Поствам един много добър текст от мой приятел и колега от ФФ на СУ Стоян Николов:
Ако отворите на Уикипедия ще видите, че старите философи Демокрит (460 пр.н.е. – 380 пр.н.е.), Левкип (500 пр.н.е. – 440 пр.н.е.), Протагор (485 пр.н.е. – 410 пр.н.е.) са обявени за древногръцки философи.
И тримата древни мислители, едни от основоположниците на философското познание, са родени в тракийския град Абдера. Абдера или Болустра (на гръцки: Άβδηρα, старогръцко произношение Абдера, новогръцко – Авдира) е град в Западна Тракия, сега в Гърция, разположен на 16 км. източно от брега на Места.
Абдера по времето на Демокрит се намира в земите плътно населявани от траките по беломорското крайбрежие. Съгласно легендата Абдера е основан от Херкулес на мястото на смъртта на неговия приятел и любим Абдер, който загинал разкъсан от конете на Диомед – цар на бистоните, цар на Тракия, син на Арес и нимфата Кирена, свързан е с осмия подвиг на Херкулес. Важен извор за ранната история на Абдера е пеанът (песен) на Пиндар. В този извор се споменава местният бог Аполон, наречен Дерайнос (епитет от тракийски произход), което показва, че жителите на града почитат всъщност едно местно тракийско божество.
В класическа Елада с епитета „абдерит“ (жител на Абдера) наричали прост, наивен човек. Такова е било отношението на елините (данайци) към траките, за тях те са „варвари“.
Въпросът е: дали ние, българите, трябва да бъдем наивни като не припознаваме тракийското наследство като българско?
В края на 19 век Христо Караманджуков пише: „Голямата планинска част от околията се населяваше от българомохамедани и българохристияни и отчасти много малко турци. Полската част, същинското Енидженско поле, бе населено изключително с турци“.
Антон Страшимиров свидетелства, че среща тук 20 семейства местни българи, в 1913 г. се заселват още 105 – 110 семейства – 509 българи бежанци от планинското село Скрижево (Скрижовене) в завзетата от гърците част на Македония. След Първата световна война гърците започват обезбългаряване и всички български семейства от Болустра, Малък Дервент и Кутруджа бягат от репресиите и се установяват в с. Железино, Ивайловградско.
Тодор Марков (И Тодор Марков, и Стоян Николов са мои състуденти от Философския факултет на СУ "Св. Кл.Охридски", с тях съм учил 1-ви курс философия, преди да замина за Русия, бел. моя, Ангел Грънчаров)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Няма коментари:
Публикуване на коментар