Няма "турско робство", а има чисто българско робство: най-страховитото, най-опасното робство е онова, което сами си налагаме - робството в собствените души!

Из: Робство или съжителство? Отговорът няма да ви хареса, Автор: Александър Стоянов

Запитвали ли сте се някога какво точно влагат в думите „роб“ и „робство“ Вазов и Ботев, Левски и Раковски? Кои са тези роби и от какво точно са били поробени?

... Родовете, чийто най-млади издънки се заели да освободят своите сънародници, но не от османското "робство", а от онова, по-страшното, което сами си наложили след вековната капсулация – робството вътре в собствените им глави.

За Вазов и Ботев, Левски и Каравелов, за Раковски и всички останали велики имена от нашата история най-страховитото и опасното робство било това, което самият народ си налагал!

Защото това било душевното робство, което породило грекоманите, с които се борили Софроний Врачански, Васил Априлов и Петко Славейков. Това било робството, което карало предателите да подшушват в ушите на турските власти къде ще се събира тайния комитет или какво са се разбрали воеводите на Оборище.

Тази готованщина, угодничене и овчедушно примирение, родили безумни пословици като „преклонената глава сабя не я сече“ и „никой не е по-голям от хляба“, създадени за да запазят живота на онези, които се страхували да го сграбчат с ръце и да го пожертват в името на свободата да бъдат себе си.

Вечният грях на Османската империя ще остане именно в това – вековното капсулиране на народа ни в една ембрионална поза на измамно спокойствие, породено от идеята, че кротуването ще помогне да се преживеят всички бури и несгоди на битието. Ето защо, когато Вазов и Ботев говорят за роби, те не пишат за хора, продавани без право на глас на тържища или третирани като вещи. Те визират хора, чието съзнание е поробено от страха им. В този смисъл, робството като понятие, е било едно необходимо лого на онова време, лого, изразяващо погнусата и отвращението от насложената душевна безпътица, която карала сърцата на умните и смелите да застиват.

Робството е било шамар в лицето на обикновения, заспалия човек.

Когато през април 1876 г. започва едно от най-великите и трагични събития в нашата история – Въстанието (с главно В), не повече от 10 000 души се включват в борбата в името на свобода, духовна и светска. В последствие още около 30 000 ще бъдат пожертвани в протогеноцида, последвал саморазправата на османските власти с надигналото се население.

Тази саморазправа, парадоксално, също е плод на страх. Страхът, че България може да стане Босна (която се бунтува от край до край), че надигането на раята ще доведе Русия и останалите Велики сили. За това пуснали башибозука (българомохамедани в голямата си част), за това побързали да задушат въстанието до месец след началото му. Ала закъснели. Делото на онези млади смелчаци не останало напразно. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ИЗВОД: И какво излиза от всичкото? Ето какво: ний, българите, де факто и до днес сме си пак роби! Роби сме щото душите на мнозинството от нас и сега са поробени от овчедушието, от малодушието, от безразличието, от безчувствеността, от волската търпеливост - и душите ни са поробени от страха най-вече, драги ми треперковци! Тази е горчивата истина когато говорим, че българите и до днес сме робски народ, сме народ, чиято психология е чисто робска. Когато осъзнаем тази горчива, ала душеспасителна истина и когато започнем да се борим с този тъй коварен враг, именно със страха и с равнодушието вътре в себе си, тогава именно ще започне истинската промяна към добро; а ще станем свободни и достойни люде, ще станем личности, ще станем пълноценни човеци и също така ще станем истински добри граждани на многострадалната България едва когато успеем да победим този най-страшен вътрешен враг, повтарям, става дума за малодушието, за бездушието, за равнодушието, за отдадеността на "спокойствието" и на "стабилността", става дума за презрения и подъл страх, който сега, потретвам, ни прави същински роби, прави ни угодничещи треперковци, оглупели от малодушие роби на страха и угодничеството пред властимащите, пред нашите господари - разни началства, шефове, директори, мутри, мафиоти, премиери, министри и прочие! Робът се познава по това, че не може да живее без господар; свободният човек пък сам е господар на себе си и няма никакви господари. Ние сме роби, чиито първи господар е страхът и малодушието. Ето с това завършвам, мразете ме колкото си искате че имах добрината да ви кажа тази толкова проста истина!

И тъй, в резюме: ний, българите, и сега сме си роби, сме робски народ, а нашето робство е чисто българско, родно, нашенско; ний, българите, робуваме на собствената си инертност, робуваме на ината си, т.е. на крещящата си неспособност да живеем свободно и достойно - както живеят пълноценните, отдадените на свободния човешки живот личности и народи. Докато сами не се освободим от това коварно и страшно вътрешно робство добро няма да видим, няма да дочакаме края не бедите си. Не чакайте някой друг да ви "освободи" от този поробител, сами всекидневно се борете със самите себе си: самоосвобождаването всеки ден, воюването всеки ден със собствената инертност е верният път към истинската свобода! Дерзайте! Или ще се спасим - или ще мрем, трето не е дадено!

Ха сега да видим колко много човека НЯМА ДА ХАРЕСАТ това мое изказване и твърдение! :-) С което ще демонстрират, че съм напълно прав - и че положението наистина е отчайващо. Робският народ го чака жалка съдба, чака го гибел. Да, чака го СЪВСЕМ ЗАСЛУЖЕНА мизерна съдба, чака го СЪВСЕМ ЗАСЛУЖЕНА неотвратима гибел...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo