Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

четвъртък, 4 януари 2018 г.

Как да се научим да разбираме различния човек, а не само да го съдим?



Из: „Момичето от Дания“ – от панталоните до роклята, Публикувано от: Десислава Желева

Първата операция за смяна на пола е извършена през 1930 година в Германия. Състояла се е от няколко сложни процедури, на които датският художник Ейнар Вегенер се подлага, изпълнен с надежди. По-малко от година по-късно той умира. Като Лили Елбе.

Историята на транссексуалния художник стигна до по-широка публика миналата година, когато се появи трейлърът на „Момичето от Дания“. Филмът представя живота на двойката Ейнар Вегенер (Еди Редмейн) и съпругата му Герда* (Алисия Викандер), като започва малко преди младият художник да осъзнае, че е жена, заключена в тялото на мъж. През 20-те години на миналия век, а и днес, малко съпруги биха били способни да приемат с доблест и разбиране трансформацията на съпруга си в жена. Герда Вегенер обаче го прави и се опитва да помогне на половинката си да се измъкне от телесния затвор на мъжеството.

Двама души осъзнават, че животът им никога няма да бъде същият. Ейнар знае, че не е мъж и никога повече няма да бъде. А Герда се учи да живее с факта, че истинската любов е тоталното надскачане на егоизма в името на щастието на другия. Младият мъж спира да рисува и оставя на заден план успешната си кариера на художник, за да отделя все повече време на своята женска същност, която нарича Лили. През това време съпругата му черпи вдъхновение от нея и започва да рисува поредица портрети на Лили. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: