Не драма, а същинска трагедия е ситуацията в българското образование... но това не се съзнава за жалост!

"Всяка година есенес обсъждаме хелоуин, напролет - мартениците. Това е голямата драма на училището. Но когато децата ви трябва да почват "работа" от 7 ч сутринта; когато трябва да зубрят малоумна и излишна информация от учебници, които трябва да влачат като шерпи; когато биват наказвани и унижавани чрез поставяне на оценки, които не мерят нищо и нямат образователен смисъл; когато, след 6 часа в училище трябва още 4 часа да пишат домашни; когато загубят любопитството си, защото никой не се интересува от това какво искат; намразят ученето, защото винаги са принудени да правят нещо, което някой друг изисква от тях и никога това, което те обичат; затлъстеят от обездвижване, изкривят си гръбнака от неестествени пози за малоумни упражнения и добият късогледство поради забраната да си вдигнат главата и да погледнат през прозореца; когато загубят смисъла на живота си, изолирани от всичко, което обичат, и половината се затворят в депресия, а другата половина избухнат в агресия; когато на 15 не могат да решат елементарни тестове, не защото са тъпи, а защото са затъпели от нашето отношение в продължение на 10 години - ТОГАВА НЯМА ДРАМА, нали?" - Явор Ганчев

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo