Моите номинации за престижната Класация на активните борци против реформата в българското образование, против неговата декомунизация и демократизация

Забелязах един чудесен куриоз, разглеждайки мястото за гласуване на Класацията НОВАТОРИ В ОБРАЗОВАНИЕТО 2017: видях там снимката на зам.кмета на Пловдив Стефан Стоянов, ето къде е представен той в сайта на класацията: Стратегия за образованието на Пловдив. Няма нищо лошо в това, че и кметската администрация, така да се рече, е представена в Класацията, радостно е, че същата тази администрация така силно ратува за новаторство в образованието; да, ама ето, представители на същата тази пловдивска образователна администрация са именно тия, които мен специално ме подлагат в последните 5-6 години вече на нечуван административен терор и тормоз именно за да ми отмъстят за новостите, които практикувам в работата ми като учител, да ми отмъстят най-вече за моето свободолюбие и за привързаността ми към демокрацията, към непосредственото и практическо също така реално демократизиране на отношенията в училищните общности! Чудесен е този парадокс и куриоз, какво ще кажете, превъзходен е даже: номинирани са за участие в класацията за новаторство представители на тази същата управленска каста в образованието, които се борят с новаторски и творчески настроени дейци в образованието като моята скромна милост (а те щом се борят срещу мен, няма начин да не се борят и срещу други като мен!). Е, ще кажете, и сред тази същата властваща бюрократична каста в образованието сигурно има хора и личности, които са с новаторски дух и манталитет, ето, заместник-кметът сигурно е такъв, но също най-вероятно така има и такива, които са консервативно настроени, които се борят не за друго, а за користния интерес на самата бюрокрация, който е ясно какъв, той е ретрограден интерес за запазване на тъй печалното статукво в образователната област, за консервиране на тия отношения, които са така изгодни, а именно тази същата бюрокрация да властва и да вилнее безцеремонно, а пък всички да й се подчиняват, да бъдат нейни жертви, да бъдат мачкани, да бъдат опрасквани, уволнявани, тормозени всеки ден и т.н. Сигурно е така, сигурно и в средите на бюрократите има и такива, има също така и от другите, има и реформаторски настроени (Дали???!!!), но има и анахронично настроени, ретроградно настроени, абе направо да го кажем: има социалистически настроени, щото социализъм в образованието значи точно това: държавните (и партийно назначени и протежирани) чиновници да имат абсолютната власт, а пък всички останали да са техни унизени жертви. Та щом е така, щом, оказва се, моя милост, тъй да се рече, има, представяте ли си, съюзници даже в ръководните среди на пловдивската държавна образователна бюрокрация, то на мен ето сега ми хрумва тия дни да отида в Общината и да направя постъпки да се срещна лично със зам.-кмета Стоянов, искам да се запозная с него, да го попитам това-онова, да споделим с него, тъй да се рече, своите еднакво новаторски възгледи, да му пожелая успех в Класацията и прочие, какво ще кажете, хубава ли ми е идеята?! Непременно ще го направя даже и идеята ми да не ви се струва хубава, бъдете сигурни, че ще го направя: живот и здраве да е само!

Сега пък ми хрумва тук да направя едно списъче на дейци на пловдивското образование, които в отношението си към мен практически са демонстрирали и доказали оня същия крайно консервативен, анахроничен, ретрограден или направо социалистически манталитет по охрана на плачевното статукво; тази класация на борците срещу реформата и промяната в пловдивското образование е лично моя, тя изразява моите наблюдения, моите преценки, та е израз на моя многострадален, така да се рече, професионален и жизнен опит; ето, решавам да направя това списъче, което ще дам непременно на г-н зам.-кмета Стоянов, ей-така, да го има, та като връчва някакви награди на тия хора, да знае с кого всъщност си има работа; ето каква чудна компания се получи:

1. Стоянка Анастасова, директорка на пловдивската ПГЕЕ, известна все още сред пловдивчани като ТЕТ-ЛЕНИН - тя е безспорен водач на ретроградните сили в образованието в Пловдив, по моя преценка, разбира се (очевидно, както личи от снимката по-горе г-н Стоянов мисли различно, за което на срещата непременно ще си поговорим!)

На снимката крайният вдясно е г-н Румен Радев, друга снимка в нета не можах да му намеря, яката се е законспирирал г-н Радев, съименник на наший президент, който е на поста си от незапомнени древни времена, нищо чудно да е на поста си от ерата още преди раждането на Христос; и, предполагаме, ще стои на поста си даже и след края на Вселената - като живо украшение на непоклатимостта на българската образователна бюрокрация!!!

2. Румен Радев - експерт в РУО-Пловдив, куриращ професионалните гимназии, който години наред води титанична, направо исполинска борба за да защищава единствено личните и користни, егоистични и кариеристични интереси на въпросната директорка на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН, иначе казано, не си мръдна и малкия пръст да защити вашия, уважаеми граждани на Пловдив и на България, вашият, уважаеми ученици и родители интерес, т.е. не си мръдна и малкия пръст за да защити държавния и обществения интерес;

3. Антоанета Кръстанова, инспектор по философия в РУО-Пловдив, тя също години наред води титанична, направо исполинска борба за да защищава единствено личните и користни, егоистични и кариеристични интереси на въпросната влиятелна директорка на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН, иначе казано, не си мръдна и малкия пръст да защити вашия, уважаеми граждани на Пловдив и на България, вашият, уважаеми ученици и родители интерес, т.е. не си мръдна и малкия пръст за да защити държавния и обществения интерес;

4. Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, тя именно е началник на горните три лица, е, тя не направи нищичко за да им повлияе ефективно и то именно в позитивна посока, каквото е правила, то е било съвсем неефективно, нещо повече, е имало обратен, бумерангов ефект, т.е. е действало както действа бензинът на огъня, в резултат на нейните намеси въпросните борци срещу "народния враг Грънчаров" са се чувствали още по-окуражени да продължат исполинската борба за защита единствено на егоистичните интереси на въпросната арогантна образователна бюрокрация-мафия;

5. В списъчето ми тук съм длъжен непременно да спомена всички от тесния кръжец на г-жа Анастасова, това са въпросните -заместник-директорки, но те са от по-малък ранг, те не могат да правят друго освен да защищават интереса на началничката си, на менторката си;

6. Да изброявам ли тук разните директори на пловдивски гимназии, които показаха завидна солидарност с беззаконните волунтаристични действия на директорката на ПГЕЕ (насърчавана от изброените нейни началства, а предполагаме и от техните собствени началства и ментори в още по-висшите сфери на властващата в нашата държава мафия!) именно се включиха активно в репресиите над моята скромна особа; става дума за:

- Николай Радев, директор на Езикова гимназия в Пловдив, заслужил функционер на БКП-БСП

- Д-р Ивайло Старибратов, директор на ОМГ в Пловдив, всеотдаен попечител и почетен осигурител на хлебеца на активистите на братската на партията на г-н Старибратов партия, именно партия АТАКА

- Славейка Иванова, директорка на НТГ в Пловдив, лична приятелка, по сведения на "злите езици" и сърдечна душеприказчичка на директорката на ПГЕЕ

- Сашка Койнова Кръстева, директорка на "Пейо Крачолов Яворов" - Пловдив

- Мариана Димитрова, директор на ЕГ “Иван Вазов” в Пловдив от 1993 г. (!!!) и продължава да е този пост

- Екатерина Делинова, директор на ОУ "Пенчо Славейков", това име заслужава да увенчае въпросния списък на ретроградните сили в пловдивското образование - понеже другарката Делинова е всепризнат лидер на директорския синдикат (!!!) и също така е лидерка на жените-социалистки в един от районите на Пловдив, не помня кой, кандидат-депутатка на Партията-Кърмилница и прочие, и так далее, тя именно опраска съпругата ми за да отмъсти на мен за моя граждански протест срещу своеволията на образователната бюрокрация, който тия дни ще възобновя отново, ще разберете скоро как.

Толкова. Списъчето оставяме отворено - за нови и нови предложения, предлагайте и вие, аз не мога да знам всичко какво става в системата на пловдивското, а да не говорим за това какво става в системата на българското образование и училище. Давайте да подготвим Алтернативна Класация на активните борци срещу промяната в българското образование, борци срещу неговата декомунизация, борци срещу демократизирането на отношенията в българските училища, а, какво ще кажете, дали не е хубаво да изготвим и такава една класация, която да е антитеза на класацията на новаторите?!

Та ето, предложих ви тази заран Класация на активните борци против реформата в българското образование и училище, против неговата декомунизация и демократизация; предлагайте и вие нови и нови имена, смятам, че има такива. Ако пък някоя от моите номинации за въпросната класация е неправилна, ако по отношение на някое лице съм сбъркал, кажете, дайте си аргументите, ще го извадим от тоз почетен списък съответното лице, аз нямам претенции, че съм непогрешим - за разлика от въпросните самовластни особи аз съм жив човек и често греша.

Примерно др. Соня Киркова, директорка на хуманитарна гимназия в Пловдив е много подходяща за влизане в това списъче, тя властва в това училище от... незапомнени времена, тя е нещо като Тодор Живков на това училище, тя е стара моя познайница, с две ръце гласувам за попадането й в този списък! Вий някой ще предложите ли? Или ви е страх?! Страх ли ви е, скъпи ми дейци на пловдивското образование и просвета?! Ох, милите, страх ги е?! Ако кажете нещо ще ви опраскат, тъй ли?! Голема работа, ето, виж те мен, два пъти ме опраскаха, пък нищо, то опраскването не е толкова страшно, колкото си мислите, то не е... обезглавяване, тя толкова ви е страх?!

Победете малко опозоряващия ви страх де, срамота е чак толкова да ви е страх! Кажете и вие някое и и друго име. Да не искате да кажете, че всички други директори на пловдивски училища са борци ЗА реформа и ЗА новаторството?! Майчите, ако беше истина това, ний знаете ли какво космически успехи в образованието щяхме да имаме?! Где са обаче тез успехи, виждате ли ги?!

Та затова ви пожелавам грандиозни бъдещи успехи в битката ви с този така коварен враг - страха! И с другия, производен от него - подлостта, малодушието. Хайде чао, до нови срещи, хубав ден и бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo