срещу политическите репресии спрямо мен от самозабравилата се образователна бюрокрация-мафия (която, знаете, в монолитен единен фронт се изправи срещу мен и не ми позволи да си намеря работа в нито едно училище!) като работя колкото се може по-активно, като правя това, което като учител и като философ мога най-добре, а именно, да водя беседи по интересни теми. Ще правя това, което в нашите училища никой не смее да прави: ще демонстрирам какво означава да си личност, учител и гражданин, който се ползва от свободата си в пълния й обем. Ще опитам да бъда истинска алтернатива на прогнилата училищна система на допотопно "образование", което аз наричам НЕобразование. Прочее, като се замисля откривам, че аз през целия си съзнателен живот съм бил точно това, провеждал съм на практика живото образование и обучение, поради което и предизвиках ненавистта на ония, които са привърженици и крепители на агонията на противочовешката система.
Какви планове и инициативи имам в тази посока скоро ще разберете в блога ми. Но засега приоритет ми е да помогна с каквото мога на баба Марийка. Щом й помогна да си намери жилище и покрив над главата, едва тогава ще мога да се захвана с моите работи - и с решаването на моите проблеми.
Ами засега толкова. Имам още много за писане, но спирам дотук, щото нямам и време, трябва да излизам - за да подхвана главната си работа. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Бъдете и човеци - стига да ви остава време за това...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар