Мили Боже, моля Ти се: помогни ми в толкова тежкия момент!

Днес, сряда, 14.3.2018, от 10:00 часа, в зала 7 на Окръжен съд в Пловдив (в Съдебната палата) ще се проведе откритото заседание по заведено от мен дяло срещу заповедта за опраскването (уволнението) ми от директорката на пловдивската ПГЕЕ, именно съдебно дяло No 221/2018, то ще се гледа от VIII граждански състав. Вчера вече поканих приятелите си да дойдат да ме подкрепят в съдебната зала (виж: Ако искате да подпомогнете борбата ми срещу беззаконията на самозабравили се бюрократи в образованието, елате утре в съдебна зала 7 на Окръжен съд в Пловдив), днес по тази причина не е нужно отново и отново някого да каня или да увещавам да дойде. Аз винаги съм залагал на доброволността, на добрата воля иначе казано. Не крия обаче че ми е много интересно все пак дали изобщо някой ще дойде да види със собствените си очи какво ще стане. Правя си от този факт много изводи, които съвсем нямат личен характер.

Защото един учител (по философия), който целия си живот е отдал на тази велика по естеството си духовна мисия, каквато е учителстването, беше обруган, унижен и оплют от самозабравила се властваща администраторка в образованието (и от нейната вярна безскрупулна свита) пред безстрастния поглед на цялата общественост, включително и на висшестоящите по ведомство длъжностни и отговорни лица (!!!), беше изритан за втори път (!!!) по недопустимо подъл и грозен начин (след първото ми уволнение преди около три години съдът ме върна на работа, но отново бях опраскан!), именно чрез обявяването ми за "пълен некадърник" (което означава лишаването ми от преподавателски права!), и ако всичките тези гротескови по ексцентричността си бюрократично-мутренски ексцесии у нас вече се приемат за нещо "напълно нормално", то това, по моята преценка, вече е равностойно на трагедия и дори на гибел, аз не мога да си представя по-висока степен на човешко и гражданско бездушие, на безразличие, в крайна сметка на... съучастничество в безобразията, гаврите, репресиите, терора, беззаконията...

Толкова. Такава е моята позиция и преценка за случващото се. Няма смисъл нещо повече да казвам или да пиша.

Във връзка с това на мен не ми остава друго освен да се обърна към Единствения, от който мога да се надявам и да очаквам разбиране и подкрепа, и това, разбира се, е Бог. Ето с какви думи искам да се обърна към нашия толкова добър и човечен Бог в този момент (разбира се, че силно се вълнувам: днес ще ми се решава съдбата!):

Мили Боже, моля Ти се, помогни ми в толкова тежкия момент, в който съм оставен почти сам в битката си срещу тъй мощната злотворна система, непонасяща тъкмо онова, което Ти ни завеща да обичаме най-много: истината и свободата! Знаеш, Господи, колко силно съм привързан към истината, която именно ни освобождава - и без която погиваме. (Без истина, сиреч без правда няма нито добро, нито право, нито справедливост, нито човечност даже; без истина, без правда нищо няма!) Цял живот съм се стараел според силите си да служа само на истината - и да работя за толкова великото дело по освобождаване на обременените от толкова много коварни предразсъдъци и илюзии съзнания на хората. Стремял съм се да помагам на младите, на моите ученици да поемат уверено по така трънливите, стръмни, каменисти и изморителни, но за сметка на това толкова благородни пътища на свободата. Разбира се, в тази своя всеотдайна духовна дейност в нашенските родни условия аз успях да си спечеля много врагове, които с бесовска настървеност се нахвърлиха срещу мен. Гаврите, които ми се наложи да понеса, бяха неописуеми. Но Ти благодаря, мили Боже, че в тия усилни години Ти не ме остави, подкрепяше духа ми, даваше ми сила, вдъхваше ми увереност; благодарение единствено на Теб аз устоях и се съхраних, тъй великодушни Боже! Моля Те в този решаващ за мен момент отново да ме подкрепиш, моля Те, Господи, дай мъдрост и разумност на съдиите, които днес ще ме съдят, подкрепи ги в тяхната битка за правда, за правосъдие и за справедливост! Възпри, мили Боже, домогванията на сатанинската напаст - та истината най-после да си пробие път в съзнанията на моите съдници! На Теб само се уповавам, Господи! Помогни ми, добри Боже, да издържа на днешното изпитание достойно, моля Те сърцето ми да издържи на напрежението и на вълненията в съдебната зала! Дай ми още сила, Господи, за да си продължа делото, което още не е завършено, правото дело, на което служа цял живот, помогни най-сетне да се увенчае с дължимия напредък и дори, дай Боже, и дори триумф. Чувствам, Господи, че още мога да бъда полезен за делото по коренната промяна в образователната област, тъй че ето, не за мен лично се боря, а нещо значително по-важно и голямо. Точно във възрастта на моя разцвет, най-плодоносната възраст от живота на човека, ми се случиха тия изпитания, моля те, Боже, направи ме още по-силен - та да си довърша донякъде започнатото!

Нещо такова ми се иска да кажа на Бог в този момент. Разбира се, думите са безсилни да изразят това, което чувства сърцето ми. По тази причина моля бъдете снизходителни към написаното по-горе. Да, знам, не е прието, не е също така правилно човек да се моли на Бог ето така, публично, но аз го правя това нещо с оглед... учителската си мисия и задача. Какво да правя, че Бог ми е отредил задачата да бъда учител, дал ми е вероятно живота точно заради тази задача - и ето, аз си я изпълнявам съвестно докато имам и време, и сили, и живот.

Хубав ден ви желая, приятели! Бъдете здрави! Ако искате, подкрепете ме и вие с кратка молитва към Бога, просто да си помислите примерно ето това "Боже, недей оставя сам този човек, този учител в такъв един момент, помогни му!", само това е предостатъчна помощ, която не ще ви струва нищо, а на мен може много да помогне. Но ако искате направете поне това, ако искате, недейте да правите нищо. Ако искате пък, обърнете с молба към Бога... да ме накаже за греховете, за престъпленията ми! Щото е напълно възможно в наше време това, което едни смятат за постижение, други да го възприемат и оценяват като... престъпление! Всичко е възможно в нашите времена. Да, ние живеем в тежки, объркани, болни времена. В които само Бог може да ни помогне - в нашите усилия да поставим всяко нещо на точното му място: та да въведем най-сетне ред в страната ни и мир в душите ни. Ако помислите малко вероятно ще се съгласите, че тази може би е и най-важната задача в живота ни, а, какво ще кажете, бъркам ли нещо или съм що-годе прав?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo