Как бихме могли да насърчаваме универсално образование без принуда, от д-р Питър Грей. Публикувано на 16 септември 2009 г.
Децата се самообразоват. Децата са биологично създадени за самообразование. Инстинктите им да изследват; да наблюдават; да “подслушват” разговорите на по-възрастните; да задават безброй въпроси; и да играят с предметите, идеите и уменията на културната среда, служат за целите на образованието. Редовните читатели на този блог знаят, че това е моята основна теза във всички тези постове.
Училищата, каквито ги познаваме днес, пречат на способността на децата да се самообразоват. Когато ограничаваме децата и юношите в училищата, където те са разпределени в стаите по възраст и не могат да избират своите съученици, където те не могат да следват собствените си интереси, а вместо това трябва да се съобразяват с заповедите на учителя и времето определено от училищния звънец, ние се намесваме в способността им да се самообразоват. Детските естествени начини за образование изискват свобода. Редовните читатели знаят, че това е моята вторична теза.
В последните си два поста описах случай срещу задължителното (принудително) обучение. Сега в този пост ще кажа малко за това, което учениците харесват в училище до степен, до която изобщо могат да го харесват, и ще нахвърлям мислите си как ние като общество можем да задоволим техните желания и да им осигурим възможности да се самообразоват добре без принуда. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар