Университетът за истинските политици е животът

Н.Слатински каза на едно място, че хора над 60 години не били ставали за политици, политиката трябвало да се прави от по-млади хора; ето какво отвърнах по този въпрос:

Аденауер и Рейгън (за тях се сещам в момента, но има и други) са направили най-големите неща в политиката когато са били на доста напреднала възраст. Шимон Перес беше превъзходен политик и на твърде преклонна възраст.

Политиката не е за млади, а за зрели, улегнали и помъдрели заради изпитанията на живота хора, които вече са постигнали дължимия успех в личните си работи (професията) и затова могат да се посветят на решаването на общите човешки задачи и проблеми. Решаващото за да си политик е да имаш здрави ценности, да си силна личност, да имаш воля практически да провеждаш решенията си, а главното в политиката е именно вземането на разумни решения по крайно тежки и объркани проблеми.

Това нещо го могат именно хора на улегнала, на достолепна зряла възраст. Университетът за истинските политици е животът, този университет не се завършва за четири-пет годинки.

Ето ние в момента имаме истински добър политик, Иван Костов, когото принудихме предсрочно да излезе в пенсия тъкмо в разцвета на силите си, когато можеше да направи най-много за страната ни. След излизането на Костов от българската политика тя стана пародия на политика. (Тезата ми е, че Костов в момента е на най-добрата за политик възраст, но ние си пропиляхме и този шанс да използваме поне това, което имаме в политиката.) Младите политици често правят грешки, които опитният политик не би направил, а властта е най-голямо изпитание, на което малцина издържат без да се изложат.

(Е, всяко правило си има изключение, най-добър и заслужил български политик е Стефан Стамболов, но той беше убит от враговете на България, от руснаците, само на 41 години - представяте ли си колко много щеше да даде на България той ако не бяха го убили, т.е. ако беше доживял истински добрата за занимания с политика възраст?!)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo