Положението в медийната област е толкова зле, че оттук нататък може само да се подобрява!

Прочети също: Журналистиката е принизена в служба на "меката диктатура" (ВИДЕО, СНИМКИ)

Инакомислещите са потискани от една определена група, живееща в симбиоза със силните на деня, казват издатели при представянето на "Бяла книга за свободата на медиите в България"

... Стояна Георгиева, Mediapool:

"В България нещата са преминали отвъд всякакви приемливи граници. Много малка част от медиите могат да се нарекат медии. Огромна част не работят като медийни предприятия, а са откровен инструмент за влияние и обслужване на политически интереси", каза Георгиева.

И продължи: "Манипулации, фалшиви новини, алтернативни факти са понятия, с които напоследък живеем. Води се кампания от медиен кръг, контролиран от една медийна група, извършват се по много извратени прийоми - прийомите на КГБ. Общественото мнение е толкова увредено вече, че в България не би могъл да се проведе смислен разговор по която и да е тема. Държавата, обществото е нефункционално - защото нямаме свободни медии и върховенство на закона и затова не можем да проведем нито смислен политически разговор, нито друг. Информираният гражданин е основният елемент на гражданското общество. В България това е много трудно." ... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo