Човешката личност и нейните качества е водещото в образованието, а залогът за всичко е един: свобода!

Из: Образованието трябва да е насочено повече към компетентности, отколкото към знания (С ВИДЕО на цялото интервю)

Юрий Анджекарски, Сдружение „Професионален форум за образование“, Бизнес среща, 27.11.2017

Пълноценната иновация в образованието предполага по-цялостна промяна на образователната среда и на взаимоотношенията между учителите и учениците, промяна в целите на образованието. Това коментира управителят на верига книжарници „Образователен форум“ и председател на Сдружение „Професионален форум за образование“ Юрий Анджекарски в предаването „Бизнес среща“ с водещ Таня Кръстева.

По думите му в момента образованието е насочено повече към знания, отколкото към компетентности.

„Компетентността е свързана с вътрешната мотивация, затова може би трябва да тръгнем от човешките интереси. Тогава ще видим, че учебният план съществено се различава от структурата на правителството“.

Според него трябва да се даде пространство и време за развитие на всеки млад човек, на всяка личност.

„Промяната, която така или иначе ще трябва да започнем, е свързана с правото на детето на непрекъснат информационен и комуникационен достъп. Този достъп ще преобърне педагогическото съдържание и неговия смисъл“. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo