Бойко Борисов, "велик гений на комуникацията"!

Из: Алфред Нобел и Бистришките тигри

... Иначе Борисов владее малкия разговор с премиери от големи футболни сили. Бас държа, не е знаел, че Пасуш Коельо е сънародник на Кристиано Роналдо. Докато премиер на Испания беше Хосе Луис Сапатеро, Борисов го тупаше по гърба, провиквайки се “Меси, Меси!” Няма значение, че Сапатеро не е фен на “Барса”, или че Меси не е испанец.

Борисов си е осигурил имидж сред колегите си държавни и правителствени ръководители на ЕС на човек, способен на огромна саможертва, защото пропуска вълнуващи футболни дербита, за да ходи на срещи на върха, които са му ужасно скучни...

... Но да се върнем в залата в Осло, където съседът на Борисов – холандският премиер Марк Руте, прави неуспешен опит да го накара да спре да джитка с телефона си. По-рано Борисов е питал и за Руте дали е “педераст”. Бившият ни посланик в ЕС му угодил с обяснението, че “холандците са генетично увредени”. Цитатът е автентичен и се използва в правителствените среди, за да се обясни холандската позиция за приемането ни в Шенген. Неведнъж съм констатирал, че някои наши дипломати прибягват до уличен език не само за да “скъсят разстоянието” до Борисов, но и за да го брифират по важни международни въпроси...

... Самопровъзгласилите се гурута на българската социология продължават да твърдят, че Бойко Борисов е гений на комуникацията и че ни управлява благодарение на този божи дар. Надареният обаче доста се намръщи на въпроса на Диана Найденова какво ще прави, когато престане да бъде премиер.

“Не е ваша работа. Аз питам ли ви?”, смръщено каза Великият комуникатор. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo