Получих на имейла следното писмо, което възнамерявам да представя във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия; его горчивата история на този млад човек, с университетско образование, който е принуден да продължава да работи в неподходяща за него и нискокултурна среда; аз лично ще направя нужното да поговоря с него по проблема как да намери изход от омагьосания кръг, в който се е озовал, но и вие не пречи под формата на коментар да предложите свой вариант:
Здравейте! Пише Ви млад мъж на 36 г. Живота ми беше розов докато бях ученик, ходех на училище с желание и мечтаех да стана студент един ден. В далечната 1999 г. завърших техникум по облекло, след което през лятото започнах работа в един шивашки цех. Работих там около един месец и накрая един измамник Милан, който беше шеф затвори цеха си и не ни плати нито един лев. А му работихме по 12 часа на ден, аз разбира се чистех конци, тъй като нямах опит да работя като шивач, макар че току-що бях завършил техникума.
След това една моя добра бивша учителка от селото ме уреди при неин познат в цеха му като шивач, работих около две седмици, но реших сам да напусна, тъй като можех да шия само марки; другите операции ми бяха трудни и не можех да ги ушивам; естествено работих без трудов договор. Осиновителите ми не желаеха да ме издържат студент, макар че исках да кандидатствам; всъщност те живееха на квартира, а аз живеех при баба си и дядо си по майчина линия. Баба ми и дядо ми подписаха дори и двуетажната им къща, която я прехвърлиха, чрез покупко-продажба на недвижим имот.
През месец януари 2000 г. ме взеха в родната казарма като войник и така отслужих военната си служба в Регионален сектор гранична полиция. След като се уволних като отслужих една година, от 21.03.2001 г. започнах работа в държавен шивашки цех на трудов договор, там бях само аз младо момче шивач, всички други бяха жени-клюкарки, които ми повтаряха защо не си потърся друга работа, та съм отишъл да шия и да гоня норми. А бригадирката, една дебелана Ани, само ме ругаеше и ми се караше, че правя грешки и не мога да шия толкова бързо като другите; каквото и да ушиех, все не беше хубаво и след това разпарах бройките, там се изискваше до милиментър да е ушито правилно.
Работих само четири месеца и директорката ме съкрати - тъй като не съм успявал да покривам норматива; защото там работихме на разценка (норматив), но все пак се научих да шия на права машина. Тя съкрати и други шивачки, които не покриваха норматива. Преглъщах доста унижения. След това отидох в съседния град в друг шивашки цех и там започнах да чистя конци, плащаха ми надница 4 лв. на ден, попаднах в малък колектив и все жени-клюкарки и интригантки. Една моя съседка ми даде идеята да се запиша на курсове по гръцки език и аз се записах; след работа два пъти седмично посещавах курса по гръцки език и учех с интерес и желание.
Един ден ми писна от интриги и злословения по мой адрес и реших да напусна оттам. Изкарах там около осем месеца. Лутах се около месец и в един юлски ден започнах работа в друга шивачка фирма като шивач. Цехът беше голям с много работници, а шефът беше млад грък, току-що завършил висшето си образование и даваше шанс на всички хора да се научат да шият, дори обучаваха; с доста трудности накрая усвоих шивашката професия и започнах да шия на оверлог-машина. Продукцията, която шиехме, заминаваше за Германия, фирмата беше строга и дисциплинирана. Продължих след това с другите нива пак да ходя на езиковия курс по гръцки език. Все още исках да стана студент, но нямах финансовата възможност.
След курса се записах на курс по компютърна грамотност изкарах и този курс и вече можех да работя на компютър. Започнах да си купувам всичко, тъй като вече имах сигурни доходи, а в шиенето ставах все по-добър. Естествено че пак правех грешки, но те бяха допустими, шефът държеше много на мен, беше справедлив и много добър човек. Фирмата се разрастваше, все повече и повече. В цеха търсеха човек в офиса с гръцки език и компютърна грамотност, аз кандидатствах, но шефа не ме взе на работа. Прие там една красива дама с висше образование и аз си останах на същата позиция шивач.
Във фирмата завързах доста приятелства, имаше много момчета и мъже, които шиеха. Хората там ме уважаваха като цяло, с тази новата секретарка, която я бяха назначили, станахме много добри приятели. На почивките общувахме, пушехме цигари, аз започнах да споделям с нея и тя ми даваше все най-умните съвети. Работех там на процент (пак на норматив), но изкарвах прилични пари, всичко си купувах сам. На коледните партита с фирмата аз написвах коледен поздрав за шефа и цялата фирма и го четях в ресторанта на говорителя първо на гръцки език, после на български език. Колеги и колежки ме канеха на сватби и аз присъствах и се веселях с радост.
Един ден научих, че другата секретарка е напуснала и е отишла на друга работа да работи в полицията чиновничка. И аз след работа се обадих на шефа ако може да ме вземе мен на нейното място. Тогава той ми каза, на следващия ден да отида в офиса да поговорим. И така и направих и тъкмо да ме сложи на компютъра да ме обучават, се върна секретарката, от полицията я били подвели, изгонили я и аз нямаше как да заема нейното място - и пак си останах шивач. Постоянно ми даваше съвети другата секретарка Емилия, която е много добра и ми казваше да стана студент за да си осъществя мечтата.
Реших да кандидатствам през 2006 г. и ме приеха студент. Нямах пари и реших да изтегля кредит от банката, една моя леля ми стана поръчителка и така успях да изтегля кредит от 6000 лв. и се записах задочен студент. Учих с радост и голямо желание, намерих точното място, това ми даваше криле да летя. Работех и следвах, на изпитите получавах само отлични оценки. Но от завист че съм станал студент началничката на цеха започна да ми завижда и да злобее и постоянно ме местеше да гладя, да слагам картички на дрехите, само и само да не мога да изкарвам хубава заплата. Един ден накара техниците да ми извадят машината да не шия и ме сложи в склада да работя общ работник, да мъкна кашони, да подреждам конуси, трябваше и да изхвърлям кошчетата с парцали на шивачките; толкова унизително се чувствах, че не можех да издържа. Работих така близо два месеца.
В тази фирма изкарах 4 години, 07 месеца и 19 дни и реших да напусна - защото не издържах да работя тази унизителна за мен работа да съм общ работник, при положение че знаех да шия перфектно. Така се принудих да напусна от тази фирма, веднага започнах в друга фирма и така после все напусках и менях цеховете, работех и следвах.
Завърших висшето си образование като икономист-мениджър. Веднага след това записах магистратура по икономика. Най-накрая родителите ми решиха да ми плащат семестрите за да следвам и изцяло на техни издръжки завърших магистратурата, а аз продължавах все още да си изплащам кредита ми. В последния семестър на магистратурата ме приеха по обява аранжор-касиер в голям супер маркет "Билла-България". Бях на седмото небе от радост и щастие. Там намерих среда и колектив където цял живот съм търсел и жадувал. Имах уважението от всички и завързах големи приятелства, имах прекрасни млади момчета колеги и добри приятели.
Един следобед шефът ме извика и ми даде да подпиша заповед за съкращение. Аз изненадано попитах: защо? Той каза, че така е решил, бил преценил, че тази работа не била подходяща за мен. Не можех да повярвам на очите си, светът се срути над мен; онемях от болка, унижение и отчаяние. Предадох си униформата и така си тръгнах. Прибрах се с плач, не знаех къде се намирам, срамувах се да кажа че съм съкратен и то без да съм направил нищо. Съвестно си изпълнявах служебните задължения, имах вече среда която беше за мен, но ето че щастието не можа да продължи за дълго, а само три месеца.
Колегите не можеха да повярват, цялата "Билла" плакаха всички за мен, а аз се поболях от мъка и голямо унижение. Аз писах жалба до управителите на супер маркет "Билла" че съм съкратен несправедливо, без никакъв повод, но не получих никакъв отговор от тях.
Мина се известно време този злодей съкращаваше който си реши, пак без повод. Той се казва Иван, с едно голо средно образование, напълно неграмотен и много зъл човек. Всички го мразеха, аз не можех да си погасявам кредита. Като чуеха че съм студент никъде не искаха да ме вземат на работа тъй като ми казваха, че се работи в цеховете много извънредно. Не можех да изплащам кредита и от банката ме принудиха да го преструкторирам и го удължих за още две години; така изплатих след това кредита стана 8 години изплащах на банката.
Написах дипломната си работа на тема: "Механизъм за разрешаване на трудовите конфликти във верига супер маркети "Билла-България ЕООД", защитих с отличен 6 и така станах магистър. Кандидатствах на всякъде за работа по професиите ми, но никъде не намирах - защото шуробадженащината владееше положението. Пак започнах в други фирми да работя, но този път вече като гладач на дрехи - тъй като бях минал през всички длъжности работнически по доста фирми. Кандидатствах и бях приет в един търговски офис като търговски представител, работех там шест месеца без трудов договор и осигуровки. Работодателят беше голям скъперник и през два месеца ни изплащаше заплатите със закъснение. Докато един ден беше казал на главната счетоводителка да ми каже да не ходя повече на работа - за да можел да спести да не плаща заплата; тъй като нямал толкова поръчки. Фирмата му произвеждаше арматурни мрежи и заготовки за строителството. Така аз пак бях принуден да работя с простаци в друг шивашки цех. Беше ми много болно, че попадах на некоректни работодатели.
Реших да следвам за учител и записах педагогическа правоспособност. Взел пак кредит, но тоя път по-малко пари и по бързо го изплатих. Завърших за учител с отлични оценки, освен 6 друга оценка нямах. Кандидатствах в доста училища където имаше обявени места, но никой не ме взимаше на работа. Защото назначенията за учители, както знаете, са чисто политически или с дебели връзки. Кандидатствах пак навсякъде, но не ме назначаваха никъде; бях просто глас в пустиня.
Завърших отделно други професии, за оперативен счетоводител, хотелиер-администратор, приложна психология, психологическо консултиране при г-н Ангел Грънчаров. Работя отново пак в шивашки цех, заобиколен с простаци и некадърници; там всички са събрани от кол и въже, там са клюкари, интриганти, хора с ниска култура и коефициент на интелигентност. Работих само като втора работа на граждански договор като преподавател по "Оперативна програма" с чуждоезиково обучение на работещи хора, но това не ме спаси от простащината в цеха.
Тази година записах и втора магистратура по финанси и банково дело. Работя в шивашкия цех от 4 години и нямам резултат отникъде. Ужасно нещо е да се работи в производствени фирми; там едно е че хората са необразовани, а отгоре на това с ниска култура, те не обичат да четат и да се развиват. Дори ми казват за какво уча след като не мога да се реализирам и накрая пак с тях съм на едно ниво в работата. Имам дипломи и качества, но никой не ме оценява - затова че нямам връзки, няма кой да ми помогне. Назначават се само некадърници и неграмотници с купени изпити, дори аз им помагам за разработките на есета, реферати и дипломни работи, естествено срещу заплащане.
Забравих да спомена, че през 2016 г. ме прие на работа една шефка, която ме изигра да напусна цеха и да отида счетоводител в счетоводната й къща. Там работих три седмици и после тя ми писа на скайпа да не ходя вече на работа - защото тя уж щяла да заминава за чужбина, а другият грък, който и е сътрудник и е грък не искал момче в офиса. Не искаше да ми плати и заплатата за тези три седмици. Претърпях голямо унижение, аз имах пак кредити да плащам, три малки кредита, които обслужвах. Добре че счетоводителите от цеха където работя ме взеха отново в цеха и сега до днес съм пак там. Четири поредна година работя там, а счетоводителката от цеха дори с нейни хора успя да ми помогне и принуди тази шефка от счетоводната къща да ми изплати заплатата. И тя едва ми даде 250 лв., оказа се че тази жена е голяма измамничка. Тя е бивша затворничка, осъждана и лежала в гръцкия затвор за продажба на наркотици и хероин. Тя ме била съкратила за да може да вземе друга жена, а аз там нямах и трудов договор.
Сега пак кандидатствам навсякъде, но нямам резултат. Работя в цеха, работя и кредитен консултант на процент в една фирма за бързи кредити, но неприятното е, че работа без връзки не се намира. И аз съм принуден да работя с простаци и да търпя всички да ми се правят на шефове и да ме командват. Ходя всяка сутрин на работа без желание, сякаш отивам на зъболекар, а краката ми се издуват от болки за това че работя постоянно прав на краката си и дишам пара от ютията.
В цеха ни е забранено да разговаряме по телефони, там сме като роби. За 500 лв. ми изкарват душата през памук, напрежението е голямо, а няма къде другаде да намеря работа; кандидатствам навсякъде, но дори не ме канят на интервюта. А и ако ме поканят е само да си губя напразно времето, те си имат предварително нагласен човек.
Кажете ми: как да продължа да живея? В чужбина не мога да замина тъй като се грижа за своята баба, която е болна, а и там е бачкаторска работа и не се знае на какви работодатели мога да попадна. Миналата година мой първи братовчед замина на работа в Чехия, там не му плащаха заплата и работеше за 300 лв. на месец, а го прелъгаха, че ще му плащат добре. А накрая се оказа всичко лъжа и измама. Чуждата страна крие доста рискове и е нож с две остриета, просто всичко е до късмет; но и за чужбина трябва да има човек, който да ти подаде ръка.
А що се отнася до това да отида в по-голям град пак казвам: нямам възможност, първо да оставя болната си баба, която е на 85 г., аз имам задължение към нея, а и второ да плащам квартира и високи сметки, отделно пари за храната. Няма да успея да се справям финансово; затова се намирам в един омагьосан кръг, в безизходица.
Цели 18 години съм на страдание, животът ми отминава в търсене на работа, изплащане на кредити и следване и накрая без никакъв резултат. Изморих се от всичко, отчаян съм ужасно, не намирам сили да продължавам.
Благодарен съм само на Бог, че ме държи все още жив и здрав! Макар че нервите са ми разклатени до краен предел. Просто не ми се живее от отчаяние. Не търся кой знае колко престижна работа, а искам само да се спася от този ад в шивашкия цех. Не искам да работя в тази простовата среда и с отвратителен колектив, които са почти всички с основно образование, пълни простаци.
Написа: ... (По съвсем разбираеми причини скривам името на автора на това писмо!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар