Да гледаш как убиват един философ и учител нима е приятно преживяване за масовия български непукист?

Както е известно, група граждани са направили искане с подписка до ръководствата на образователната институция в Пловдив и България по казуса с моето двукратно уволнение в последните три години (виж: Граждани са направили искане с подписка до образователните институции във връзка с моя казус). Тази сутрин намерих текст, публикуван от един приятел от Варна, който се опитва да убеди някакви свои познати да се подпишат под искането, т.е. да се присъединят към него с имената си (само давайки си съгласието за това, щото събирането на реални подписи предвид разстоянията е трудна работа). Стана ми интересно да разбера, че изглежда безразличието (безчувствеността) у нас е така напреднало, че ето, има хора, които са способни да стоят и да гледат безучастно сеир когато властващите тъпчат достойнството и права на техен себеподобен; това е много интересен български феномен; по тази причина решавам да съхраня чрез блога си този факт, може да е интересен за бъдните поколения; та ето какво пише г-н Владимир Петков:

Т. Б. и М. Г., защо... защо ме разочаровате! Нима е толкова сложно от цитираното по-долу Искане да се прозре за какво става дума и оттам да се вземе справедливо решение от който и да е честен човек?! За неговото подписване?! Само със съгласието да бъде обнародвано и бащиното му име в списъка на подкрепящите справедливите и основателни искания! Нима ще ви завлече и навлече и най-незначителната вреда подкрепянето на един истински Философ, съвременен Учител, Блогър, Писател, блестящо водещ предавания в Пловдивската обществена телевизия и в собственото си радио Свободна България!? ... Един все още жив, истински и очевиден Будител! На когото обаче тъмните, тъпите, ретроградните комунно-бюрократични сили в пловдивското образование опитват да запушат устата и да го умъртвят! Защото хуманистът и демократът Ангел Грънчаров е и с болно сърце! Очевадно и съшито с бели конци, грубо, жестоко, неоснователно и престъпно дискриминационно оставяйки него и съпругата му без работа, следователно, без препитание и живот!

Нима не разбирате, скъпи ми и мили мои приятелки, че не подкрепяйки Ангел Грънчаров се оставят на воля тъмните, бюрократичните, свинско-връзкарските, престъпно-корумпираните сили в пловдивското образование да си разиграват коня и да блудстват с правата на честните, на почтените, на истинските хора!

Нима сте съгласни с това!?

Владимир Петков

Някои неизбежни въпроси: Да гледаш как убиват един философ нима е приятно преживяване за масовия български непукист? (Щото философите по начало са така дразнещи за повечето хора, че явно са си заслужили убиването?) Как може да се обясни основанието на такова едно безразличие? Защо ние, българите, сме така недоверчиви? Нима сме склонни да вярваме повече на самозабравилите се властници - отколкото на техните жертви? Как да си обясним такова едно непонятно доверие към арогантните властници? Нима повечето хора още ги е страх да участват дори и в най-нищожна гражданска акция, която е насочена срещу бездействащите по отношение на беззаконията институции? Нима дадени хора се възпират да подкрепят акцията по причина на това, че ги е страх да си дадат трите имена, с оглед да не се злоупотреби с тях? Ако събиращите подписката почнат да искат само име и фамилия, тогава ще отпаднат ли тези страхове? Виждате, въпроси колкото щеш. На мен лично ми е интересно да разбера тъй загадъчния феномен на българската народна душа. (Между другото когато комунистите така грозно се погавриха с българските турци по време на т.н "възродителен процес" и на страдалците, опитвайки се да си защитят правата и достойнството, се наложи да си изоставят даже домовете, тръгвайки за Турция, се оказва, че никой от техните довчерашни приятели-българи не се е обадил да ги подкрепи, да протестира, да ги защити; това масово малодушие на тогавашния "социалистически човек" е било поразително; ето самия филм, вижте как си спомнят за тия времена на недостойнство самите жертви на "възродителния процес", мен специално силно ме впечатли този момент, ето, доживях времето когато сам да преживея нещо подобно:

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo