Ще допуснем ли в душите на младите хора на България да се настани тъй благодатният дух на свободата, който ще я направи модерна и просперираща държава?!

Ilian Vassilev: Слушайки "дебата" по Истанбулската конвенция - не този на телевизионния екран, а този в мрежите се убеждавам в едно. Народът толкова е податлив на страхови внушения, толкова лесно се истеризира, манипулира, че негативните сценарии се самослучват без необходимост от значителна външна намеса.

Никой не говори за основната тема - насилието над слаби и малцинствените групи. Това е моделът на стресиране с екстремни хипотези и така се управлява и насочва масовото съзнание.

Толкова глупости чух за "трети пол", за джендъра като словесна дъвка, че няма накъде. А тя цялата работа опира до това, че не искат тези "юнаци" да признаят, че ненавиждат различните от тях, че подминават насилието на улицата, в семейството, в офисите, на работа.

И най-вече мразят, че им напомнят, че уж демократи, десни, леви, но падне ли им - пак ги тегли към властовата принуда, към тоталитарното. Толкова им е чужда максимата "Живей и остави другите да живеят!". Все да назидават, да забраняват, да посочват правия път. Не е много по различно от времето когато биеха печати на момичета заради къси поли, а нас стрижеха за "дълги" коси щот сме битълси и хипи.

Ангел Грънчаров сподели публикацията на Ilian Vassilev и каза:

Напълно съм съгласен с г-н Василев, и аз така възприех "дебата" за Истанбулската конвенция, изродил се у нас в глупав дебат за т.н. "трети пол" и прочие идиотщини. Оказва се, че СТРАХЪТ ОТ СВОБОДАТА (дори несъзнаван, инстинктивен) бива насърчаван изключително лесно, пълно е у нас с податливи на този страх хора, а причината е, че те просто не разбират що е свобода, не знаят и не умеят да се ползват от нея; който опитва свободата, който живее с нея, той лесно разбира, че тя не е страшна.

Стигна се дотам, че някои почнаха да пропагандират идеята, че изобщо не бива да се говори по половите въпроси в училищата, т.е. зачертаха възможността у нас да се въвежда учебен предмет СЕКСУАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ, за необходимостта от който се говори вече близо 30 години. Да се забранява на младите да мислят за "ония въпроси" е глупаво поведение, напротив, единствено свободните дебати могат да им помогнат да се изградят като здрави, пълноценни личности, т.е. могат да им помогнат в решаването на тази нелека житейска задача.

По насилствен път, чрез забрани и насаждане на страхове се ражда една слаба, болна, непълноценна, агресивна към различията, т.е. комуноидна (без)личност, която лесно се управлява и владее; може би точно тази е и целта на ония, които правят всичко за да не допуснат в душите на младите хора на България да се настани тъй благотворният, тъй благодатният ДУХ НА СВОБОДАТА, който единствен може да я направи модерна и просперираща държава?!

Защото, естествено, една общност се състои от личности, отделната личност е опорната точка на промяната към добро. За власт над душите, за власт над личностите на младите днес се води същинска война. Която има съдбовно значение за бъдещето на страната и нацията ни.

Nikolay Manolov: Съгласен съм в основни линии с написаното от Илиян Василев. Аз забелязах, че има още една причина за страховете народни, Щели да обучават децата от малки на перверзии, а не на толерантност към различните, като им обеснят, че съществуват различни сексуални ориентации. Та кога да се възпита у тях тази толерантност, ако не в детска възраст. Изглежда, че мнозинството предпочитат дацата сами да обменят информация за дочутото тук и там по тези въпроси в междучасията и на улицата. А не им ли минава през ум на същите тези свенливи и праволинейни родители, че един хубав ден може да останат изненадани от нетрадиционната ориентация на собственото си дете и да го намерят пребито от бой от неговите съученици, които са му лепнали етикета "педал" например?

Bisser Danev: Семейството има тази отговорност, но за днешния българин това е традиционна институция и непотребна.

Да възложиш възпитанието на собственото си дете на някой друг е безумие. Знае ли човек на какъв акъл е, дори е възможно да стане непознат за тези, които са го родили. Вашият пост показва, че българското семейство тотално е абдикирало от възпитанието на децата си и е предоставило тази функция на държавата, не сте забравили комунизма, все ви е в главата!

Nikolay Manolov: Този комплимент за "комунизма в главата" за мен ли е? Мисля, че в държави, които нямат нищо общо с комунизма децата също ходят на училище. Абдикацията на семейството от въпитанието на децата се дължи или на ниската култура на голяма част от родителите, което води до невъзможност да проведат смислен разговор на сериозна тема, или на прекомерна заетост и подценяване на важността на домашното възпитание. Според мен родителите (стига да могат) задължително трябва да за съпричастни към учебния процес на детето, да помагат, да обясняват отделни въпроси. Но това не значи, че някои важни теми трябва да са табу за училището. Отделен е въпросът, че по тези теми трябва да има единомислие между училище и семейство. За съжаление, точно по тези теми такова единомислие в много случаи няма.

Виж също и: Как промяната на пола на деца във Великобритания се превърна в индустрия

Светият синод за Истанбулската конвенция: Това е втора смърт

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo