Чудо невиждано: многострадалната и така упорито мълчаща директорка на пловдивската ПГЕЕ-"ТЕТ-ЛЕНИН" най-сетне проговори!!!

Под публикацията със заглавие В Дискусионния клуб преди 4 години... (тя е от 9 януари 2018 г.) тази сутрин открих, че има два многозначителни коментара, естеството на които ме кара да допусна с голяма степен на вероятност, че са писани лично от самата директорка на пловдивската ПГЕЕ (разбира се, написани са анонимно, но понеже сме стилист, правим това допускане, основанието ни за него е чисто... "лингвистично", така да се рече!). Анонимницата обаче ме зове да се изкажа, подканя ме, в една крайно просташка форма обаче; аз тогава не съм забелязал тия коментари, тази сутрин съвсем случайно ги открих. Понеже добре знаете, че съм горещ привърженик на дебатите, откликнах на копнежа й, отговорих нещичко, колкото да завържем "дебат", тъй да се рече. Знаменателно е обаче, че въпросната другарка има голямо, направо неудържимо желание да се изкаже, правейки го обаче по един съвсем неадекватен начин, въпреки това обаче аз приветствам и насърчавам желанието й - чрез отклика си. Когато човек дълго време е мълчал, у него са се натрупали много неизразени мисли и чувства, в резултат на което натрупаното избликва в крайно неадекватна форма; такива мълчащи хора са способни не само да дърдорят пълни глупости, нещо повече, такива хора, с така дълго сподавена емоция, са способни даже да... разкъсат обекта на своята ненавист; но говоренето, участието в дебат е един вид отдушник, иначе човек наистина може да се пръсне от "нерви"; та ви моля да вземете предвид тези неща при възприемането на това толкова сюблимно начало на един отдавна препятстван и затова така асиметричен "диалог", в който само аз говоря, а пък другата страна, от инат (и поради крещящата си недемократичност!) мълчи упорито, дотам, че ето, в един момент съвсем не издържа и почва да бълва ето вижте сами какво, убедете се сами:

3 коментара:

Анонимен каза: Този факт ни казва, че си толкова тъп, че мозъкът ти не е объл, ами чак е вдлъбнат, даже вече започвам да се съмнявам дали има дори една-единствена гънка по средата, че да прилича повече на мозък, отколкото на аспиринче!

Сега ми е ясно, защо пищиш като настъпана (искала е да напише настъпена, но от силна емоция се е объркала, бел. моя, А.Г.) пришка и правиш циркове, и панаири - за да те върнат на работата, която вече си загубил.

Ама докато я имаше тая работа, за чий ти беше за (искала е да напише да, но от силна емоция се е объркала, бел. моя, А.Г.) грачиш???

Никой нормален и адекватен човек не би постъпил по този начин, но теб вече отдавна си те знаем, че си безкрайно далече от нормалното, ти си на противоположния полюс.

Анонимен каза: Май няма какво да ми отговориш, нали, вдлъбнат мозък??? Мълчанието е знак за съгласие.

Ангел Грънчаров каза: Другарко, не съм ти видял тъй прочувствения коментар. И затова не съм те удостоил с вниманието си.

Първо, другарко, излагате се: изказвате се като простачка, от тия, дето са бесни от злоба и от завист. Първо, за да искате да участвате в разговор с някой човек, следва да се държите възпитано. Особено ако искате да привлечете вниманието на възпитан човек като мен. Само простак ще ви обърне внимание като се държите така просташки. Е, аз ви обръщам внимание само защото съм психолог и философ, интересна сте ми като феномен. Ха сега кажете защото сте толкова злобна - и защо така силно ме мразите, драга другарко?

Добре знаем коя сте. Изрази като "... пищиш като настъпена пришка и правиш циркове, и панаири..." ви идентифицират прекрасно коя сте.

Разбесняла сте се като неудържима. Това не е случайно. Като се криете зад анонимността нима вярвате, че не знаем коя сте?

Явно вие не сте си на мястото, нали така излиза? Интересно е обаче, че още не сте го осъзнала? Или тъкмо защото сте го осъзнала се държите така бясно? Сама си отговорете.

И къде, моля ви се, другарко, в моите текстове срещате "пищене"?! :-) Аз съм толкова спокоен, просто разсъждавам, анализирам, предлагам, споря и то в най-културна форма. А вие се държите като... Добре де, знаем, че сте учителка, а имате такъв просташки език, вие и с учениците си така ли разговаряте? Очевидно е, че няма какво да кажете на тези ученици - защо не се махнете сама от училището?

Между другото, изказването по-горе освен че ви идентифицира, без да се усетите, ви издава хептен: в гнева си, изказвате най-съкровените си и затова така дискредитиращи ви мисли, които би следвало най-старателно да криете. Ето, сама признавате, че нямаше да ме опраскате ако бях "нормален", т.е. ако си бях кютял като другите - тази ли ви е мисълта? :-) Е, приемете го, че аз съм различен и "ненормален", не мълча, а смело и открито казвам каквото мисля. Беснейте си колкото искате, такъв съм бил, такъв съм, такъв ще си остана завинаги.

Това е положението. Сега вие ще се умълчите, нали така? :-) Но е за приветстване, че проговорихте най-сетне, избълвахте си насъбраната емоция, сега разбрахте ли колко съм прав, че трябва да се водят дебати, че дебатите са спасението, виждате ли, че в един момент ще признаете, че аз съм правият?! "Вие се гневите, о, Юпитер, следователно аз съм правият!" - нали знаете тази римска мъдрост?

За да не изтриете сама изблика си го публикувам отделно. И там открито изказвам тезата си, че вие, директорката на ПГЕЕ, стоите зад този изблик. Бихте ли взела отношение по повод на това мое допускане? Ако случайно не съм прав как ще докажете, че не сте вие? Сама си устроихте този капан, сърдете се на себе си! :-) Хубав ден ви желая! Бъдете здрава! Колкото повече участвате в дебати, толкова по-спокойна ще ставате, толкова по-възпитано ще се изказвате, ще преживеете невиждан разцвет на личността си! Да, демокрацията и свободата са същинска благодат, госпожо директор на ТЕТ-Ленин, нима и това все още не сте го разбрала?!

Апропо, отдавна вече водим дебата на страниците на моя блог, по причина на това, че вие вече 6 години се инатите и не позволявате дебатът да се провежда на най-естественото му място, именно в самата училищна общност. По причина на това, че вие пречехте на дебата вътре в общността, аз се видях принуден да го изнеса на страниците на моя блог. Което ви изведе от равновесие, вие дълго време бесняхте (гласността като същност на демокрацията хептен не ви е угодна!), след това, за да ми отмъстите, на два пъти ме опрасквахте, сиреч, иначе казано, сторихте на два пъти една и съща непростима глупост (аз това нещо, по своя си обичай, го определям ето как: на два пъти настъпихте все една и съща мотика!). Сега от горното ви изказване излиза, че сама признавате, че сте ме опраскала само защото не съм мълчал, нали точно това признахте по-горе де факто?

Е, поставям ви лесен казус, сама можете да го решите: какво излиза постигнатото дотук, какъв е логичният извод от всичко дотук? Моите ученици, дори и най-слабите, мигновено ще направят лози тъй близък до ума извод. Да видим дали вие ще се справите. Твърде ми е интересно да разбера. Значи помислете малко, решете сама кой е разумният извод от всичко дотук казано и направено. Приятно и успешно мислене ви желая! Виждате ли колко добър учител съм аз, госпожо директор, не е ли крайно време да признаете дори и тази най-страшна за вас истина?! :-)

Това написах по-горе на толкова разгорещената си събеседничка, за която направих допускане, че е самата директорка на ТЕТ-Ленин. За да разбера цялата истина решавам в този миг да напиша следния документ и да го пратя "там, където трябва", ето, четете и това:

До учениците, учителите и родителите, т.е. до цялата училищна общност на пловдивската ПГЕЕ

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

НОВ ЧУДЕСЕН ТЕСТ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСЪМЦЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, безработен учител по философия, страстен любител на дебатите – и горещ привърженик на демокрацията

Здравейте, драги дами и господа от народа, от държавните институции и от медиите!

Всички знаете за моята гражданска инициатива за подпомагане и насърчаване на процеса на реалното демократизиране-декомунизиране на отношенията в нашата училищна общност. Проведохме вече две многозначителни, имащи огромно символно значение срещи с ръководството на ПГЕЕ, за жалост, то не направи нищо за да допусне в срещите ни и представители на учителите, на учениците, на родителите, т.е. очевидно все още му е изключително трудно да осъзнае огромния позитивен и народополезен смисъл на нашата гражданска инициатива. При тия срещи въпросното ръководство се държа крайно неадекватно, което ние описахме и представихме за ваше сведение по надлежния ред – което само ни показва, че нашата инициатива е толкова навременна; да, нуждаем се от спешна промяна на този толкова гибелен господстващ и недемократичен манталитет, който е характерен за поведението на това същото ръководство; то без капка неудобство го демонстрира на нашите срещи. То демонстрира манталитета си и по други, всевъзможни начини, примерно нито веднъж не е откликнало и не се е изказало на постоянно течащия на страниците на моя блог (и също така във фейсбук) пределно демократичен дебат по горещите проблеми на нашата училищна общност, да, този дебат тече от години, а през цялото това време ръководството на ПГЕЕ мълчи ли мълчи – и при това не се смущава да демонстрира чрез мълчанието си своя крещящо недемократичен манталитет. 

Както и да е, ето че дойде време и ръководството на ПГЕЕ най-сетне да проговори – и то в една все пак по-адекватна форма. Това може да стане на нашите реално провеждащи се дебати, било в Мрежата, било около „кръглата маса” в самото училище, и двете форми на дебатиране са ни достъпни, важното е само желанието да е налице. Ние, гражданите, подкрепящи моята инициатива, имаме това желание и всеки ден се изказваме, било в блога, било по медиите, било на срещите ни в сградата на училището. Напоследък и на ръководството на ПГЕЕ му се налага да проговори, е, то го прави, поради неопитност, в крайно неадекватна форма. Но в тия дебати всички ще се учим на демокрация, на толерантност, на култура, на възпитание, на всякакви ценности, на всичко ще се учим. Този е техният смисъл: да почнем да се променяме, да почнем да се държим по-адекватно спрямо реалностите на живота.

Като приложение към този документ ви изпращам и текста на една моя публикация от тази сутрин, та е със заглавието Чудо невиждано: многострадалната и така упорито мълчаща директорка на пловдивската ПГЕЕ-"ТЕТ-ЛЕНИН" най-сетне проговори!!!. Моя милост допуска, че г-жа директорката се е изказала в блога ми, доколко е основателно и вярно това мое допускане може също да се дебатира. Но наистина я приветствам ако е решила все пак да се включи в дебатите, при това така искрено и сърдечно е изляла, така да се рече, "цялата си душа", повратът от лицемерие към честност е наистина страхотен душевен и дори духовен поврат в развитието на един човек! Затуй и си позволявам да ви информирам за тази толкова приятна новина, за този невиждан досега нравствен, така да се рече, прогрес, преживян от многострадалната директорка на ПГЕЕ (а ние всички най-вече от... ума си патим, нали така, няма как да е иначе; неслучайно мъдрият ни народ така смята, нали така?). Ще се радвам още повече от този момент тя да поеме инициативата и сама да предложи време и място за третата ни среща "на живо", в сградата на ПГЕЕ; тогава, в тази среща, ще бъде прекрасно да участват и представители на учениците, на учителите, на родителите, демократично избрани, разбира се. 

Прочее, по моето разбиране най-демократичното е ако всеки желаещ да участва бъде допуснат до участие, ако пък, примерно, желаещите се окажат много, тогава нищо не пречи да се разиграе нещо като "лотария" и спечелилите по волята на шанса късметлии да могат да участват в следващото заседание на нашата кръгла маса по реалната демократизация-декомунизация на пловдивската ПГЕЕ. Смятам, че тази трета среща трябва да се проведе колкото се може по-скоро, време за туткане няма. Смятам също, че е крайно време в нея да се включи и г-жа Началничката на РУО-Пловдив, щото нейното мълчание (и неадекватно държание!) също стана вече пословично. Всички ни се налага да се учим на демокрация, дами и господа, срамота е в нашите така напреднали времена да си стоим толкова недемократични, анахронични, ретроградни, консервативни и то с една толкова тъпа абсурдистка консервативност.

Ще очаквам с интерес вашето предложение за дата и място. Като домакини на срещата вярвам че този път ще покажете най-сетне и гостоприемството си! Щото е невъзпитано най-сетне гостите да са инициативни, а пък вие да се държите така, че сякаш ние сме някакви, моля ви се, "натрапници".

До скоро! Бъдете здрави! Няма да съжалявате като почнат дебатите, напротив, ще бъдете безкрайно доволни: дебатите са живот, а мълчанието е подобно на смъртта! Свободата и демокрацията също са израз на живот, а пък авторитаризмът и тиранията са доказано гибелни, водят до катастрофа! Госпожо директор, стоите на ръба на пропастта и сте готова да паднете в нея, готова сте да скочите в бездната, само дето не щете... да ползвате тъй сигурния мост на демокрацията, ами глупаво е такова едно поведение, моля ви се, признайте, че се държите най-малкото странно, нали?!

14 януари 2018 г., Пловдив-Долна баня

С НАЙ-ДОБРИ ЧУВСТВА: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo