Ново отворено писмо до институциите и медиите - във връзка с титаничната битка за отпочване на демократичен дебат в пловдивската ПГЕЕ

Знаменитият, великият Венелин Паунов, бивш директор на толкова осиротялото без него клето училище, наричано ПГЕЕ (или "ТЕТ-Ленин"), който почина през миналата година, в разгара на гражданския ми протест за свобода в образованието и против беззаконията на самозабравили се властници от образователната бюрокрация...

До учениците, учителите, родителите и гражданите

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-жа Милена Ц. Дамянова, Председател на КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА в Народното събрание на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ЗА СВЕДЕНИЕ: До Представителството на Европейската комисия в България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО, СЪДЪРЖАЩО ЕДНА ПОРАЗИТЕЛНО КРАСНОРЕЧИВА ПОРЕДИЦА ОТ ДОКУМЕНТИ

от Ангел И. Грънчаров, гражданин, безработен учител по философия от Пловдив

Здравейте, драги дами и господа от народа, от държавните институции и от медиите,

Изпращам Ви една колекция от документи, която е красноречива илюстрация към темата, изразена в заглавието на самата публикация. Изпращам Ви тия документи без никакъв коментар – имайки пълно доверие към Вашето собствено умение да тълкувате и да постигате самостоятелно верния смисъл.

С пожелание за пълноценни размисли: (подпис)


Пловдив, 5 февруари 2018 г.

ПОСТСКРИПТУМ: Към многоуважаемата г-жа директорка на ПГЕЕ в края на публикацията има един въпрос, да се надяваме, че тя най-сетне е прозряла крещящата потребност да наруши своя тъй дълъг, продължил години наред, обет за мълчание – понеже все пак заема публична длъжност, издържана с обществени средства, което значи, че неизбежно й се налага да води диалог с придирчиви като мен граждани-данъкоплатци (т.е. излиза, че ако толкова много иска да си запази обета за мълчание, й се налага сама да се раздели със заеманата длъжност; простете, тия неща са близко до ума, но, уви, ни се налага да ги изтъкваме, по понятни причини!)

Кратката, но твърде поучителна история на епичните борби за реална демократизация в пловдивската ПГЕЕ

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo