Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 26 януари 2018 г.

Можете ли да си представите колко страшно и тъжно нещо е онемелият от страх учител?!



По-гнусно нещо от мижитурката-шушумигата-журналист е само мижитурката-шушумигата-учител! :-) Или все пак е спорно кое от двете явления е по-гнусно - и по-позорно? Кое ли от двете позорни явления е по-вредно за обществото - ето и за това се питам? Немате мнение по въпроса, нали така - нали познах? :-) Вас напоследък ви вълнува само... "третият пол", така ли? :-)

Това запитах читатели на блога си (виж: Кое е по-гнусно и по-позорно нещо: мижитурката-журналист или мижитурката-учител?), пък и приятелите си във Фейсбук. Пък в един миг ми хрумна щурата идея да ги поставя директно и на колегите си от пловдивската ПГЕЕ, с които се мъча от години да провеждам един процес на "зорлем-демократизация", те, видите ли, не щат демокрацията, дърпа се, а пък аз един вид "насила" ги тикам към нея - и към свободата също така ги тикам, да, крайно интересна е нашата епична вече игра и борба! (Аз ги тикам към свободата, демокрацията и достойнството, а самовластната директорка пък ги тика към назад, тика ги към тиранията, робството и унижението; е, директорката за момента се оказва по-силна, тя е нещо като исполинка или титанка: благодарение на абсолютната си власт успява 100-тина учители да държи в тиранията, робството и унижението; но какъв ще е крайният изход от тази непосилна за мен борба съвсем не е ясно, изобщо не е сигурно кой ще е крайният победител; щото и аз имам верни съюзници; кои ли са ми съюзниците ли? Ами само Бог ще спомена като начало, пък за останалите ми съюзници се досещайте сами!) И понеже съм свободен човек (свободата е велико благо, дами и господа учители и учителки, нима още не сте осъзнали дори и това?!), ето, реших да си изпълня хрумването, на страницата ПГЕЕ-Пловдив: "Кръгла маса" по демократизацията написах ето какво - след като публикувах горните въпроси:

Госпожо Анастасова, а какво е Вашето лично мнение по поставените по-горе въпроси? Или отново предпочитате да си замълчите? :-) Мълчите щото нямате мнение ли или защото Ви е страх да не си загубите поста ако започнете да разговаряте, да участвате в дебати, т.е. ако започнете да се демократизирате? :-)

Който в рамките на толкова позорната - за тъй напредничавия и демократичен XXI век, в който живеем! - авторитарната и безчовечна "образователна" система почне да се държи като демократ, т.е. като свободно мислещ и свободно живеещ човек, който започне в рамките на тази тиранична система да се държи като достойна личност, него го опраскват, него го уволняват, така ли?

В тази връзка бихте ли споделила тук открито кой (от властващите отгоре, над Вас!) Ви нареди да опраскате учителя по философия Ангел Грънчаров - или Вие сама предвидливо взехте това решение? Не вярвам сама да сте взела това толкова смело решение, убеден съм, че са Ви наредили да опраскате учителя-блогър Грънчаров - бихте ли си облекчила съвестта като признаете тук кой именно от висшестоящите властващи фактори Ви нареди да опраскате (и то двукратно!) тъй свободолюбивия учител-философ Грънчаров???

Дами и господа учители от ПГЕЕ, колеги, а вие нещичко ще кажете ли по повдигнатите по-горе проблеми (за учителите-треперковци, шушумиги, мижитурки и прочие)? Или ще си замълчите - както винаги правите? Вие не сте ли разбрали все още, че мълчанието е злото, да, мълчанието не е злато, а е злото? :-) Или все пак смятате, че мълчанието продължава да си е злато, щото все пак който мълчи, добрува, получава заплатица, има си парички?! Да не се окаже, че заплатите ви са откупът, който властта ви дава за да купи вашето тъй позорно и позорящо ви мълчание? Мълчите си за да не си загубите работата и заплатите, така ли излиза?

Проклетото мълчание било много изгодно бе?! :-) Как мислите, а достойнство с пари може ли да се купи? Достатъчни ли са ви парите, които ви дават - за да ви компенсират за преживяваните унижения? Като си мълчите за всичко, вие все пак чувствате ли известно унижение? Или не чувствате никакво унижение като си мълчите?

Кажете де, проговорете, знаете добре, че ний, учителите, си изкарваме хляба с устата, с езика, с говорене?! Онемял учител знаете ли какво е? Аз не мога да си представя колко страшно нещо е онемелият от страх учител?! Амче близко до ума е, че онемелият от страх учител е изменил на длъжността си?! Учител ли е изобщо онемелият от страх учител?! Кажете какво мислите все пак на тия въпроси: ха сега да видим дали някой от вас ще се престраши пръв да проговори? Смятам, че няма мигновено да го пратят на... екзекуция?! :-) Признавам, който пръв заговори, е страшничко, но не толкова, преживявал съм го това нещо безброй пъти, тъй че рискувайте, изобщо няма да съжалявате ако послушате съвета ми! (Е, и да съжалявате понякога, но пък знайте, че достойнството все пак няма цена, то е безценно - или има?!)

Ето, г-н и инж. Богомил Иванов единствен се осмелява да говори, той даже на два пъти има смелостта да дойде на нашата кръгла маса в училището; май нищичко не са му направили заради тази необичайна смелост?! Вземете пример от него. Или само нему позволяват да се прави на безстрашен с оглед на това някак да се имитира, че в ПГЕЕ има и "свобода", и "демокрация", и "разномислие", т.е. да се лъже, че в ПГЕЕ изобщо няма страх? :-)

Е, зная де, той пак, въпреки цялото си "свободомислие", изказва мисли, изцяло угодни на директорката, но все пак поне се преструва на "свободомислещ"? То даже и г-н Илия Маринчешки (педагогическият съветник и психолог) говори, ала тъй умният младеж най-внимателно подбира думите си с оглед ВИНАГИ директорката да е изключително доволна от него! :-) Той би предпочел, предполагаме, да умре на... клада (на бавен огън), но никога от устата му някога да не излезе дума, която няма да се хареса на господарката му, именно на г-жа директорката!

Така ли е това, г-н психолог Маринчешки, колега Маринчешки - или не е така? Опровергайте ме де, но на дело, не на думи - аз все пак не съм забелязал някога да сте имал дързостта да изречете думи, които не се харесват на директорката - така ли е или бъркам нещо? Правилно ли разбирам поведението Ви или някъде сбърках? Що Ви е толкова страх да проговорите поне тук, на тази "виртуална кръгла маса"?

Или ще го направите само в случай, че господарката Ви, именно директорката, Ви нареди?! :-) Мисля че разбирате защо употребих тази така обидна дума "господарка" по отношение на благодетелката Ви? Нарочно я употребявам - за да Ви помогна да осъзнаете в какво положение се намирате?

Поне малко срам не ви ли е, дами и господа учители и възпитатели, че допуснахте да сте просто "обслужващ персонал" на властващата директорка? Давате ли си обаче сметка какво означава един учител и възпитател на младежта да допусне да се озове в положението да е нещо като слуга на господаря, именно на директора(-ката)?

Учител и възпитател с нескриван слугински манталитет дали пък няма да започне да възпитава и обучава тъкмо слуги сред възпитаниците си?! Учителят-треперко, учителят-мижитурка, учителят-шушумига що възпитава сред възпитаниците си? Треперковци, мижитурки и шушумиги - или обратното на това? Давате ли си сметка до какви ужасни последици води това ако ние, учителите, си позволим лукса да възпитаваме слуги - и роби респективно? (Да не говорим за шушумиги, мижитурки, мухльовци и треперковци, щото тогава ще прекалим, макар робът да е всичкото това, истинският роб няма начин да не е и мижитурка, и треперко, и шушумига и всичко останало, нашият език е богат на такива и подобни думи, предполагам, съвсем неслучайно!)

Правите ли разлика между слуга и роб? Робът все пак е частна собственост на господаря, нали така, многоуважаема госпожо Костова? (Главен учител Костова е титулярната историчка на нашето училище, която също е в доста деликатно положение - с пословичното си угодническо спрямо господарката си мълчание и поведение! Факт: и нея не съм я чул да посмее да каже дума, която да не се хареса на директорката, ако някой е чул такава дума, да каже, аз лично не съм чул, мога да говоря само за това което съм чул с ушите си, за другото нямам право да говоря!)

Добре де, да си продължим разсъждението (Нали виждате колко е приятно човек да разсъждава съвсем свободно! Същинска благодат е свободата на мисълта, човешкото право, от което вие, драги колеги, сте се отказали така решително!), та значи да си продължим разсъждението: но дали истинският роб е не оня, чието тяло е частна собственост на господаря му, а оня, чиято душа е станала именно частна собственост на господаря?!

Когато човек трепери от страх и не смее даже да помисли нещо, което нема да се хареса на господаря (а пък такъв жалък човек-роб направо, с извинение, се... посира ако си представи, че действително е изрякъл "кощунствената си мисъл" на глас и то в присъствието на крайно разочарования му господар!), то този човек дали вече не е станал именно истински роб - щом е допуснал господарят даже да владее и мислите му?

Питам само, щото този български феномен ми е много интересен: хора на тъй напредничавия и демократичен XXI век са допуснали да се озоват в унизителното положение да не са собственици на собствените си мисли - а друг, именно господарят им, да владее даже и мислите им - да не говорим пък за думите им?!

И, отбележете, тия хора при това са учители и възпитатели на младежта, ето, това, че именно учители и възпитатели на младежта си позволяват лукса открито да демонстрират такъв откровен робски манталитет, манталитет на истинския роб, за мен е най-непонятното - а за вас как е, ако ми позволите да ви запитам! Би ли ми помогнал някой да разбулим тази чудовищна загадка или тайна?

Знаете, аз съм философ и мой дълг е да разнищвам подобни непонятни (ирационални) тайни, тайнства и загадки, ето, изпълнявам си съвестно дълга, ще ми помогне ли някой - или отново предпочитате да си замълчите? Вече нали ви доказах, надявам се, какво всъщност и наистина значи мълчанието, каква е неговата същина и истина, какъв е потайният му смисъл?

Мълчанието в такава една ситуация е факт, удостоверяващ, че даден човек се е отказал от свободата си, т.е. се е озовал в чисто робско положение - не ви ли смущава поне малко това постигнато от нас знание и разбиране?

Исках да поставя една поредица от въпроси и към учениците на ПГЕЕ, но ще се въздържа - или да не се въздържа, какво ще ме посъветвате? Дали да не попитам и тях за някои неща?

Но въпросите към тях ще ги задам отделно, на друго място. Щото тук всичко стана много дълго.

Приятни размисли ви желая, дами и господа учители и възпитатели на младежта от пловдивската ПГЕЕ! И най-искрено ви желая по-скорошен успех в главната ви задача: как и кога да се освободите от тъй унизителните вериги на страха - и на мълчанието! С Божията помощ ще успеете непременно, убеден съм в това!

Вие, прочее, в Бога поне вярвате ли? Давате ли си сметка Бог колко е разочарован от това, че тъкмо вие, учителите и възпитателите на младежта, сте стигнали до унизителното положение да онемеете от... страх пред "господарката" и "благодетелката" си, която, видите ли, щяла била да ви отнеме дори хляба ако се опитате да гъкнете?! Нима не е срамотно това положение, в което сте се оказали?! Моля ви се, опитайте да осъзнаете какво именно сте допуснали да направите?!

Благодаря ви за вниманието! Успехи ви желая в преследването на собственото си достойнство! Който търси, ще намери, нали така?! Ами благословени да са тогава търсещите - вие от тях ли сте?

Или понеже сте учители нищо не търсите вече, а "всичко си знаете"? Това, което имах дързостта да ви го кажа по-горе, вие сами прекрасно си го знаехте ли? Ами защо тогава, по дяволите, не казахте, че го знаете, ами ме оставихте да се мъча толкова - като ви задавам тия наистина проклети въпроси?!

Неприятни ли са ви моите въпроси? Ами сега разбрахте ли кой именно ме е принудил да ви ги задам? Амче вие самите с вашето пословично мълчание ме принудихте да ви ги задам? :-) Тъй че не ми се сърдете на мен, сърдете се на себе си - имам ли право да кажа и това?! :-)

(А дали някой няма да тръгне да ме съди в съда заради това, че сам ме е принудил да му задам толкова неприятните и дори "обидни" въпроси?) Ако сте ми се обидили за добрината, която ви правя, това тогава какво е? Не е ли същинска неблагодарност? Или си е направо... дебилщина? Вие преценете какво е, аз се въздържам да говоря по този въпрос. Нема само аз да говоря я: време е вие да проговорите, нали така?!

И тъй: с Богом! Бъдете здрави! Не ми се ядосвайте толкова, знаете ме, че съм си такъв: непоправимо увреден... учител и философ съм, да, непоправим съм - и няма да мирясам да си върша учителската и философска работа никога! Даже и опраскан, сами виждате, всеки ден си върша най-съвестно учителската и философската работа! И то, забележете: правя го без да получавам никакви пари - нали и това знаете?!

Да, съвсем без пари го правя, моля ви се, значи съм съвсем луд човек, така ли? Вие някога нещо за без пари правили сте?! :-) Спирам, да, няма да подфащаме тази тема!

До скоро! Чакам с нетърпение проговарянето ви! И победата ви над страха очаквам с голямо нетърпение! Вярвам, че няма да продължавате да се излагате още! :-(

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

5 коментара:

Анонимен каза...

ХА-ХА-ХА-ХА-ХА-ХА-ХА-ХА!!!!!!!!!!!!!!!! ВЪПРОСИТЕ ТИ СА МНОГО ТЪПИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЕ СИ МИСЛИ ЧЕ СА ТИ УМНИ ВЪПРОСИТЕ!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЩОТО СА ТИ МНОГО ТЪПИ ВЪПРОСИТЕ ЗАТОВА НИКОЙ ОТ НАШИЯ СПЛОТЕН КАТО ЧЕЛИК КОЛЕКТИВ НЯМА ДА СЕ ВКЛЮЧИ В ТЪПУНГЕРСКИЯ ТИ ДЕБАТ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Та то 90% от учителите са страхливи, наплашени... Смачкани са от системата. Може ли учител да бъде с тази мизерна заплата. Как да продължи да се образова!? Какво самочувствие да има?!

Калина Врабевска-Радева

Анонимен каза...

Страх, да! Много са предпазливи да си сложат името някъде! Не мога и аз да разбера защо- толкова много са си патили ли, няма какво да кажат ли, толкова са отчаяни ли.... уж всичко разбират и ни подкрепят, съгласни са с теб, а нямат силата да действат!

Maria Vassileva

Анонимен каза...

Уважаеми господин Грънчаров, поклон пред ума, таланта, смелостта Ви! Написал сте страхотно силно есе! Гордея се че сам Ваш ученик!

С поздрав от САЩ Вашият ученик Иван Николов

Анонимен каза...

Учителят е важен, учителя... по-гнусно нещо от страхлив учител няма!

Anany Kiurkchiev