Защо България се превърна в систематичен проблем на Европейския съюз?

Из: Институции и икономическо развитие, Юлиан Войнов, ноември 29, 2017 г.

... Причината за настоящото състояние на страната се дължи основно на неработещите и завладени институции, в които се назначат партийни активисти без нужната, а в голямата си част без никаква професионална подготовка, а на избираеми длъжности се назначават зависими хора, с предварително събрани компромати срещу тях, които да бъдат държани в подчинение.

Основните характеристики на съвременна България са следните:

• Върховенството на закона е заменено с върховенството на партийния лидер, който или изобщо не зачита законите и управлява въпреки техните разпоредби, или ги променя по свое усмотрение така, че да отговаря на неговите интереси, често пъти в крещящо противоречие на правните принципи;

• Липсата на правова защита на частната собственост отблъсква външни инвеститори и понастоящем България се характеризира с най-ниските нива на преки чуждестранни инвестиции като дял от БВП след кризата от 1996-1997 г.

• Допълнителен фактор за намаляващите инвестиции са непрекъснатите заплахи към чуждите инвеститори за експроприация на предприятията им (случая с ЕРП-тата през 2013 г.), както и с публичното говорене за въвеждане на закони с ретроактивно действие, свързани с преразглеждане на приватизацията.

• Разпространеното насилствено отнемане на бизнеси в страната или т.нар. рейдърство, с прякото участие на държавните институции (случаят с Дунарит от последните месеци или с Белведере от преди това) допълнително прогонва чуждите инвеститори или принуждава тези, вече инвестирали в страната, да я напускат.

• Пълна липса на разделение на властите. Де факто съществува изземване на функциите на законодателната и съдебната власт от страна на премиера, нарушавайки безцеремонно по този начин конституционните норми (нахлуване на заседание на ВСС или принуждаване председателя на НС да подаде оставка, което е директно суспендиране на конституцията, според която България е парламентарна република и т.н.)

България спираловидно се свлича надолу във всякакви международни класации, като се започне от Индекса за възприемане на корупцията, мине се през Индекса за свобода на словото и се стигне до класацията на Световната банка за Правене на бизнес. Всичко това говори за брутално влошаване не само на бизнес средата в страната, но и на базовите демократични устои, върху които се крепи държавността в България. Всичко това е съпроводено с:

• Липса на отчетност на правителството пред своите граждани, което е свързано с отказ от предоставянето на жизненоважна информация, чрез която гражданите да могат да взимат информирани решения (строителството на АЕЦ Белене, изграждането на газов хъб, строителството на магистрали и съоръжения, отдаването на обекти на концесия и т.н.)

• Поради тази причина в страната липсва политическа стабилност, което предизвиква непрекъснати политически кризи, случващи се на все по-кратки интервали, както и ескалация на напрежение и противопоставяне в обществото и между различни негови групи и членове;

• Поради всичките горни причини, правителството се характеризира с изключително ниска ефективност, а качеството на предоставяните публични услуги отбелязва драстичен спад.

В крайна сметка България се превръща в систематичен проблем на Европейския съюз и единствената причина към страната да не се упражнява систематичен натиск от ЕС е нейната икономическа и политическа незначителност, което намалява желанието за изразходване на енергия от страна на европейските институции. Това състояние е крайно неустойчиво обаче и възможен колапс на политическия модел в страната става все по-вероятен... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo