Из: ВИДОВЕ ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ ЗА ОБУЧЕНИЕ, Автор: Цветелина Господинова (Нов български университет)
The subject of the article is the types of interactive teaching methods: Situational, Discussion and Experimental methods. The application of the methods is illustrated by example presentation of English class work.
1.В статията ще бъдат представени три вида интерактивни методи: ситуационни, дискусионни и опитни (емпирични) методи. Те ще бъдат разгледани с оглед на възможностите им за използване в обучението по чужд език.
2. Ситуационни методи
Ситуационните методи са най-обещаващата новост в дидактиката на ХХ век, конкурираща се само с приложението на компютъра и мултимедията в образованието. Те се използват за имитиране на професионална или организаторска дейност за учебни цели. Създадени са в практиката на йезуитските училища през XVIII век. След Втората световна война се разпространяват по целия свят, възродени са в Харвард и Йелс (Харвардски методи) при обучението на мениджъри.
Ситуационните методи заемат важно място в учебния процес - за илюстрация, за получаване на обратна връзка, за формиране на умения и навици, за тренинг, за затвърдяване на знанията и уменията, за проверка и оценка.
1.1.Метод на конкретните ситуации (кейс-стъди)
При този метод цел на обучението е развитието на определени качества на мисленето - любознателност, разсъдливост, мъдрост; личностни качества - твърдост, отговорност. Основни принципи на метода са: Подбор на ситуацията - конкретни образи, сцени, събития в текста; Проблемна и проективна ситуация; Първичност на ситуационния анализ - «Как е?» (реалност), а не «Как може да бъде?» или «Как искам да бъде?»; Ориентация в ситуацията (конкретен набор от параметри), а не общи приказки и разсъждения; Задължителна връзка на анализа с практиката; Предимство на действието пред знанието; Активно интелектуално и емоционално участие на учениците; Нетрадиционна роля на учителя - откритост, сътрудничество, подпомагане; насочване, а не управление; Единство на съдържателни и процесуални цели на обучението.
Препоръчват се следните етапи на работата:
• Анализ (изучаване на проблема).
• Изясняване на алтернативите (подбиране на необходимите факти).
• Избор на алтернатива.
• Разработване на решение.
• Презентация пред другите, които са наблюдатели и коментатори (Иванов 1993, с.103)
1.2. Казус (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
2 коментара:
Оставете тия неща за учителите, Грънчаров. Вие си гледайте пенсията.
Млад съм още за пенсия, другарко! :-) Вие пенсионерка ли сте вече? Що се обаждате тогава?
Публикуване на коментар