"Верноподанейшият и вечно признателний роб" Грънчаров пише трогателно предновогодишно писмо на тъй човеколюбивия ни и справедлив г-н Премиер!

Десет месеца минаха откакто ме опраскаха, откакто самозабравила се и вилнееща (заради привързаността ми към идеята и практиката на демократичното училище!) директорка ме уволни от работата ми като учител по философия и гражданско образование, работа, която върша вече 34 години. Напоследък все по-често мисля за това какво да правя, какво друго да почвам да работя - понеже заради това, че дадох пълна гласност на случващото се в пловдивското образование, аз вече фактически съм лишен от преподавателски права, репресията спрямо мен е пълна: разбра се, че като учител никъде в Пловдив (а възможно е и в цяла България!) не мога вече да си намеря работа, а краят на съдебното дяло, което водя, не се вижда, тепърва то ще се гледа и в Окръжен съд, и във Върховен Касационен съд също, битката ми с разпищолилата се в пловдивската ПГЕЕ (или "ТЕТ-Ленин", както народът, за срам и позор, още нарича моето училище!) властница е безпощадна. В европейска, с извинение, България се случва това: самозабравилите се властващи бюрократи подложиха на невиждани репресии един учител само защото не желае да бъде послушен, типов, сив, безличен, кротък... чиновник - каквато по същество е длъжността "учител" в тъй "модерната", с извинение, представа на същите тия самозабравили се властници.

Нищо де, да не дълбая повече около куриозната и скандална история, а да се съсредоточа върху главния за мен въпрос в така и така сложилата се ситуация: какво да правя, какво решение да взема, как да постъпя, възможно ли е да си намеря някаква друга работа? Да, този въпрос ми предстои да решавам в близките дни, седмици и месеци на новата година - след като въпросните копои ми забраниха да правя това, което най-много обичам и най-много умея, именно да учителствам, да философствам с младите хора, да ги уча как да бъдат достойни личности и добри граждани на толкова непрокопсалата ни страна, която така силно се нуждае именно и от свободно мислещи и свободно живеещи личности, така и от добри граждани. Та значи поради това, че ме вълнуват тия въпроси, ето, това се отразява и в блога ми, ето някои публикации в тази връзка, заглавията им показват и илюстрират току-що казаното: Понеже съм уволнен и безработен философ, темата ме заинтересува: А вие знаете ли как великият Кант си е търсил работа?, също През 2018 г. ще почвам работа като... агент на ФБР!!!, още една: Каква е ситуацията около моето онлайн "Училище по свобода"?, накрая ето и една статия, в която излагам своята, така да се рече, "революционна програма" или по-скоро стратегия за това как можем, стига да искаме, да променим ужасната ситуация в тъй свидното ни отечество. Мисля най-усърдно, виждате сами, върху назрелите и чакащите своето решение проблеми, които съвсем не са "чисто лични" или "само мои", да имат много здраве от мен тия, които си мислят, че Ангел Грънчаров "постоянно се излага" като пиша в блога си вече само за "предимно личните си проблеми и грижи", това, което се случва на мен, най-вероятно се случва още на много други хора, може би не в такава екстремна форма, но се случва, а нищо чудно да се случи в един момент и с... вас самите, драги ми родни търпеливци и сеирджии, дето само гледате безучастно какво аз правя - сякаш сте животни, а не живи и дейни човешки същества!

Тази сутрин под влияние на разговора ми по месинджъра с един мой приятел (той коментира цитираната по-горе и представена в блога ми публикация за Имануел Кант) в един момент в главата ми се роди следната крайно екстравагантна идея: дали пък и аз, по подобие на Кант, който пише на великата государиня на Русия Елисавета Петровна (дъщерята на Петър Велики) за да му ходатайства за професорско място, да не взема да напиша едно писмо до не по-малко великия государ на България, именно на г-н Премиеро?! Да, дали да не взема и аз да напиша едно писъмце, адресирано до решаващия сам, така или иначе, всички държавни и народни въпроси Бойко Борисов, с което да го помоля, предвид това, което сториха с мен разпищолилите се негови подведомствени държавни служителки, да ми помогне да изляза някак от крайно унизителната ситуация, в която се намирам: бидейки учител по философия и гражданско образование пред мен се открива ужасната и кошмарна перспектива в един момент сам, като моята приятелка баба Марийка, да почна да ровя в кофите за боклук, с оглед някак да се храня и препитавам, да, дотук ме докараха въпросните самозабравили се властващи другарки, дето командват парада в пловдивското образование и възпитание на младежта, да ме прощава Господ, че употребявам по отношение точно на такива тия свети думички! Да не говорим за това, че една разпалена фенка на погаврилите се с мен образователно-възпитателни властнички всеки ден в блога ми пише, че било трябвало, след като вече никога няма да съм повече учител (щото така на тях именно им се иска!), да взема да стана, видите ли, не нещо друго, а... мияч на обществените нужници в Пловдив, ето това било най-подходящото според нея работно място - предвид "крещящата ми некадърност" и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! Нищо де, аз съм изследовател и тази идея да пиша на г-н Борисов силно ме ентусиазира, речено-сторено, написах туй писъмце, още днес, живот и здраве да е, ще му го изпратя; изразявам се така, щото от студа в неотоплявания ми кабинет така съм премръзнал, че нищо чудно и да се разболея от някаква настинка или грип, да пази Господ, само това ми липсва в този момент (такива иначе безобидни болести за човек с тежко болно сърце като моето могат да се окажат фатални!):

До г-н Бойко Борисов, Председател на Министерския съвет на Република България

До г-н Тибор Наврачич, Европейски комисар по образование, култура, младеж и спорт

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

АПЕЛ КЪМ ТАКА ЧОВЕКОЛЮБИВИЯ НИ Г-Н ПРЕМИЕР, НАПИСАН ПОД ФОРМАТА ОТВОРЕНО НОВОГОДИШНО ПИСЪМЦЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, опраскан и безработен учител по философия и гражданско образование от Пловдив

Многоуважаемий и тъй заслужено любимий от народа ни Господин Премиер Борисов,

Всесветлий, великий наш тъй демократичний държавнико, всемилостиви управнико и, прочее, но не на последно място по значение, тъй мъжествени, справедливи и затова така силно вдъхновяващ ни човеко!

Обръщам се с последна надежда именно към Вас защото добре зная, че само Вие сте способен да откликнете на тъй смирената ми просба - защото всички ние отдавна се радваме на Вашата толкова поразителна и многозначителна човечност, доброта и дълбоко разбиране на нас, обикновените хорица от народа - Вие разбирате дори и нашите най-съкровени сърдечни и душевни трепети.

Аз, дето дръзвам в този предпразничен ден да смутя отдадеността Ви на великите държавни дела, многоуважемий г-н Премиер, съм един най-обикновен учител по философия и гражданско образование, който има несретната съдба да бъде опраскан двукратно от една крайно несправедлива своенравна чиновничка от най-нисшето управленско-административно ниво, именно от директорката на пловдивската ПГЕЕ (известна и наричана от народа ни все още като "ТЕТ Ленин"). Истинската причина за моето опраскване е следующата: понеже не само съм демократично мислещ човек, но и като учител съм привърженик на практическата и същностна реална демократизация и декомунизация на отношенията в нереформираната все още сфера на многострадалното българско образование и училище, да, тази самозабравила се властница ме опраска защото не само мисля различно, но и в работата си следвам една коренно различна образователна философия и стратегия, тази на хуманното, човеколюбиво и свободолюбиво, а това значи демократично образование и училище. Този ми е, така да се рече, "непростимият грях", заради който въпросната властница ме опраска. Съдът след първото ми опраскване отмени заповедта й за моето уволнение, отново започнах работата си; да, ала директорката отново ме опраска! Пак по абсолютно същата, видите ли, причина, ме опраска! Е, вярно, в заповедта си за уволнение директорката, няма как, не посмя да признае точната причина, а й се наложи да лъже, при това дръзна да лъже така, че да се погаври колкото се може повече с мене; да, тя ме опраска по параграфа "пълна липса на качества да бъде учител", представяте ли си колко е унизително това за мен, дето цели 34 години само това работя, само изцяло самоотвержено учителствам, философствам, пиша, аз имам доста постижения, автор съм на много книги, учебни помагала и пр., но понеже съм изключително скромен човек, тук изобщо не желая да ги изреждам или цитирам!

Добре зная, уважаеми господин Премиер, че в този момент чувството Ви за справедливост е така силно засегнато, че едва ли понасяте болката от преживяното от мен унижение, за което искрено Ви благодаря! Аз добре зная, че Вашата родна майка също е била учителка, зная Вие самият колко трогателно уважавате собствените си учители, освен това и Вий самият сте бил тоже преподавател, затуй съм изцяло убеден, че напълно ме разбирате: сякаш Вие сам сте изпил тъй горчивата чаша на моето така жестоко унижение, нали усещате в този момент в устата си цялата непоносима горчивина?!

И ето, сега отново ми се налага по съдебен ред да се опитвам да си върна достойнството и като личност, и като учител! Да, ала толкова безпощадната в отмъстителността си администраторка успя (тя представи на съда купища какви ли не компромати, скалъпени от нея самата и от верните й подлизурки от училището, чрез писмени и също така чрез устни компромати и лъжесвидетелства въпросната администраторка успя да излъже дори и самия съд, спечели тежкото за мен съдебно дяло на първа инстанция, сега ми предстои още по-тежка битка на следващите инстанции, а силите ми са вече на изчерпване!) Простете, че ми се налага да описвам така подробно болката в болното си сърце (аз страдам от тежко сърдечно заболяване, инвалидизиран съм дори по тази линия, но това не повлия с нищо на безжалостните ми мъчители!), но ми се налага и на това унижение да се подложа. Защото знам, че Вие имате добро сърце и че няма да позволите грозната лъжа и клевета да покварят нито Вашето сърце, нито Вашата душа; всички ний знаем колко справедлив човек сте, а също така и как силно ненавиждате лъжата, измамата, клеветите, наглостите, тарикатлъците и пр.

Г-н Борисов, остават ми само някакви си там 6-7 годинки до пенсия, толкова ли е трудно някой справедлив управник като Вас да се намеси в непоносимо грозната история и да ми помогне с огромния си и заслужен авторитет да си намеря в някое скромно училище едно още по-скромно учителско място на редови учител по философия и гражданско образование?! Защото знаете ли какво се случи след уволнението-опраскването ми и първия, и сега, след втория път: т.н. директорски образователен "синдикат", аз лично предпочитам да го наричам с по-точното определение "мафия", в знак на пълна солидарност със самозабравилата се, с изцяло разпищолилата се своя административна сестра, направи така, че аз, независимо от това, че кандидатствам стриктно за всяко едно обявено учителско място по философия, цели три години не мога да си намеря работа в нито едно друго училище не само в града Пловдив, но дори и в областта?! (Само веднъж за три месеца си намерих работа в едно училище в едно отдалечено от Пловдив градче по причина на това, че там мястото беше на половин щат - и никой друг безработен учител не го искаше!)

Да, въпросната директорско-бюрократична мафия ме подложи на тотален административен терор-произвол и по най-мутренски начин не ми позволява да вляза в нито едно училище!!! Като зная, многоуважаеми г-н Премиер, колко много Вие лично сте страдал и сте си патил от мафията и от мутрите в своя живот, съм напълно убеден, че този факт ще Ви потресе в още по-голяма степен - и на това основание чувството Ви за сърдечна човещина ще вземе превес в душата Ви - което ще доведе дотам, че не само да ми помогнете в толкова тежката и обидна ситуация, в която съм се оказал, но и дори, убеден съм в това, дори да накажете тъй разпищолилите се злосторници от пловдивското образование! Крайно време е тази пасмина да бъде наказана, драги и обични ни г-н Премиер! Щото именно на такова едно основание недоброжелателите на свидното ни отечество продължават да ни наричат "най-корумпираната страна в Европейския съюз", да, дори и под Вашето така мъдро управление си позволяват да определят страната ни по този обиден начин, ето, сега имате възможност да докажете на дело, че това изобщо не е така: смажете бюрократичната гадина в образованието, стъпчете, смели и достойни наш г-н Премиер, тази толкова арогантна директорка мафия! Както се тъпче отровна змия я смажете, туй направете, наш обични народни сине, в теб е цялото упование на толкова изстрадалия наш, но иначе мъдър народ!

Г-н Премиер, ето, в завършек, и още нещо, което ще накара кръвта Ви да кипне от негодувание: тази същата самозабравила се директорско-министерска образователна мафия през изминалата 2017 година съвсем несправедливо опраска и уволни (за да отмъсти на мен, бореца срещу всевластието й!) и моята тъй благонравна и добродетелна съпруга, която също е учителка!!! Да, тя е учителка, по начално училищно образование, освен това има и втора магистратура по английски език (!!!), кажете сега, справедливо ли е министерско-директорката образователна мафия и нея да държи безработна - и да държи без никакви средства за съществуване цялото ми семейство?! Виждате, фактически семейството ми е подложено на същински геноцид - и това се случва по времето на Вашето толкова славно управление - да Ви дава Господ живот и здраве, многоуважаемий господин Премиер, толкова справедливи вседържителю на властта в славното ни демократично отечество! Да, Вие съвсем справедливо държите цялата власт защото народът Ви обича - и защото го управлявате така мъдро! Но ето, виждате, под Вашия непоклатим трон са се промъкнали зли вредители, които искат да опетнят тъй славното Ви управление! Отново апелирам към безмерната Ви човечност, многоуважаемий господин Премиер: помогнете и на моята съпруга да си намери работа! Това е детска играчка за Вас, но по този начин ще спасите моето застрашено от гладна смърт семейство!

Простете за тъй емоционалното ми писмо, което за всеки случай решавам да изпратя за сведение и на Европейският комисар по образование, култура, младеж и спорт г-н Тибор Наврачич. Не че Ви нямам доверие, но просто искам и в Европа да разберат за предстоящата хуманитарна акция, която Вие лично, по порива на своето така чисто и човечно сърце, непременно ще предприемете! Нека и Европа Ви се възхищава тъй заслужено, както Ви се възхищаваме ний, щастливите граждани на нашето толкова свидно отечество!

За което най-искрено съвсем предварително Ви благодаря - защото вярвам във Вас! И още нещо дръзвам да поставя пред Вашия властнически пиедестал: направете нещо, уважаеми г-н Премиер, да повлияете на избраниците на народа ни в Парламента да направят възможно най-спешни поправки в Закона за училищното образование и най-сетне да въведат положението за строга мандатност на директорите: сам се убеждавате на какви глупости и идиотщини са способни директорите на училища - щом Законът им позволява да се самовъзприемат сякаш са доживотни, сякаш са пожизнени господари, неограничени от нищо властелини и същински тирани! Максимум два мандата да може да властва директорът на училище, никакви изключения да не се правят: ето ако тази клауза се въведе в Закона, положението малко по малко ще почне да се оправя!

Вам, г-н Премиер, историята е възложила великата мисия да доведете докрай незапочналата още образователна реформа! (Ако искате да Ви кажа още какво друго трябва да направите, питайте, веднага ще Ви кажа, аз този въпрос съм го изследвал най-детайлно, автор съм на сума ти книги за промяната в образователната сфера - но кой ли от властващите в нея чете книги, тях ги вълнува само и предимно... шумоленето на банкнотите!)

Ваш верноподданнейший и вечно признателний Ви роб Ангел Грънчаров: (подпис)

(Простете, ако в други свои писма до Вас в по-раншни времена съм Ви обидил с нещо, този път обаче съм пределно искрен в чувствата си към Вас - защото едва напоследък прозрях, че в тази наша объркана държавица нещата няма да се оправят ако не се намери смел, твърд и мъдър управник - именно като Вас!)

Град Пловдив, 29 декемврий 2017 г.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo