Не бях разбран почти от никой и значи е време да си отида напълно неразбран...

Едно крещящо по изразителността си примерче за дълбоката връзка между личностно и социално, която, за жалост, мнозинството от българите съвсем не успяват да схванат.

Учител по философия (и гражданско образование) в едно училище се държи крайно странно, необичайно: задава неудобни, често твърде неприятни на директорката въпроси (които никой друг не се осмелява да изрече на глас!), предлага разни инициативи, в начина на провеждане на часовете си прави поредица от промени по пътя на либерализирането и демократизирането на отношението учител-ученик (почва да твърди нечувани неща, а именно, че учениците са суверенни личности и техният глас трябва да бъде зачитан!), непрекъснато заявява, че за да станат добри граждани учениците му първо трябва да станат пълноценни личности, поради което - о, ужас! - те трябва да почнат непосредствено да практикуват свободата, т.е. дава им възможност сами да решават, сами да контролират поведението си, страхът, принудата, забраната, насилието и пр. по неговите толкова "откачени идеи" престават да бъдат основни регулатори на отношенията в училищната общност, вместо тях той издига такива фактори като доверието, уважението, самостоятелността (в мисленето и в поведението), личната отговорност за направеното и пр. Този не просто странен, а и направо "луднал" учител се изказва редовно на учителски съвети, предлага дебати по всички въпроси на училищния живот, предлага "недопустими" (по мнението на администрацията, т.е. на директорката) промени в училищния правилник, почва да тръби наляво и надясно, че трябва да почнем да работим по невиждано скандален проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в училищната общност, т.е., вкратце казано, се опитва да предизвика... "пълен хаос", "анархия", иска "да постави всичко с краката нагоре" и т.н.

Разбира се, "здравите сили", групирани около директорката, оказват решителен отпор на попълзновенията на този тъй "зъл враг" на статуквото. Щом вземе думата на учителски съвет неколцина фенки на директорката, учителки, почват да се провикват като търговки на пазара:

- Абе я стига си философствал бе, ние нямаме излишно вре да слушаме глупостите ти! Я го виж ти, ще ни губи той времето с някакви си там философски глупости! Ние, представи си, си имаме съпрузи и малки деца (и внуци) в къщи и затова трябва да се прибираме за да сготвим манджата за вечеря! Я стига си дрънкал празни приказки бе!

И така нататък, виждате как "толерантно" се отнасят към опита му да се изкаже тези разгорещени фенки на директорката, която с любовен благодарствен поглед гледа към тях и изразително мълчи. Иначе казано, въпросните фенки на директорката правят нужното този така странен учител по философия да не може да се изкаже, след всеки негов опит да вземе думата избухва страшен скандал в учителската стая. И знаете ли тогава каква недопустима идиотщина измисля въпросният нестандартен и непослушен, иначе казано, луд учител?

Амче той, проклетникът с проклетник, заявява, че щом като не му дават възможност да се изкаже свободно на учителски съвет, той все пак и въпреки всичко (понеже държи на своето човешко право, наречено свобода на словото!) ще каже какво мисли, но... в блога си, да, той, мръсникът му с мръсник, почва комай всеки ден открито да пише какво мисли в блога си, представяте ли си каква наглост проявява този вече съвсем нетърпим "народен изедник"? Не, другарки и другари, това не може изобщо да се търпи, докога, уважаема госпожо директор, ще търпите своеволията на този "ненормалник", дето всекидневно уронва престижа на училището ни като пише за нашите вътрешни работи в проклетия си блог?! Щот, знайно е, нормалните учители обичайно си мълчат когато знаят, че нещо няма да хареса на началството, но този там, понеже, несъмнено, е луднал, почва да тръби пред целия свят какво, моля ви се, мисли той, разбира се, всичко това той го прави за да предизвика "медиен интерес" към своята собствена персона, моля ви се, ний знаем това, той нас не може да излъже изобщо! Е, щом е така, щом той си позволява като знаме да развява наште училищни "непрани гащи" пред целия свят, ний ще му отмъстим тогава по най-жесток начин, ще види той колко мощно и безжалостно ще бъде нашето отмъщение - щот ний никога нема да простим на народни врагове кат него!

Почват почти всекидневни проверки на часовете на този "ненормалник" от страна на изведнъж проявилата такъв неочаквано голям интерес към философията директорка, която, разбира се, намира купища кусури в начина, по който той води часовете си; почват да му правят и разни други мерзости, директорката му нарежда да пише писмени обяснения защо е направил това така, а не онака, и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири, и шменти капели! Следят го директорките дали този смахнат даскал влиза точно на минутата в часовете си, кога излиза, и прочие, и так далее. Той пък заявява, че директорката не разбира от това как трябва да се преподава философия, пред тази пречка оправната директорка обаче не се смущава изобщо, тя мигновено привиква в училището инспекторката по философия, която пък отдавна има зъб на същия този учител по философия, който, като капак на всичко, от години има свои оригинални учебници и учебни помагала по преподаваните в училищата философски учебни предмети; ето че дойде звездния час на тази философска инспекторка да му отмъсти за това, че този въпросният даскал се опитва да... засенчва нея, великата голяма началничка! И ето, тя също почва да идва през ден на проверки в неговите часове, почват с директорката да пишат сюреалистични "констативни протоколи", в които учителят по философия е представен като същински олигофрен, който задава някакви абсолютно неразбираеми на учениците тъпи въпроси , мъчи ги, проклетникът му с проклетник, да мислят и пр.; всъщност тия протоколи ги пише тъй всеотдайно обичащата въпросния учител директорка, а пък инспекторката по философия подписва всичко, което тя е написала - за да си изрази своята оскърбена властническа емоция или страст (или женския си каприз, тъй да се рече).

В училището започва да работи без почивка цяла една работеща на бесни обороти фабрика за компромати, която бълва всеки ден разни старателно изработени "писмени свидетелства", директорката почва да вика разни комисии за защита на правата на децата и на кого ли не още, те също почват да пишат протоколи, които тя самата им диктува, естествено, разгърнат е целият добре проверен арсенал (отработен в непрежалимите времена на социализмо-комунизма) за компрометирането на неудобната личност, към дирекцията почва да тече неспирен поток от жалби на възмутени ученици, родители, граждани и прочие, даже и сред учителите, сред колегите биват организирани подписки срещу тъй опакия и проклет "некадърен учител", който "уронва престижа на училището"! Естествено, нито един здравомислещ учител не смее да не се подпише под тия петиции - щото който е показал дори и най-плахо колебание мигновено безжалостно е опраскван от директорката (така, примерно, още в 2013 г. е опраскан-уволнен инж. Калин Христов само защото си е позволил на учителски съвет да каже: "Абе оставете го човека да се изкаже де, недейте така, не бива така!", той за тия си думи е заподозрян в смъртен грях, именно в съпричастност към "бунтаря"., имаме предвид учителя по философия, мигновено е опраскан-уволнен, да не говорим и за това, че има и други грехове, а именно бил е конкурент на директорката когато тя се е борила със зъби и нокти за директорския пост, той също и бел кандидат за директор, кажете, такъв нагъл човек като въпросния инженер нима не плаче за опраскването си?!). И тъй, лошият учител по философия и гражданско образование е подложен на страшно агресивна тотална мобинг-кампания от самозабравилата се директорка, която, разбира се, всеотдайно преследва целта си: да опраска този непоносимо своенравен учител, да го уволни, да отърве училището от този кошмар, да върне тъй бленуваното спокойствие.

Не ви се струва възможно да се случи такава една история в наше време, нали? Не вярвате, че това е възможно ли? О, моля ви се, не само че е възможно, то е направо архетипично, ако мога така да се изразя, поведение в днешните родни и свидни български (мутренски) условия! Искате ли продължението на тази история? Или веке сами се досещате как тя по-нататък ще се разгърне? Ще ви кажа нещичко, щото, признавам си, вече ми писна да пиша. За туй същото нещо съм писал много пъти, сега обаче имам друг замисъл, така да се рече.

Този непослушен и направо "луд" (нема да се церемоним я!) учител първо е наказан с дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", после е даден от директорката на... психиатър (!!!), да, ама той, проклетникът, почва да пише комай всеки ден жалби и доклади до висшестоящите инстанции, които обаче ги публикува (о, какъв кошмар!) в блога си, там описва всички подвизи на тъй своенравната си директорка; не само това, ами завежда две съдебни дела, и срещу заповедта за наказание (след дълъг съдебен процес Върховен касационен съд отменя одиозната заповед на директорката!), и срещу тъй оригиналната директорска "психиатрична диагноза", по този повод завежда съдебно дяло за клевета; директорката обаче не стои със скръстени ръце, тя пък вече е натрупала тъй потребните й купища компромати и е подготвила опраскването на въпросния учител, той е опраскан, той е уволнен със смехотворните мотиви "не става за учител", "пълна липса на качества да бъде учител", "абсолютен некадърник", ерго, директорката, която не знае на кой свят вече живее, самоволно фактически лишава този учител от преподавателски права!

Да, ама той завежда и спечелва и това съдебно дяло, пак Върховният касационен съд отменя въпросната смешна заповед, учителят по философия и гражданско образование е върнат в началото на 2016 г. на работа в същото училище. Треперещата от нерви директорка още в деня на връщането му е подготвила... заповед за ново опраскване ама се уплашва да му я връчи, умни адвокати са я посъветвали да почака с опраскването, щото иначе ще излезе, че не признава разпоредбите на съда. Налага й се да чака... цяла година и два месеца, в която обаче все същият изтъркан филм се повтаря без никакво въображение, досадата е голяма, през март тъй работливата директорка (тя за друга работа просто нема време, тя изцяло е заета да воюва срещу лошия учител по философия!) отново го опрасква, уволнява го отново, все по същия този смешен мотив, по който вече е губила съдебното дяло! Толкова по тази занимателна история, сега да кажа защо написах всичко това, защо ви го припомних отново.

За какво ви говори такова едно отношение от страна на разпищолилата се бюрократка към един учител, към един неин колега? Подобава ли учител да се отнася точно по този начин към друг учител? "Колегиално" ли ви се вижда такова едно отношение и поведение от страна на директорката - към един учител с многогодишен преподавателски стаж? Давате ли си сметка какво показва такова едно отношение - щом като въпросната директорка си го е позволила спрямо един учител?! Как мислите, щом към учител една директорка си позволява такова едно "хуманно" отношение, то какво ли е отношението на тази същата директорка към учениците? Или към родителите как се отнася та щом като е способна да се отнася така към един свой колега, към един учител? Какво ви говори за нейния манталитет на ръководител - и на възпитател особено, и на учител! - такова едно отношение и поведение?

И ето сега възловият въпрос, към който ви водех през цялото време: чисто личностен ли по ваша преценка е този конфликт между учител и директор (т.е. между двама учители, щото директорката, така или иначе, също е учителка, само дето има известна власт, което значи, че има и някои по-големи... отговорности!)? Да, чисто личностен ли е този конфликт - или има и известни социални (т.е. обществено-значими) измерения? Вие самите сте това общество, вас лично, като данъкоплатци, засяга ли ви по някакъв начин тази многозначителна история на отношенията на нестандартно постъпващ учител и една изцяло стандартно държаща се директорка на училище?

Помислете повечко. Не бързайте с отговора. Вашите деца (внуци) може би са учили в това (или в такова?) училище. А може би тепърва ще учат там - или в подобно на него училище? Този факт с нещо вас лично засяга ли ви? Имате ли известни опасения за качеството на образованието на вашите деца, които, евентуално, могат да попаднат в такава една сюреалистична, абсурдистка обстановка един ден? Или вече са попаднали? А също, простете да ви запитам и това: как смятате се е отразила на съзнанията на учениците цялата тази многозначителна история на... "чисто личностния конфликт" между въпросния учител по философия и директорката на училището, в което този учител е работил десетилетия? Никак не им се е отразила, така ли мислите? Ако им се е отразила поне някак, значи историята не е чисто личностна, а има и социален, така да се рече, смисъл; е, отразила ли се е на съзнанието на учениците тази история - или не се е отразила? Ами на съзнанието на учителите, работещи в това училище, отразила ли се е някак тази история, т.е. "чисто личностното" дали не е довело до известни социални ефекти, така да се рече? Ами на съзнанията на родителите отразила ли се е поне малко тази многозначителна история?

Ако този учител нямаше блог и не беше писал за всичкото това, а си траеше, както е "нормално" и обичайно, тогава конфликтът му с тъй "модерно" мислещата директорка може би щеше да е "чисто личностен"? И като такъв този конфликт отдавна щеше да бъде решен щастливо и за двете страни, те или щяха да се помирят, или щяха да сключат някаква сделка, нали така? Щото е глупаво възрастни хора да се карат толкова; и при това тия възрастни хора да са учители, нали така? Да, ама ето, този проклет учител по философия даде пълна гласност на случващото се чрез блога си, цялата училищна общност чете всеки ден блога му, какво ще кажете, чисто личностна ли е в такъв случай тази история? (Да не говорим, че е целият град знае за тази история вече, медиите също писаха, говориха, историята се знае комай от всички в Пловдив, а и в страната и в света се знае от немалко хора!) Ха сега де, тя продължава ли си в такъв случай да има "чисто личностен характер"?! (Такава, примерно, е позицията, доколкото разбираме, на местния лидер на партия ДСБ Йордан Иванов, общински съветник, той най-вероятно смята, че този конфликт между учител и директор на училище е чисто личностен, не зная, но такова впечатление имам, той знае за историята, ала се въздържа да правя изявления по нея вероятно точно по тази причина; партия "Да, България" също знае за тази история, аз самият ги информирах и то на тяхно събрание, те също не реагираха никак, интересна е причината, може би и те си мислят, че в такива "чисто личностни конфликти" не бива да се месим?!)

И сега ето го сюблимният въпрос: ами вий, гражданите, дето знаете вече за тази история, и вие ли мислите, че тя е "чисто личностна"? Нищо социално, гражданско и дори политическо няма в тази история, така ли? Този значи учител, като се бори за промяна, за свобода на учители и ученици, за демократизация-декомунизация и очовечаване на отношенията в училищната общност си върши някакви си там свои "чисто лични далавери", така ли излиза по ваше мнение и възприятие?! Кажете де, моля ви се, този въпрос е важен, отговорете ми какво мислите. Щото вашето мълчание аз го тълкувам точно по този начин.

Този същият учител вече от много време ви призовава като граждани да се включите в неговата нова инициатива за т.н. гражданско инспектиране на ситуацията в това училище; той търси 2-3-4 граждани-доброволци, които да дойдат с него било в това училище, било в РУО-Пловдив, било в Хуманитарната или в Търговската гимназия в Пловдив и там да се опитат да разговарят с администрацията, с учителите, с учениците, да поставят някои въпроси, с оглед да спомогнат за предизвикване на демократичен дебат, който пък да допринесе за промяната в реалната ситуация в тия учреждения или структури. Знаете ли защо ви кани така настойчиво този въпросният учител по философия и гражданско образование?

Помислете сами какъв и смисълът на тази негова инициатива. Ето ви една негова подсказка, аз пак ви поставям казус, не е толкова труден, ето и малка помощ от моя страна за да го решите успешно:

Като отида примерно в МОН или в РУО-Пловдив, или дори само в пловдивската ПГЕЕ (наричана още "ТЕТ-ЛЕНИН"), там знаете ли какво ми отговарят? Ще ви кажа, макар сами можете да се сетите, ето какво ми казват обикновено там:

- Грънчаров, може всичко да е, може да си прав, но... защо никой друг човек не мисли като теб, защо никой друг гражданин не недоволства, никой друг не се оплаква, не се бунтува, всички си мълчат, само ти единствен протестираш, жалваш се, недоволстваш открито?! Кажи ни, като абсолютно никой друг човек или гражданин не те подкрепя ние какво да си помислим, влез в нашето положение де, какво да си помислим в такъв случай ние? Ами щом никой не те подкрепя ние си мислим, че ти не си прав, че ти, нещо повече, си... луд, щото единствен ти виждаш нещо, което го няма, ти виждаш някакви недостатъци в българското образование, но народът, но гражданите като цяло, са напълно доволни, разбираш ли сега какво означава всичко това? То значи, че ти, човече, просто си се... побъркал, всичко в образованието ни си е бляскаво, я виж какви хубави медали печелят българските ученици, всички се радват и ръкопляскат, а само ти единствен недоволстваш и все критикуваш?! Просто в акъла ти нещо не е наред, човече, спри се, мирясай, отрезви се, ако требва иди се лекувай, но така не може да продължава. А директорката на ТЕТ-ЛЕНИН всички я харесват, абсолютно всички са доволни от нейното така мъдро ръководство, никой друг освен теб не се е оплакал за нищо, никой от нищо не е недоволствал, от което ние съдим, че тя за всичко е права, а пък ти за всичко си изпаднал в една чисто личностна погрешка, разбираш ли сега? Това е положението. затуй ний на нея ще дадем... медал за заслуги, а на теб ще ударим един... ритник! Майната ти тогава на теб!

Общо взето това с пълно основание ми казват всички длъжностни лица и институции от образователното ведомство! Адвокатите, към които се обръщам, ми казват същото: нема повече да спечелиш никакво съдебно дяло щото всички са с директорката, а с теб никой нема вече; ето, след като почина бившият директор инж. Паунов, Бог да го прости, той единствен те подкрепяше, беше ти даже свидетел пред два съдебни процеса, но сега вече никой няма с теб, всички се оттеглиха, значи ти не си прав, а директорката е права - и на това основание тя ще печели вече всички съдебни дела! Щото тя успя да спечели... общественото мнение в своя полза, разбираш ли? А ти загуби битката за спечелването на общественото мнение, теб абсолютно никой не те подкрепя публично.

Толкоз! Да, публично никой не смее да те подкрепи. Ето, никой не ще да дойде доброволно с теб на твоите т.н. граждански инспекции по подбуждане и подпомагане на реалното демократизиране на образователните общности. Напълно сам остана. Народът си харесва официалната система и никакви промени не иска! Щото ти предлагаш един много труден път. А най-лесното е в сегашната система: ученици и учители се преструват, че уж учат, да имитират учене, познание, търсене на истината и пр., след туй си вземат фалшивите оценки и фалшивите дипломи - и майната й на България! Ти ли ще оправиш образованието бе, безумецо?! Ти за кой се мислиш бе?!

Спирам дотук. Това ми казват всеки ден даже най-близките ми приятели и ме съветват да се оттегля от всичко. И от съдебни дела, и от борби, и от писане, от всичко. Требвало да си стана... инвалид, аз имам инвалидност за тежко сърдечно заболяване, требвало, видите ли, да си гледам единствено сърцето и здравето! Да мирувам щото ако не мирувам скоро ще пукна като един абсолютно непотребен никому болен човек. Моята обаче най-сърдечна болест е една: искам да бъда човек и личност с достойнство, на това съм учил и учениците си, но не бях разбран от никой и значи и време да си умра напълно неразбран.

Това е положението. Пък съм и на възраст вече. В тази година ще навърша 59 години. (Ако достигна изобщо до рождения си ден де, той е на 28 март!) Това е, нема смисъл повече и да пиша. Дали и аз да не взема да онемея (като вас!) - та да се възцари пълна тишина в ефира?! Каква полза от това, че смущавах спокойствието ви толкова години?! Никаква полза нема, а само вреди - и то за мен лично.

Да, съвсем лично аз платих цялата тежка цена. Съвсем заслужено я платих: защото каузата ми се оказа моя "чисто лична кауза", тя, видите ли, била немала никакъв обществено значим смисъл!!! Промяната, модернизирането, демократизирането, декомунизирането, очовечаването на отношенията в българското образование и училище била само моя "чисто лична кауза": ще умра от смях тоя път!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Ще онемея, колко му е, щом толкова се налага да онемея ще онемея - за да има тишина, мир, спокойствие, стабилност... идилията най-накрая ще възтържествува окончателно и завинаги! Да, и аз като вас ще онемея та да се възцари пълна тишина: и нека идилията на стабилността ви погуби завинаги!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo