Защитната реч пред съда на един остракиран от системата на тъй бляскавото ни образование учител по философия и гражданско образование

До Районен съд – гр. Пловдив

Гражданска колегия, I-ви състав

ЗАЩИТНА РЕЧ В ПИСМЕН ВИД

от Ангел Иванов Грънчаров, ищец по гражданско дело № 7330/2017 г.

по описа на РС – Пловдив, Гражданска колегия, I-ви състав

Уважаема госпожо Съдия,

Представям в изискуемия от съда едноседмичен срок своята писмена защита. Ще обособя отделните моменти, на които искам да акцентирам, в точки и подточки:

I. Главната ми теза е, че моето уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 е по изцяло несъстоятелни фалшиви, лъжливи, скалъпени мотиви; доказвам тезата си по следния начин:

1.) Най-важното „писмено доказателство” на ответната страна са поредицата от т.н. „констативни протоколи”, писани от самата директорка при нейните тъй чести посещения на мои часове; тя произвеждаше тия по замисъла си чисто компроматни документи (имащи характера на обидни доноси) със зашеметяваща скорост, ала въпреки наименованието им въпросните документи всъщност са съвсем свободни съчинения на имащата известни увлечения по литературата директорка (иначе е преподавателка по български език и литература).

 

2.) В тия тъй художествени, по-скоро „поетично-лирични” (изпълнени с несъмнен и краен експресионистичен субективизъм, дори с прекалено много изцяло неприкрити, разголени, предимно абсолютно негативистични чувства и пр.) „протоколи”, представляващи всъщност шедьоври на сътворения от директорката нов жанр на абсурдистката поезия, който можем да наречем „административен донос”, директорката на ПГЕЕ описва една тъй желана, ала за жалост въпреки това съвсем фантастична и дори сюреалистична реалност, в която тъй ненавижданият от нея учител по философия е представен като истински идиот, който задава изобретени от самата директорка съвсем глупави въпроси, а пък учениците са описани, тъкмо според тъй сърдечните желания на самата директорка, като открити и страстни поборници за чисто типовото, банално, убийствено скучно казионно „обучение”. (Прочети ЦЯЛАТА РЕЧ)

ЗАБЕЛЕЖКА: Съдебното решение по това интересно иначе, но, за жалост, оказало се изцяло безразлично (!!!) на обществеността ни съдебно дяло се очаква да излезе на или малко след 4 декември 2017 г.. Бог да ми помага!, само за това се моля - напълно сам съм в битката ми срещу цяла една абсолютно самовластна и поради това напълно самозабравила се образователна бюрокрация, а пък гражданите в огромната си част, предполагам, смятат, че тия мои борби за ново и съвременно образование са мое "лично" или "частно" дело, изглежда те ги възприемат като мой "личен проблем", което е покъртително; но какво да правя, такъв, дето се казва, е "общественият живот" у Нашенско... :-(

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo