Запустялата сграда на бившето кино в Долна баня, моя роден град.
Не знам за вас, но има нещо... фелиниевско в тази тъжна гледка, а и в родния ми град изобщо.
Какво нещо е великото изкуство: преформатира ти душата - и оставя там забележим белег за цял живот!
Вижте и другите изгледи от унилия (дали е заради безснежната зима?) мой роден град.
А може би градчето ми изглежда така печално защото направих тия снимки като чаках привечер автобуса, който щеше да ме закара направо в Пловдив?
Може би в случая просто носталгията по родното място е сложила своя отпечатък?
В тази сграда беше нашият "прозорец" към света - към живота в света, към историята, към всичко, големият екран беше този наш прозорец към света и към живота. Тогава по телевизията тогава даваха предимно съветски (руски) филми, а тук прожектираха понякога и много хубави филми. Е, на най-хубавите филми салонът, миришещ на паркетин, беше почти празен, но винаги имаше неколцина любители на киноизкуството, и сред тях аз, малчуганът, който беше толкова особен. Киносалонът се пукаше по шевовете когато даваха най-вече американски (да речем каубойски) филми - и индийски филми, примерно "Слонът моя приятел", "Двете ваксаджийчета" и прочие. Ето една мелодия от тогава:
Както и да е. Гледахме всякакви филми, примерно френски (Луи дьо Фюнес!):
(Вижте от него поне това, ще се посмеете от душа:)
Гледали сме също сръбски филми, гръцки, да речем "Да танцуваме сиртаки"; тогава и до съседна Гърция беше забранено да се пътува - страната ни беше обградена с телени мрежи за да не избяга народът от "прелестите" на комунизма. Ето го този филм, сега можеш да си го гледаш сам в къщи, но друго си е с много хора там, в силно миришещия на паркетин киносалон:
Долавяхме ний духа и прелестите на свободата в западния свят даже и през иглените уши на цензурата, ах, как ги умеехме ний тези работи: знаехме от западните филми колко хубаво, как истински се живее в страни, в които никога не е имало комунизъм! Ех, времена, ех, далечно детство, ех, тъй възторжена младост! Ами филма "Кабаре" на Боб Фос и Лайза Минели помните ли, ето, тук, в тъй тъжната запустяла сграда съм го гледал преди много години:
И много други хубави и незабравими филми съм гледал още като дете в този киносалон, намиращ се в запустялата сега сграда, която заслужава да стане... музей (според мен). Музей на нашите (кино)емоции, които ни направиха личности.
Такива работи. Спомени колкото искаш. Книгите и киното - тези два фактора повлияха най-много на формирането на моята така космополитна и влюбена в свободата личност.
Но да не се разпростирам повече. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И обичайте поне колкото мен родното си място...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар