Писмото на един репресиран образователен дисидент до г-жа Люба Кулезич

Хрумна ми снощи да опитам да дам известна медийна гласност на епичните борби около демократизацията-декомунизацията на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ, знаете, медиите в Пловдив, пък и в страната (с изключение на Пловдивската обществена телевизия) упорито мълчат, пазят пълна тайна за случващото се; речено-сторено, тази сутрин написах и изпратих следното писмо до г-жа Люба Кулезич, водещата на предаването "Честно казано" по телевизия BIТ; за да сторя това, за да се обърна именно към нея освен всичко друго (примерно нейните несъмнени качества на добър, съвестен водещ), ми повлия и едно друго, допълнително, но за мен решаващо обстоятелство - моята свидна майка не гледа тази телевизия, майка ми пък, от друга страна, не знае за сполетялата ме беда (войната ми с пловдивската образователна бюрокрация доведе до това, че в момента и аз, и съпругата ми, също учителка, сме опраскани, сме уволнени!), ако майка ми разбере какво се е случило, и то чрез медиите, това непременно ще я убие! (Да, аз продължавам да пазя тайна пред майка си за всичко, което ме сполетя особено през тази паметна 2017 г. - по напълно понятни причини продължавам да... лъжа майка си, че всичко при мен е о`кей, майка ми е на 82 години, което обяснява всичко.) Та ето, в тази сложна ситуация аз все пак се реших да напиша ето това кратко писъмце на г-жа Кулезич:

Здравейте, уважаема госпожо Кулезич,

Пише Ви един безработен учител по философия и гражданско образование от Пловдив, който в последните няколко години има щастието да му се случат твърде интересни събития: на два пъти самозабравила се (разпищолила се) до крайна степен властница в сферата на многострадалното ни образование в последните три години ме опрасква, уволнява ме, по причина на това, че моя милост, първо, е човек с тъй редкия за нашите условия демократичен манталитет, което значи, че се държа като свободен човек, сиреч не треперя и не мълча като гледам произвола, щуротиите и беззаконията, които въпросната властница си позволява да прави, ами дръзнах открито да я критикувам. На второ място, си позволих също така непозволения разкош или лукс да съм различен, нетипов учител, аз съм привърженик на идеите на т.н. демократично училище, по тази причина си от години си позволявам да практикувам някои съвсем различни за нашите условия, т.е. съвсем съвременни подходи в обучението на учениците (и в отношението към тях, т.е. дръзнах да призная учениците си за личности!), иначе казано, позволих си някои "опасни" новости (да, те са крайно опасни за катастрофалното бюрократично статукво в българското училище и образование!). Например при мен учебният процес е изследователски, а не папагалски, на учениците ми не се налага да зубрят чужди, а да имат свои собствени мисли и пр.; оказа се, в оптиката на образователните бюрократи (в лицето най-вече на директорката на училището, в което работя вече много години, това е пловдивската ПГЕЕ, сиреч професионалната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив) това нещо е непростим грях. Е, по тази причина те ме възприеха за нещо като "народен враг" на тъй удобното им, но иначе катастрофално и плачевно статукво - и ми обявиха, както се и полага, безпощадна война. Такива ми ти работи се случват в нашето свидно отечество, което аз напоследък, поучен и от собствения си горчив опит, не наричам иначе освен МУТРОЛАНДИЯ: да, за жалост в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ се оказа възможно дори и ръководители на образователно-възпитателни учреждения да се държат по съвсем мутренски начин: чисто и просто опрасквайки ония, които са различни, които мислят самостоятелно, които са личности, които не са малодушни треперковци, които имат друг морал!

Та значи бях опраскан през 2014 година, уволнен бях по най-унизителния параграф от КТ, става дума за чл. 328, ал. 1, т. 5, именно "пълна липса на качества", един вид имах честта да бъда провъзгласен за "абсолютен некадърник"; е, заведох съдебно дяло (аз по мои си съкровени причини предпочитам, иронизирайки, да употребявам тази тъй старовремски и по народному звучаща ми дума!), тъй като уволнение по този параграф означава фактическо лишаване от преподавателски права, да, оказа се, че и такива неща са възможни в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ: една самозабравила се директорка своеволно да ми... скъса дипломата (!!!) и да ми потъпче всички достижения (аз имам най-висшата квалификация за учител, автор съм на много книги, издадени от най-авторитетни издателства, също така съм автор и на цяла една поредица от учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски учебни предмети и пр.). След тежък съдебен процес, продължил близо две години и водил се на три инстанции, Върховният Касационен съд отмени заповедта за моето уволнение и ме върна на работа; да, ама не, правосъдие в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ дори и (в редки случаи) да има, то изобщо не важи за разпищолилите се властници: директорката не се посвени да воюва и с правосъдието (!!!), отново ми организира добре известната ни от непрежалимите комунистически времена кампания по дискредитирането на неудобните личности, използва целия арсенал за оплюване на толкова неприятната й свободолюбива и правдолюбива личност, и... отново ме опраска - след като отворената от нея "фабрика за компромати" работи неспирно година и два месеца!

Сега аз, разбира се (между другото съм инвалид с тежко заболяване на сърцето, но това, естествено, не повлия никак на моите екзекутори!), водя ново съдебно дяло - за да си върна отново отнетите преподавателски права и да си запазя донякъде също така и достойнството. Но понеже на мен лично ми се вижда, че има и други начини да бъде озаптена самозабравилата се властница (назначена в 2010 година от първия министър на образованието и науката в първия кабинет на Бойко Борисов), аз предприех след уволнението си и някои други "мерки" за вразумяване и въздействие; отчасти за най-новите ми съвсем иновативни (да употребя и за тази тъй модерна дума!) инициативи в тази посока можете да се запознаете ето от тази публикация в моя блог (нарича се HUMANUS Academy, аз от много години съм и активен блогър, моя постоянна тема е най-вече многострадалната реформа в българското образование, имам и няколко издадени книги по тази тема):

Моето пределно искрено писмо към бъдещите благодетели на истинската, на същинската промяна в българското училище и образование!

А пък ако искате да научите нещо повече за тъй епичната и многозначителна административна сага, можете да прегледате ето този матр`ьял (там всичко съм описал пределно ясно, текстът е писан преди около месец):

Мое пределно искрено и, надявам се, разтърсващо писмо до г-н Тибор Наврачич, европейски комисар по образованието

Това е. Окуражих се да Ви пиша след като гледах Вашето интервю с учителя от Казанлък Тео Теодосиев, познавам го лично от доста години, реших, че и моята история също ще Ви се види интересна за зрителите. Готов съм, да Ви разкажа за нея в студиото, разбира се, ако прецените, че зрителите заслужават да бъдат информирани още за това какви неща се случват из образователните учреждения на тъй свидното ни отечество, което зевзеци като мен с пълно право (както виждаме) напоследък не наричат иначе освен МУТРОЛАНДИЯ.

Бъдете жива и здрава, желая Ви успехи, знайте, в мое лице Вашето чудесно предаване име един редовен зрител!

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

14 ноември 2017 г., Пловдив

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo