Моите крайно неприятни мисли около едно изказване на Ейбрахам Линкълн

По въпроса за образованието мога само да кажа, че го виждам като най-важното нещо, с което ние, като хора, можем да се занимаваме.

Ейбрахам Линкълн (Abraham Lincoln)

Кратък мой коментар: Линкълн мисли така. Борисов, разбира се, не мисли така. Или и той мисли така? Ако мислеше така защо това по нищо не му личи? Защо той самият изобщо не се е образовал (нищо че е доктор на пожарникаро-милиционерските науки той пак, както си личи, изобщо не е образован - или е "образован" в съвсем невярната посока!)

Кое е най-важното нещо, с което у нас се занимаваме - вместо да се занимаваме с образование? Тарикатлът ли е това най-важно за българина нещо, заменящо заниманията с образование у нас? Или далаверите, мошеничествата? (В нашите училища децата, младите хора, учениците занимават ли се изобщо с образование - при условие, че в нашите училища липсва най-важното нещо за да се занимаваш изобщо с образование - кое ето ли? Щом това не знаете, какво изобщо знаете? Някой знае ли що е образование?) С какво фактически, наистина и действително се занимават учители и ученици у нас - вместо да се занимават с образование? (Ако изходим от идеята, понятието за образование, ако изходим от неговата същина!) В нашите училища се имитира занимания с образование, но на дело се прави нещо друго - кое е то? (На какво стават най-добри нашите ученици, на какво те се най-много "образоват" като завършат?) Може би ученици и учители у нас се занимават най-много с това... да се лъжат взаимно за какво ли не? Кое у нас е най-напреднало - и за което образованието, училищата и университетите също така най-много са допринесли? Може би простащината е това нещо, в което сме най-добри - и най-"образовани"? Може би лъженето е това нещо, в което най-много сме се "образовали"? Да, кое е това нещо, на което най-много ни е научило нашето "образование"? Добри хора, свястни личности ли стават повечето от младите у нас? (И ако са станали все пак такива, "образованието" ли ги е направило такива - или нещо друго?)

Защо образованието е наистина най-важното нещо, с което (трябва да) се занимаваме?! И защо допускаме да не се занимаваме с образование, защо се занимаваме с НЕобразование? Виждате, въпросите нямат край. Помислете ако искате поне над дотук поставените въпроси. Може би у нас най-много се занимават младите с това ДА НЕ МИСЛЯТ? Учителите позволяват ли на младите да мислят (и то истински, сиреч свободно!) или им пречат да се развиват и усъвършенстват в тази посока? Да, питам най-отговорно: с НЕМИСЛЕНЕ ли се занимават най-много учещите в нашите "образователни" учреждения? Защото ако младите мислеха те щяха ли да търпят ставащото с тях в училищата? (Пък и ако техните родители умееха да мислят, те щяха ли допуснат това, което се прави с техните деца и внуци?) Мислете, мислете по тия въпроси - или това не ви се удава, пък и желание да мислите немате? Е, това, че нямате желание (пък и умение) за автентично мислене, то това се дължи на вашата извънредна "образованост"?

Сега съзнавате ли докъде сме довели нещата у Нашенско? Трагично е положението, нали така? Сега светна ли ви "лампичката в главата" относно това защо сме толкова бедни? Сега разбрахте ли защо всичко, което що годе донякъде умее да мисли избяга от свидното ни отечество? 3 000 000 човека избягаха - това едва ли е току-така?! Продължавайте да мислите - стига мисленето да ви се удава изобщо. Съчувствам ви ако не ви се удава. Или вие изобщо не чувствате потребност да мислите щото сичко си знаете? Познах, нали това сте научили в училищата: че не требе да се мисли щот сичко се знае, щот сичко вече е измислено?! Милите! Колко много сте напреднале в "образоваността" си: бравос, ашколсун! ("Една патка мислила, мислила, пък взела че... умреля!" - това познато ли ви е? Други народни умотворения за безсмислието на мисленето знаете ли? "Учи, мама - за да не работиш!" - туй нещо чували ли сте го?) Хайде да млъкна да не фърлите нещо по мен, че ви ядосах предостатъчно, нали така? Вредно е да се мисли, знайте го от мен - в нашите условия! Който у Нашенско земе много да мисли и особено ако почне открито да казва що мисли, си навлича страшно много беди... това нещо поне осъзнали ли сте го??????????

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo