Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 10 януари 2018 г.

Можем ли изобщо да живеем ако съвсем не разбираме живота?



Райна Йорданова: "Животът може да бъде разбран погрешно, но трябва да бъде изживян правилно."

Моя реплика: Но как да изживеем правилно живота си като дори не го разбираме - или като го разбираме съвсем неправилно? :-)

Ангел Грънчаров: Апропо, чия е цитираната в кавичките мисъл? Щом има кавички, значи има някакъв о,вх автор, кой е той?

Райна Йорданова: Не можах да чуя автора. Но мисълта ми хареса. Доста дълбок смисъл има.

Ангел Грънчаров: Райна Йорданова Да, дълбок смисъл има, само дето е... погрешен! :-)

Райна Йорданова: Не мисля! Но нямам време да споря.

Ангел Грънчаров: Не е проблемът в споренето и във времето, а истината е интересна. :-)

Нима можем да смятаме смисъла на дадена мисъл за "дълбок", ала да не можем да обясним в какво се състои "дълбочината" му?

Райна Йорданова: Ще ти го обясня, но нямам време, както ти казах преди малко.

Ангел Грънчаров: Въпросът, който поставя цитираната дълбока мисъл, всъщност е: Можем ли изобщо да живеем ако съвсем не разбираме живота? :-) Аз смятам, че не можем: щото неправилното "живеене" е последица от неправилното "разбиране" на живота. Няма как да живеем правилно (пълноценно) ако страдаме от неправилни идеи за живота. Живеенето, произлязло от неправилно разбиране на живота, няма как да е живеене, няма как да е живот.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Да.

Ангел Грънчаров каза...

Защо? И как е възможно това?