Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Демокрит, Левкип и Протагор, излиза, са тракийски, т.е. български философи!



Поствам един много добър текст от мой приятел и колега от ФФ на СУ Стоян Николов:

Ако отворите на Уикипедия ще видите, че старите философи Демокрит (460 пр.н.е. – 380 пр.н.е.), Левкип (500 пр.н.е. – 440 пр.н.е.), Протагор (485 пр.н.е. – 410 пр.н.е.) са обявени за древногръцки философи.

И тримата древни мислители, едни от основоположниците на философското познание, са родени в тракийския град Абдера. Абдера или Болустра (на гръцки: Άβδηρα, старогръцко произношение Абдера, новогръцко – Авдира) е град в Западна Тракия, сега в Гърция, разположен на 16 км. източно от брега на Места.

Абдера по времето на Демокрит се намира в земите плътно населявани от траките по беломорското крайбрежие. Съгласно легендата Абдера е основан от Херкулес на мястото на смъртта на неговия приятел и любим Абдер, който загинал разкъсан от конете на Диомед – цар на бистоните, цар на Тракия, син на Арес и нимфата Кирена, свързан е с осмия подвиг на Херкулес. Важен извор за ранната история на Абдера е пеанът (песен) на Пиндар. В този извор се споменава местният бог Аполон, наречен Дерайнос (епитет от тракийски произход), което показва, че жителите на града почитат всъщност едно местно тракийско божество.

В класическа Елада с епитета „абдерит“ (жител на Абдера) наричали прост, наивен човек. Такова е било отношението на елините (данайци) към траките, за тях те са „варвари“.

Въпросът е: дали ние, българите, трябва да бъдем наивни като не припознаваме тракийското наследство като българско?

В края на 19 век Христо Караманджуков пише: „Голямата планинска част от околията се населяваше от българомохамедани и българохристияни и отчасти много малко турци. Полската част, същинското Енидженско поле, бе населено изключително с турци“.

Антон Страшимиров свидетелства, че среща тук 20 семейства местни българи, в 1913 г. се заселват още 105 – 110 семейства – 509 българи бежанци от планинското село Скрижево (Скрижовене) в завзетата от гърците част на Македония. След Първата световна война гърците започват обезбългаряване и всички български семейства от Болустра, Малък Дервент и Кутруджа бягат от репресиите и се установяват в с. Железино, Ивайловградско.

Тодор Марков (И Тодор Марков, и Стоян Николов са мои състуденти от Философския факултет на СУ "Св. Кл.Охридски", с тях съм учил 1-ви курс философия, преди да замина за Русия, бел. моя, Ангел Грънчаров)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: