Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 31 март 2018 г.

Моята болест, моята проказа, моята съдба, моят живот е учителстването...


Завчера, в четвъртък, направихме помен на гроба на майка ми - по повод на 9 дни от смъртта й. Не само в родния дом, но и тук, в Пловдив, толкова много неща ни напомнят за нея и като ги видя засилват скръбта ми. Ето тия терлици тя ги изплете и ни ги подари седмица преди да почине; до последно тя плетеше, казваше, милата, че трябвало с нещо да се занимава - та по-леко да й минават дните. До последно майка ми, макар и на легло, работеше. Ето тези плетени покривки за стол, на които седим, тя ги е изплела. Чудно нещо: човекът вече го няма, но създаденото от ръцете му остава. В някакъв смисъл това не е и справедливо. Все пак човекът е най-важният, човекът е по-важното от всичко онова, което е създал.

Живея напоследък в някакъв унес на непресекващо усещане за празнота. Опитвам се да се занимавам с други неща, ето, наложи ми се да се явявам дори на съдебно дело дни след смъртта на майка ми. Опитвам се по малко и да пиша. Но нямам настроение за писане. Вчера дори за първи път след смъртта на майка бях в студиото на Пловдивската обществена телевизия и водих на живо едно от предаванията си - по-точно новото, наречено ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ. Не зная доколко се получи. Но ако нищо не правя, мисълта за голямата загуба ще ме съсипе.

Гледам по улицата възрастни жени, по-стари от моята починала вече майка - и си мисля, че някак не е справедливо те да са живи, а тя - не. Изглеждат ми някак щастливи - да, животът е благо. Но в следващия момент си мисля, че в момента душата на майка ми може пък да е на друго, значително по-добро място. Тя, дето силно вярваше в безсмъртието, сега вече точно знае истината по въпроса. Ние, живите, обаче не знаем. Във всеки случай не мога да асимилирам твърдението "просто човекът го няма вече" - как така да го "няма"??? Какво стана с него? "Изпари" ли се? Не, това не може да бъде. Защото ако е така, тогава защо изобщо сме живели?

Когато майка ми пътуваше (тя на доста напреднали години ходи на екскурзия в Полша даже!) и отсъстваше аз я замествах в Долна баня по седмица-две. Сега сякаш ме спасява ето тази мисъл, която се породи в съзнанието ми: майка отново някъде замина; затова я няма. Е, вярно, от това пътуване няма да се върне, завинаги замина, но някак си ме успокоява мисълта, че тя е на път, че е "някъде". Тук я няма, но се намира някъде другаде. (Говоря за човека в съществената му половинка, именно душата!) Без тази успокоителна мисъл човек може съвсем да обезумее като се изправи пред съвсем непонятната загадка на смъртта. Смърт за душата и духа няма, смърт има само за тялото, душата и духът не умират. Няма как да умрат. Затова и думата у-мира просто означава - отива си от този свят ("мир" е стара българска дума за "свят"). Преход, преминаване от един свят в друг, пътуване е умирането. И всичко това е защото ние, човеците, няма как да постигнем с крехкия си ум изчезването на човека в нищото. Човекът, душата на човека не може да се анихилира до такава степен, че нищо да се остане от нея. Да изгори един вид, не, това е невъзможно! Значи има безсмъртие на душата. Не знам, няма как да се знае това, но в него поне може да се вярва. Вярата не стои по-ниско от знанието: нещата, които не могат да се знаят, в тях именно вярваме.


Пиша това и се сещам какво ми писа тия дни един човек в блога, един атеист; забележително е, ето, прочетете го, напомням ви го, заслужава си да се знае как възприемат нещата тия хора:

Грънчаров, не мога да разбера как е възможно съвременен човек като теб, демократ и антикомунист да е в същото време такъв краен реакционер, който вярва в измислицата на поповете, наречена бог! Няма бог. Доказано е, че няма бог. Чел ли си нещо от Хокинг или Докинс? Искам да ти кажа, че правилно са те уволнили. И аз ако бях директор на училище, в което ти работиш, щях да те уволня. Не може реакционен човек като теб да бъде допуснат да промива мозъците на учениците с такива религиозни глупости. Правилно са те уволнили. Да си учител в днешно време и да си религиозен е недопустимо.

Превъзходно е, нали? "Доказано" било вече, че Бог няма! И как го "доказаха"? "Твърдо" го били доказали. Трябвало де се чете Докинс и Хокинг за да се проумее "истината". Несъмнената безпрекословна, нетърпяща друго мнение "истина". Нима са толкова спокойни тези атеисти като са изчели Докинс и Хокинг? А Библията пък била "сбор от приказки", писани от "изостанали древни хора". Нека да си мислят каквото искат де, но защо трябва и мен да насилват да мисля като тях. Не, това е невъзможно, при мен такива глупости не минават. Не ето, аз не съм бил, видите ли, "съвременен" и пр. Нека да не съм "съвременен", нека да не съм учен, нека да съм прост. Не им завиждам изобщо за "учеността"...

В къщата в Долна баня, в която майка ми приживе не ми даваше да се заседявам на компютъра, сега имам възможност да седя и да пиша с часове на компютъра. Прекарах си и истински интернет като спрях телевизията. Имам и време, нямам обаче душевно спокойствие за да пиша. И дори не мога да чета, улавям се, че често се замислям като чета и преставам да чета. В съзнанието ми са постоянно картини и сцени от общуването ми с майка особено през последните две години, в които тя вече беше почти изцяло на легло. Не мога да я забравя. Спомням си нейните мъдри думи. Тя, горката, цяла седмица самотна ме чакаше и като ме виждаше, че съм дошъл, лицето й светваше! Какво нещо е майчината любов и доброта! Нищо друго не може да се сравни с нея! Беше станала слаба, крехка тялом, но душата, духът й трептеше от майчина топлота и доброта! С това ще я запомня. Всички хора, които я знаят, в един глас повтарят това: Ангеле, майка ти беше много сърдечен и човечен човек! Беше. Но ето как човекът го няма, само споменът остава, но не избледнява - и пак топли...


Простете, че ви занимавам с толкова лични неща. Вчера в предаването се удържах нищичко да не говоря за това. Даже не се осмелих да дам да излъчат клипчетата, които бях записал предварително. Отказах се от тях и дойдох да го водя на живо. Предаването не е за мен, в него не аз трябва да правя своите изповеди, то е за зрителите. Спазих вчера този императив. Но тук го нарушавам, щото това е моят личен дневник. Човешки и философски. Пък и учителски. Щото аз продължавам да се държа като учител, този мой "дефект" е неотстраним. Нищо че ме обявиха за "изцяло негоден" да бъда учител и ме изритаха от училището аз продължавам да съм си учителствам. То това нещо изглежда е пожизнено - и посмъртно. Няма как човек да избяга от себе си. Прокажен съм да бъда учител докато съм жив. Моята болест, моята проказа е учителстването. А и блогът ми сега е моята "класна стая". И студиото на ПОтв е моя класна стая. Навсякъде е моя класна стая. Училището ми пък е вече... навсякъде. Май съм станал съвсем модерен! То къде е доказано, че може да се учи само в училище?! А пък безспорно животът е най-добрият учител...

Тъй че няма как да ми забранят да учителствам. Могат да ме уморят от глад, но да ми забранят да учителствам - това не им е по силите. И какво излиза тогава? Нима не съзнават това, което току-що казах? Значи излиза, че те, бюрократите от държавното "образование" (по-правилно май е да го пиша "образувание"!), всъщност не искат да ме лишат от учителски права, тяхната истинска цел явно е да ме уморят и от глад, и от унижения. Добре де, за какво е тази злоба? Нима властта е толкова сладка, че в името на запазването й си готов даже да умъртвяваш тия, за които си си втълпил, че застрашават властта ти?!

Питам само. Нещо човешко остава ли все пак в оня, които се е отдал на тъй силния наркотик, наречен власт?! Такива хора нима си мислят, че вече не са човеци - или че са вечни?! Как е възможно такова обезумяване?! Правя си тест за размисъл, помагам, та нали съм учител, това е мой дълг; правя им добро, което те, разбира се, засега не могат да оценят като добро. Защото при тяхната крива оптика всичко явно е съвсем наопаки...

Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Нека да ви е приятел и ползотворен уикендът!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

9 коментара:

Анонимен каза...

ПРОСТАК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТОЛКОВА СИ ЖАЛЪК, ЧЕ НЯМАМ ДУМИ ВЕЧЕ ДА ТЕ КРИТИКУВАМ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИКАКЪВ УЧИТЕЛ НЕ СИ ТИ, ТОВА СЕ ДОКАЗА ПО НЕОПРОВЕРЖИМ НАЧИН ОТ ЛЮБИМАТА НИ ДИРЕКТОРКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! КОЛКОТО И ДА СЕ НАПЪВАШ СЕГА ДА СЕ ПРАВИШ НА УЧИТЕЛ, ТИ УЧИТЕЛ ВЕЧЕ НЕ СИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЯМА ДА ТИ ПОЗВОЛИМ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ДА СЕ НАВРЕШ НА ТОПЛО МЕСТЕНЦЕ В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИКОГА ТОВА НЯМА ДА СТАНЕ!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ ИЗГНИЕШ В ОБЩЕСТВЕНИТЕ НУЖНИЦИ!!!!!!!!!!!!!!!!!! ПРОКЛЕТ ДА СИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НАПРАЗНИ СА ТИ УСИЛИЯТА ДА ПРОМИВАШ МОЗЪЦИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ НИ, ПРОКЛЕТНИКО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИЕ ГИ ОБУЧАВАМЕ НА БЛАГОРОДНА НЕНАВИСТ СРЕЩУ ВРАГОВЕ НА НАРОДА КАТО ТЕБ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИЕ ВЕЧЕ ГИ ВЛАДЕЕМ ИЗЦЯЛО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТИ СИ НИКОЙ ВЕЧЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Ако искаш да работиш в дадена система, трябва да се съобразяваш с изискванията й. Не може хем да си прайш каквото ти щукне, хем после да врещиш, че не ти давали да учителствуваш.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, аз спазвах изискванията на системата. :-) Но ги обогатявах и осъвременявах, което не е грях.

Недей да смесваш желано с действително, лъжкиньо...

Ангел Грънчаров каза...

Апропо, не употребявай тъпи думи като "врещиш", щото ще ти се наложи да изчезнеш от блога ми завинаги...

Анонимен каза...

Днес е Лазаровден. Грънчаров, спомни си какво Христос направи за Лазар и недей толкова много да тъгуваш за майка си....

Сара Г.

Мария Василева каза...

За съжаление нашествието от изпитващи чувството на " благородна ненавист" и на хора, учещи младото поколение на такова, е все по- голямо! Сигурно се страхуват за работните си места, сега, преди делото, защото ако се махне директорката, не се знае как ще я карат, по друг начин ще бъде при всички положения. Засега това училище стана пример и символ на посредственост и елементарно мислене. Достатъчен е фактът, че не проумяват начина, по който работи Грънчаров, че допуснаха това уволнение да се случи, за да се направи този извод за ръководството и колектива на училището. Значи ако не се следват указанията отгоре дословно и безпрекословно, ако учителят е в състояние да прави нововъведения и да експериментира, ако той иска да постигне повече и знае как да го направи, вместо поощрение получава уволнение...Що за стадна психика, нима има нещо по- хубаво от стремеж към съвършенство и грижа за учениците?
Вижте отношението към него и си правете сметка накъде вървим и колко струва не като общество. Това, че контролиращите упълномощени органи, които управляват в образованието толерират това ужасно,това, че няма съчувствие и помощ в обществото е още по- голяма катастрофа. Питам се докога всичко ще деградира и защо е това проклятие?

Анонимен каза...

Здравейте, господин Грънчаров,

Благодаря за прекрасните предавания, които правите! Аз съм ваш зрител и напълно подкрепям всичко, което правите.

Макар да сте самотно цвете в пустиня бетонни глави не спирайте.
Аз съм човек с увреждания само физически, но съм идеалист и много ме вълнува последната Ви тема за младите. За покварата и посредствеността им. Много важни теми са това. И е добре да ги поставяте.

Ще се радвам да обменям мисли с Вас. Имате много последователи. Бъдете силен.

Само може да се гордее Вашата майка със син като Вас.

Л.Воденичаров

Ангел Грънчаров каза...

Здравейте, г-н Воденичаров,

Благодаря Ви за добрите думи и за подкрепата! Вашата подкрепа за мен е много ценна - понеже ми дава свидетелство, че вървя по верния път.
Винаги сте добре дошъл да разговаряте с мен. И в блога ми можете да коментирате, и във фейсбук, за мен е важно вашето мнение по повдиганите въпроси. Ще ми бъде много приятно да обменяме мисли! Пишете, не се притеснявайте от нищо.

Приятна вечер Ви желая!

Анонимен каза...

АIG, много са интересни попълзновенията на теа путьовци фашистчета-комунистчета, Враг на народа не беше ли терминология от след 9 септември 1944, когато прости като задници селяндури избиха 20 000 души от цвета на България? Нищо чудно, че след това тя западна и оглупя - селенията се възкачи на престола да е цар... В резултат много скоро ще сте 4 милиона, а Ердогански ще се настани с благодарност... С народ от имбецили това ми се вижда напълно нормалистично, анихилиране на игнорантите, абе уелнес, ок?... Ма как ме разбираш, пезевенк балкански и без превод...