Отчет за случилото се вчера в съдебната зала

Вчера в необичайно вълнение (поради напрегнатото очакване на предстоящите решаващи за мен събития в съдебната зала) написах нещо като молитва към Бога (виж: Мили Боже, моля Ти се: помогни ми в толкова тежкия момент!), може да ви изглежда невероятно, но това помогна! (Ако някой от вас също в мислите си е помолил Бог да ми помогне, и вашата молитва също е помогнала!) Вчерашното заседание в съдебната зала премина изненадващо добре, дори мога да си позволя да кажа, че се очерта поврат от крайно неблагоприятното развитие на процеса досега. Вероятно доста хора се интересуват какво е станало, ето, ще кажа, по своя си обичай, как аз възприех случилото се в съдебната зала.

Аз вече писах за това как (вероятно пак с Божията помощ - щото всички адвокати, към които се обръщах, до този момент ми отказваха да водят делото ми!) "съвсем случайно" си намерих адвокат, и то в последния момент; сега вече дори мога да кажа, че си намерих добър адвокат, неговото име е Тодор Димов. С него работим в добър екип, много неща по делото обсъждахме, лесно успяваме да стигнем до решения, иначе казано - разбираме се. Той е млад човек. Пое трудното дело в тежък момент. Ето, вчера постигнахме първите успехи. Та ето какво всъщност се случи. Ще бъда кратък. Между другото вчера в съдебната зала дойдоха неколцина мои приятели, също така бивши мои ученици, залата, макар е неголяма, се напълни, а пък за "морална", така да се каже, подкрепа на директорката на ПГЕЕ дойде единствено най-вярната и също така сърдечна нейна приятелка: пенсионерката инж. Лили Попова.

Още в самото начало аз поисках думата и по своята така и така наложила традиция предложих на другата страна, на директорката на пловдивската ПГЕЕ, да опитаме да преговаряме за сключване на извънсъдебно споразумение; казах вкратце, че по моето дълбоко убеждение на такива въпроси (от рода на това как се преподава философия, кой подход в отношението към учениците е верният и добрият в съвременни условия, кой става и не става за учител по философия и пр.) изобщо не им е мястото да се обсъждат в... съдебната зала, те трябва обаче да се обсъждат най-разгорещено и пълноценно в самото образователно учреждение, в самата училищна общност. Заявих, че от години се старая да предизвикам такъв един диалог или дебат, ала, за жалост, до този момент другата страна, именно директорката, не е откликнала, но това съвсем не значи, че не е дошъл момента и тя да осъзнае, че не съдът трябва да ни решава проблемите, ние самите би следвало да можем да ги решаваме, и то разумно, след демократично дебатиране, с участието на много хора, мислещи при това различно. Ето в този дух си позволих да кажа няколко изречения преди съдебното заседание да бъде открито. Съдът, по моето възприятие, силно се впечатли от казаното и се обърна с внимание да чуе какво ще каже другата страна; не крия, че се надявах (дори и чудеса стават на този свят понякога!) другата страна да е преосмислила позицията си; да, ама не, оказа се, че прогрес в тази посока няма шансове да се състои (за момента). И директорката, и нейният адвокат категорично отблъснаха подадената от мен ръка; нямало било шанс да се разговаря и да се реши въпроса чрез преговори, те смятали, че съдът трябвало да реши вместо нас онова, което е в пълната наша власт за решаване. Съжалявам, че не се включих в започналия дебат, примерно можеше да попитам директорката ето какво: а има ли моменти, в които тя да допуска мисълта, че е възможно да е взела твърде погрешно решение - или продължава да смята, че тя специално "никога не греши" (това са нейни думи, които тя заяви публично преди да започне предишното съдебно дяло, което тя загуби, каза ги тези думи в присъствието на много свидетели, сред тях тогава беше и бившият директор инж. В.Паунов, Бог да го прости, той почина, тогава именно той й каза, че допуска грешка, а пък тя заяви именно че "никога не греши"!). Е, оказа се тогава, че директорката е сгрешила, съдът й доказа грешката, тя загуби дялото, сега обаче явно е решила, че вече може да демонстрира "непогрешимостта" си; между другото, няма смъртен човек, който да е съвсем безгрешен или непогрешим, но нищо чудно нашите властници да са почнали вече да се самовъзприемат за... безсмъртни, знае ли човек?!) Та моята инициатива за отпочване на дебат, на преговори, на диалог между двете страни беше категорично отхвърлена от другата страна; при това положение съдът се видя принуден да открие заседанието.

И двете предложения на моя довереник, на адв. Димов (той именно получи думата след това), бяха приети от съда - за голямото, за нескриваното разочарование на другата страна. Вижте колко интересно се получава, ние предлагаме това или онова, с оглед да се очертае истината, реалната картина, а пък другата страна отхвърля всяко наше предложение; е, съдът вчера прие, че предложенията ни са допустими и разумни. Става дума за следното (смятам, че за гражданите, а и дори за учениците ми, на които съм помагал да изучават философия на правото, това е интересно и е полезно да го знаят, затова и ще го разкажа тук): оказа се, че директорката на ПГЕЕ е получила разрешение от ТЕЛК за опраскването (уволнението) ми на основание на невлязло в сила решение на същия този ТЕЛК, което моя милост оспори пред по-висшата инстанция, именно НЕЛК, а пък НЕЛК по-късно и отмени същото това решение; а се налага директорката да иска санкция от ТЕЛК за намерението си да ме опраска понеже съм инвалидизиран, имам сърдечно заболяване, попадащо в списъка на закриляните от закона заболявания, при които болните са защитени от уволнение; да, ама властта у нас може всичко, стига да го поиска, на властта нищо не трябва да бъде отказвано, нали така?! И ето че директорката все пак е успяла да получи тъй лелеяното разрешение от ТЕЛК да ме опраска, после дори и Инспекцията по труда също й е дала разрешение (казахме, властниците у нас взамино не си отказват тези удоволствия да опраскват всеки, който си поискат, дори и законът да го забранява!), тя радостно ме опраска, да, ама ето че отново е "оплела конците", нещо повече, самата система се е оплела в собствените си противоречия, то не може хем да има законност, хем всеки хатър на властниците да бъде задоволен, нали така? И ето, аз получих решението на НЕЛК за отмяна на решението на ТЕЛК три-четири дни преди Районен съд да излезе с решение по делото ми; с нарочна молба аз поисках да се спре издаването на решение и да се приеме като новопостъпило писмено доказателство (от изключителна важност!) това решение на НЕЛК, съдът обаче тогава не се съобрази с искането ми; е, вчера Окръжен съд прие като писмено доказателство този документ, аз даже успях да получа документ от НЕЛК (това пак е равностойно на чудо, явно самият Бог и тук ми е помогнал: получих този документ дори без да ида до София, получих го по имейла!), с който да докажа, че съм получил толкова важния документ именно както твърдя, именно три-четири дена преди да изтече срока за внасяне от двете страни на писмените им защити (делото беше приключило, съдът поиска от нас писмени защити и ни даде срок, в който да ги внесем, точно в този срок аз получих въпросния документ от НЕЛК, тук, чини ми се, пак има Божия намеса, аз така възприемам нещата, вие си ги възприемайте както си искате: работата е там, че НЕЛК е така претрупана с жалби, че решението по някои жалби се протака с... години, кажете ми при това положение как стана така, че НЕЛК да успее да се произнесе по моя казус сравнително бързо, и неговото решение да дойде при мен няколко дни преди решаващия момент, аз смятам, че това без Божията намеса не може да стане!). Та така, за другото заседание (то беше насрочено за 26 март, съвсем скоро, от 13.30 часа ще започне) другата страна, именно страната на директорката трябва да доказва, че изнесените от нас пред съда нови писмени доказателства не обезсилват тяхното решение да бъда "законно опраскан", смятам, че в нашата тъй приказна страна този израз, именно израза "законно опраскан", би следвало да добие гражданственост, с оглед да се очертае вярно съществуващата плачевна, отчайваща (по отношение на закона и правото!) ситуация.

На второ място съдът прие, че несправедливо съм бил лишен от възможността на първа инстанция да повикам пред съда своите свидетели, е, съдът допусна да повикам двама свои свидетели (предвид това, че петима свидетели, които бях поискал, не били нужни, щото обстоятелствата, за които ще свидетелстват, били еднакви). До три дена трябва да внеса имената на свидетелите си. Ето, в тази връзка аз сега апелирам пред работещите в училището колеги (и също така пред учениците), ако някой от тях има нужната смелост сам да пожелае да стане мой свидетел, сега е момента да го покаже, да покаже, че не го е страх, сега е моментът да покаже, че е победил страха! Сега е моментът някой смелчак да си защити достойнството, щото да си страхлив в наше време не просто е позорно, то е и недостойно. Аз лично на никого няма да се моля, нито да го увещавам, надявам се по повика на собствената си съвест някой да ми се обади и да заяви, че желае да свидетелства за това, което е видял с очите си, че желае да каже истината пред съда. Търсят се, иначе казано, поне двама свидетели за реалната ситуация в пловдивската ПГЕЕ, които да не се страхуват да кажат истината. Двама правдолюбиви и свободолюбиви учителя или ученика се търсят от тъй многолюдната училищна общност на ПГЕЕ! Ха сега да видим какво ще стане при този нов съвсем малък тест, който (вероятно и по Божията воля, знае ли човек!) се оформи във връзка с вчерашното ми съдебно дяло!

Аз, разбира се, мога да намеря свидетели и имам няколко имена. Но те са на учители и ученици, които вече не са под властта на самовластващата директорка, изплъзнали са се от нейната неограничена от нищо власт. Примерно или са били опраскани като мен, т.е. изгонени от училището, или пък сами са си тръгнали, сами са избягали, има и такива, но работата е, че се налага свидетелстване за обстоятелства, които са се развили през последната година преди опраскването ми - то беше на 23 март миналата година, беше ми връчено като "подарък" преди рождения ми ден (роден съм на 28 март). Виждате директорката как се грижи за персонала, успява да намери най-подходящия момент за връчване на съответните "подаръци". Какво и да е, да завършвам, че май наистина забравих, че обещах да бъда пределно кратък този път.

Ами това е всъщност всичко. Скоро ще трябва да почна да се подготвям за днешното си предаване по ПОтв, именно предаването "На Агората...", днес ще ми гостува мой бивш ученик, който работи и живее в Англия, ала написа книга за България (!) и понеже тия дни е в Пловдив, се съгласи да дойде днес в предаването, водено от бившия му учител по философия. Между другото, този мой бивш ученик е публикувал и свои статии в издаваното от мен списание ИДЕИ, той е писал съвсем философски статии! Ето ви, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки (дето сте станали така мълчаливи напоследък!), още едно превъзходно доказателство за състоятелността на тезата на бившата ми работодателка относно моята "пълна некадърност": мои бивши ученици, на които съм преподавал философия и гражданско образование, не само пишат философски статии, но и пишат вече и философски книги (в тази връзка виж: Димитър Филипов, млад човек, на когото съм преподавал преди години философия, ми подари своя книга). А и има и още нещо, свързано с нейните тъй "колегиални", така да се рече, обвинения: този бивш мой ученик има убеждения, твърде различаващи се по някои пунктове с вижданията на своя бивш учител, но ето, това не ми пречи да го поканя днес във воденото от мен предаване, ерго, тезата на директорката на ПГЕЕ, че "извергът" Ангел Грънчаров бил "абсолютно нетърпим към мнения, различни от неговото", отива, с извинение, "по дяволите" - или "на кино" отива, ако така ви е по-угодно. Темата, по която днес ще говорим с младия г-н Филипов е: Каква е истината за нас, българите? Ще говорим за балканския дух и за българската национална идентичност, другояче казано. Ние с моя бивш ученик на страниците на сп. ИДЕИ сме водили полемика по тия въпроси, дискусия сме водили, е, днес ще продължим дискусията си в предаването, което почва от 11 часа. (За жалост, по интернет все още не се излъчват предаванията на тази "неудобна телевизия", която е неудобна тъкмо защото е... свободна, да, ПОтв е "рядка птица" на медийния пазар у нас, тя е нещо като бяла лястовица - защото е именно свободна гражданска, истински народна телевизия!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До скоро!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo