Ще разкажа една малка история, случи се в празничните дни. Невероятна е направо, затова определям случката като истинско чудо.
От близо два месеца колата ми е развалена, върви едва-едва - гасне на най-неподходящото място, примерно на средата на най-натоварено кръстовище, също така нещо става с двигателя (или със съединителя, нищо не разбирам от тия неща!), колата в един момент почва да върви трудно, почва да се тресе напред-назад, тогава я спирам, чакам машината "да си почине", а след това едва-едва се прибирам. (На всичкото отгоре колата почти винаги загрява и прегрява, този проблем е от доста време, не работи датчикът за пускане на вентилатора, купих преди време нов датчик, но не съм го още сменил.)
Нямам финансовата възможност да си поправя колата (безработен съм, съпругата ми също е безработна, и двамата сме учители, и двамата ни опраскаха по причина на това, че моя милост дръзна да се бори срещу прогнилата ни образователна система и най-вече срещу разпищолилата се образователна, директорско-инспекторско-министерска бюрокрация!), по тази причина вече два месеца не смея да тръгна с колата си на дълъг път, само в пределите на града се движа, до близките магазини примерно, но дори и тогава колата успява да ми погоди някой номер! Всеки уикенд ми се налага да пътувам до родното ми място Долна баня за да се грижа за старата си майка, напоследък пътувам само с автобус до там и обратно (автобусът от Пловдив за Благоевград минава оттам и е редовен).
Но онзи ден, на втория ден на Рождество Христово, със съпругата ми се решихме на напълно безумна постъпка: да тръгнем за Долна баня с... развалената кола; обсъждахме въпроса, видя ни се скъпо да пътуваме с автобус (с колата, която се движи с газ, е два пъти по-евтино!). Реших да рискувам, работата е там, че дори и на по-малките разстояния в града колата понякога си работи сякаш съвсем нормално, но човек никога не може да е сигурен, че във всеки момент отново може да ти погоди някой гаден номер.
Е, тръгнахме рано сутринта. Въпреки че в празничния ден по улиците на града нямаше кой знае какво движение, "умните светофари" пак успяха да организират задръствания на кръстовищата, което доведе дотам, че колата ми още преди да излезем от града вече... прегря! Отбих, мислех да я оставя някъде и да отидем с автобус до... ж.п. гарата, откъдето да вземем влака; жена ми решително се възпротиви на такава една възможност; почакахме малко, отворих капачката, сипах малко вода да се поразхлади, даже полях радиатора отвън със студена вода. И пак потеглихме. И се оказа, че колата до самата Долна баня си вървя перфектно, без да ме ядосва изобщо, сякаш не беше моята кола с тъй особения си нрав! Аз това нещо го тълкувам като чудо, без Божия намеса, съгласете се, с толкова развалена кола не можете да изминете близо 100 километра, нали така?!
Майка ми, която знае за проблема с колата, също по този начин изтълкува случилото се като разбра, че сме дошли отново с колата. Благодарихме на Бога за това, че се смили над нас, че дойдохме без проблем, че изминахме дългия път без да ни се налага да спираме дори. Да, обаче за връщането съвсем не бях сигурен, че нещата ще бъдат отново така бляскави. Колата ми има обичай като върви някой път, следващия път да ми погоди още по-мръсен номер, не само да покаже някой от старите си дефекти, но дори и да покаже нов! Как тогава да не възприема като чудо това, че и на обратния път колата се държа сякаш е напълно здрава, изобщо не показа дефект, вървя си като нова?! Потресаващо е това, още не мога да повярвам, че се прибрахме с раздрънканата си кола (тя е вече 22-годишна!) без да имаме никакъв проблем! Да, още не мога да повярвам, че всичко мина така добре! Как, моля ви се, кажете ми, да не възприемам случилото се като едно чудо?!
Вярно, не разбирам нищо от коли, от двигатели и пр. И от техника изобщо. Разказвам на моя братовчед за случилото се, както и за проблемите ми с колата, той слуша моите описания, клати глава и въпреки че разбира от техника не успява да диагностицира толкова странното поведение на колата, ту допуска, че нещо било със свещите (прекъсваща свещ, една или две?!), поради което и гасне и на моменти върви трудно, ту си мисли, че е нещо друго, аз не знам как да му докажа, че има тия проблеми, щото колата не показва постоянно тия дефекти, а само... "когато си иска", "когато й харесва"! Абе какво да ви говоря, изглежда със свободолюбието си заразих даже и... колата си, ето, виждате, и тя вече се държи като личност, показва характер, свобода, избор, всичко си има и при нея, досущ както е при личностите!
Не знам, не мога да обясня какво точно става, но знам едно: ако с такива обяснения отида в някой автосервиз, така хубаво ще ме оберат после, че изобщо не смея и да помисля за такова нещо при безпаричието си. Затова и ето, търпя раздрънканата си кола да си появява характера, разбира се, сега, на празника, се случи чудо, колата вървя необичайно добре, представи се направо чудесно, но това съвсем не означава, че ако дръзна отново да рискувам с нея на дълъг път, няма да ме остави нейде на полето във виелицата! Затова и тъкмо заради това чудо следващ път, разбира се, няма да посмея да тръгна на дълъг път с толкова своенравната си малка количка, не, на такава дързост не съм способен!
Благодаря Ти, Боже, че ми помогна в това толкова рисковано пътуване! Благодаря ти и за това, че се върнахме живи и здрави от дългия път - защото по пътищата в свидното ни отечество е същинска война, много жертви се дават, дори и по празниците! (Между другото да споделя и това: изглежда наистина у нас дебилите са някъде към 80% от населението, почти не можеш да видиш шофьор, който да не кара колата си с бясна скорост, да изпреварва и прочие и в същото време... да не си разговаря по джиесема; почти всички шофьори непрекъснато с едната ръка държат проклетите си джиесеми на ухото, аз не знам какво толкова обсъждат тия малоумници непрекъснато с не по-малко малоумните си събеседници!) Благодаря Ти за това чудо, мили Боже, с което за сетен път ми доказваш, че съществуваш!
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар