Не е ли време да се върне историческият традиционен български правопис?

Из: Комунистическата правописна реформа, Автор: Стефан Кичев

... Така е заличена не само конкретна езикова норма, но и цяла група наши и чуждестранни автори. Автори, изразяващи мисли, идеи и цели, несъвместими с идеологическата програма, наложена от партийните ръководители, поради което и книгите им не са се издавали и превеждали наново, а вместо това, пренебрегнати, са събирали прах в старите си копия, написани на стария правопис.

Тази реформа съответства много точно на крайната цел на комунизма, а именно – създаването на ново общество и човек. По този начин прекъсването на органичната връзка между всичко, публикувано преди 9 септември и изданията след комунистическия преврат се вижда като основополагаща предпоставка за изграждането на „новото общество“, предричано от марксистката историография.

Сред причините за налагането на правописната реформа се открояват и други особености, неразривно преплетени със съветската идеология, която започва да се установява в България по онова време. Реформата е осъществена в съответствие с правописната реформа на руския език от 1918-а година, проведена от Съвета на народните комисари на СССР начело с Ленин, и е изготвена по неин модел. Преди прокарването ѝ излизат няколко статии на езиковеда доц. Владимир Георгиев с цел да се спечели общественото мнение за законодателната инициатива. В тях се говори за ненужните старовремски белези на правописа ни, както и се изтъква политическата причина за провеждането ѝ –

„Прогресивното“ общество на бъдещето би следвало да ползва нов, опростен и „народен“ правопис. [1]

Пръв срещу предложения закон въстава художникът Илия Бешков, който изразява критиката си в следната доста точна карикатура на име „Комисия по правописа“ с подзаглавие „Св. Кириле, Методие, на помощ!“:

(Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo