ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

понеделник, 2 октомври 2017 г.

Ситуационните, дискусионните и опитните интерактивни методи


Из: ВИДОВЕ ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ ЗА ОБУЧЕНИЕ, Автор: Цветелина Господинова (Нов български университет)

The subject of the article is the types of interactive teaching methods: Situational, Discussion and Experimental methods. The application of the methods is illustrated by example presentation of English class work.

1.В статията ще бъдат представени три вида интерактивни методи: ситуационни, дискусионни и опитни (емпирични) методи. Те ще бъдат разгледани с оглед на възможностите им за използване в обучението по чужд език.

2. Ситуационни методи

Ситуационните методи са най-обещаващата новост в дидактиката на ХХ век, конкурираща се само с приложението на компютъра и мултимедията в образованието. Те се използват за имитиране на професионална или организаторска дейност за учебни цели. Създадени са в практиката на йезуитските училища през XVIII век. След Втората световна война се разпространяват по целия свят, възродени са в Харвард и Йелс (Харвардски методи) при обучението на мениджъри.

Ситуационните методи заемат важно място в учебния процес - за илюстрация, за получаване на обратна връзка, за формиране на умения и навици, за тренинг, за затвърдяване на знанията и уменията, за проверка и оценка.


1.1.Метод на конкретните ситуации (кейс-стъди)

При този метод цел на обучението е развитието на определени качества на мисленето - любознателност, разсъдливост, мъдрост; личностни качества - твърдост, отговорност. Основни принципи на метода са: Подбор на ситуацията - конкретни образи, сцени, събития в текста; Проблемна и проективна ситуация; Първичност на ситуационния анализ - «Как е?» (реалност), а не «Как може да бъде?» или «Как искам да бъде?»; Ориентация в ситуацията (конкретен набор от параметри), а не общи приказки и разсъждения; Задължителна връзка на анализа с практиката; Предимство на действието пред знанието; Активно интелектуално и емоционално участие на учениците; Нетрадиционна роля на учителя - откритост, сътрудничество, подпомагане; насочване, а не управление; Единство на съдържателни и процесуални цели на обучението.

Препоръчват се следните етапи на работата:

• Анализ (изучаване на проблема).
• Изясняване на алтернативите (подбиране на необходимите факти).
• Избор на алтернатива.
• Разработване на решение.
• Презентация пред другите, които са наблюдатели и коментатори (Иванов 1993, с.103)


Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

2 коментара:

Анонимен каза...

Оставете тия неща за учителите, Грънчаров. Вие си гледайте пенсията.

Ангел Грънчаров каза...

Млад съм още за пенсия, другарко! :-) Вие пенсионерка ли сте вече? Що се обаждате тогава?