Представена публикация

В Мрежата небезразлични граждани разпространяват призив за благотворителна акция във връзка с моята така незавидна ситуация

Току-що разбрах, че приятели от групата на небезразличните граждани разпространяват из Мрежата следния призив за благотворителна акция в...

вторник, 5 декември 2017 г.

Дали и в условията на република Царят на българите е олицетворение, жив символ на единството на нацията?




Симеон ще потвърди представата, че най-сигурният начин за придобиване на собственост е чрез близост до властта

Ако монархията в България беше оцеляла, щеше ли княгиня Мария Луиза да претендира за половината от „царските имоти“? Въпросът разбира се е риторичен. Повечето от тези имоти са придобити от цар Фердинанд, но когато той абдикира, преминават под разпореждането на Цар Борис III. Нито баща му от изгнание, нито брат му, или сестрите му оспорват правото на Царя да се разпорежда с тях. Човек няма нужда да е юрист, за да разбере, че тези имоти са принадлежали на Царя, а не на лицето Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски.

Само че през 1946 година монархията в България е премахната в условия на чужда окупация, след референдум, който по никакъв начин не може да бъде определен като демократичен. Това постави България след 1989 година в неясно положение. Заклинанията на Жан Виденов, че българите нямали цар се оказаха нелепост. Цар имаше и когато той се завърна на посещение в отечеството - стотици хиляди българи излязоха за да го посрещнат. Само че междувременно беше приета Конституция, която определя България като Република. И въпреки многото съмнения относно честността на изборите за 7-то Велико народно събрание никой сериозно не оспорваше легитимността на приетата през 1991 година Конституция на Република България.

Така се оказахме в една, на пръв поглед странна ситуация. Бяхме република, но имахме цар. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: