Крайно откровено Отворено писмо до тъй умилително спящите длъжностни лица на (не)образователното ведомство на България

Днес смятам да мина през сградата на РУО в Пловдив (това тъй наречено "регионално управление на образованието" е филиал и орган на Министерството на образованието и науката!). Като гражданин (и като учител, пък макар и опраскан, уволнен, изгонен от системата от същите тия бонзи на българското (не)образование!) много силно се вълнувам от това какво става най-вече в самите училища, но също така и в грамадната държавна администрация, която ги курира, командва, инструктира, направлява и прочие. И ще им поставя куп въпроси, които ако аз не им ги поставя, няма кой друг да им ги постави. Да, задачата на философите е точно тази: да поставят въпросите, които никой друг или не смее да ги постави, или не може да ги формулира, или не може да се сети за тях и пр. Та ако има някой друг гражданин, който като мен се вълнува от ситуацията в образователните учреждения на свидното ни отечество, нека да заповяда да дойде с мен и заедно да поговорим с г-жа Началничката на РУО и с някои нейни подчинени експерти. Или вас лично изобщо не ви вълнуват такива "несъществени" проблеми? Вие се вълнувате само от проблема за запазването на... световния мир ли?

Както и да е, вълнувайте се от каквото си искате, аз обаче се вълнувам от ситуацията в образованието и ще ида да попитам ръководните другари и другарки какво правят, какви са най-новите им инициативи и пр. Между другото ще ги попитам защо мълчат по повод на подписката на гражданите по моя казус, нали си спомняте, имаше такава една подписка, която биде връчена на РУО и на самия Министър преди време, пък след това всички забравихме за нея, нали така стана?! (Ето я тази подписка, да си освежите паметта, забраванковци, ви я привеждам: Връщане на работа на учителя Ангел Грънчаров) Е, аз съм лош човек и помня - за разлика от тъй кратковременно помнещите и така лесно забравящите други граждани.

Значи получиха този документ въпросните другари и другарки от образователното ведомство и мигновено се умълчаха! И изобщо не им хрумва, че даже по закон са длъжни да отговорят в даден срок - щото гражданите у нас не са "чеп за зеле", или тъкмо "чеп за зеле" са гражданите в очите на българските министерски бюрократи? Е, аз пък не смятам, че българските граждани са "чеп за зеле" - и ще ида да им го кажа това нещо днес право в очите. Ако некой иска да дойде с мен да ме подкрепи, да заповяда. В 14.00 часа съм пред сградата на РУО-Пловдив (на площад "Джумая Джамия"), тогава именно започва приемния час на Началничката Иванка Киркова, ако някой гражданин случайно реши днес да си развали рахатя и да дойде с мен, нека да ми се обади там, заедно ще влезем. Та да разръчкаме малко това място на бюрократичното тление: тия така изнемогващи от скука (не)образователни бюрократи наистина хептен са се самозабравили! Не им пука за нищо, нас, гражданите, ни възприемат (показват го това с поведението си!) за нещо като "лукова глава", а нищо чудно да си мислят, че дори и за "чеп за зеле" не ставаме, нали така излиза, кажете де, защо и вие се умълчахте като... дебили? (С извинение към имащите увреждания на мозъка нещастни человеци: те изобщо не заслужават такива обиди да ги сравнявам с вас, ама какво да правим, думата придоби голяма гражданственост напоследък!) Или като комунисти на разпит се умълчахте, а, наистина, толкова ли ви е приятно да мълчите?! Щот мълчанието е злато, затова ли мълчите толкова?! :-)

Да, ще отида, ще поговоря днес с ръководните другари и другарки от образователното ведомство в Пловдив, тъй силно необичащи дебатите с демократично настроените и при това крайно нахални като мен граждани. Ще им смутя малко душевния покой и идилията. Също така планирам тия дни да отида да смутя неописуемо милата идилия и в пловдивската ПГЕЕ, имам за тях един сюрприз, те таман си помислиха, че съм се отказал да смущавам тъй задушевния им сън, но аз, понеже съм крайно лош, ще им го смутя този задушевен сън без да ми мигне и окото! Да, обаче като ида да говоря, да водя дебати с въпросните тъй умилително спящи ръководни другарки и другари бюрократи и бюрократки (техният сън на тъй привилегировани спящи ръководни другарки и другари, апропо, е добре заплатен с вашите пари, драги ми така щедри  данъкоплатци!), та значи като ида да им развалям съня, те, разбира се, страшно много ми се ядосват - и после ми отмъщават с това, че и... малкото си пръстче не благоволяват да мръднат та да направят нещичко по решаването на поставените от мен проблеми, напротив, на инат нарочно нищичко не правят, та един вид хем да ми отмъстят, че съм им смутил съня, хем да ми демонстрират своята царствена невъзмутимост, хем, накрая, да ми покажат, че ний, гражданите, в техните очи сме нещо по-маловажно даже и от "лукови глави", "чепове за зеле" и прочие!

Т.е. демонстрират поведение, отговарящо на тъй голямата и проницателна мъдрост, съдържаща се в поговорката "Вятър ме вее на бяла кобила", ако мога така да се изразя. (За несведущите да кажа: смисълът на тази поговорка или израз е "несериозен човек, на когото изобщо не можеш да разчиташ"!) И понеже никакъв ефект няма от моите опити да провокирам дебат с ръководните другари и другарки от образователното ведомство, аз съм се принудил по тази причина, както е известно, да пиша какви ли не доклади, жалби, отворени писма, апели и прочие, т.е. принудил съм се да се изразявам предимно в писмен вид, белким остане някаква следа, щото разговорите с  досадни граждани като мен въпросните ръководни другарки и другари ги забравят мигновено, щото, както е известно, тяхното съзнание се владее от какви ли не бюрократични премъдрости, нали така, нема да се излагат те да помнят какво са говорили с някакви си там досадни граждани като мен?! Затуй аз пиша писма. Е, по тази причина сега решавам да напиша едно кратичко (този път) писъмце, с което да смутя малко идилията и душевния покой на въпросните ръководни другари и другарки от образователното ведомство; ето какво смятам да им кажа днес:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител, гражданин, инициатор на "кръгла маса" по проблемите на непосредствената и практическа реална демократизация на училищната общност на пловдивската ПГЕЕ

Уважаема госпожо Киркова,

Уважаема госпожо Анастасова,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо омбудсман,

Държа непременно да Ви задам (в контекста на сложилата се реална ситуация) няколко наистина необходими въпроси - за размисъл и, евентуално, за обсъждане под формата на демократичен дебат (стига вече евентуално да сте осъзнали, че без демократични дебати доникъде няма да стигнем - или ще стигнем докъдето сме стигнали, а именно до тресавището на тоталното и напълно убийствено безразличие!):

1.) Преди близо два месеца група граждани Ви връчиха, уважаема госпожо Киркова, един документ, адресиран до Вас и до г-н Министъра, вярвам помните, че този документ, подписан от повече от 100 граждани, касаеше казуса, свързан с моите борби за непосредствена и практическа реална демократизация в пловдивската ПГЕЕ, довел, както е известно, до двукратното ми опраскване-уволнение от тъй усърдната директорка на това учебно заведение, довел също до многогодишна принудителна моя безработица, до безчет унижения, които трябваше да преживея, довел също така до ситуация на фактическото ми лишаване от преподавателски права, до поредица от тежки съдебни процеси, които трябваше да водя с последни сили в тия знаменателни години; както и да е, тия повече от 100 гражданина се възмутиха от станалото и Ви написаха това обръщение, връчено Ви беше то, ето, минаха близо два месеща оттогава, а Вие и г-н Министърът преспокойно си мълчите, какво става?! Някаква ужасна... деменция ли Ви е обхванала, що става, тия същите граждани недоумяват що се е случило, да не са Ви обзели някакви зли сили, знаем ли, какъв е този колосален инат, кажете де, моля Ви, от името на тези граждани си позволявам да Ви попитам що се е случило - щот всички прекалено много сме се обезпокоили за Вашето състояние?!

2.) Да не сте си дали веке оставката, пък ний да не знаем това?! Да не сте решили да се разделите с ръководните си функции, знаем ли, това мълчание силно ни вълнува?! Вий иначе, вярваме, знаете предписанията на закона относно това в такъв срок сте длъжни да отговаряте на жалбите и предложенията на гражданите - или не знаете дори и това? Боже мили, некаква кошмарна деменция ли Ви е обхванала, ето това не проумяваме? Или просто искате да ни покажете, че исканията на нас, гражданите, за Вас лично нищичко не значат - това ли искате да ни покажете с тъй изразителното, с тъй многозначното си мълчание?!

3.) Понеже съвсем скоро изтича втория директорски мандат на световноизвестната вече директорка на толкова славната заради нейните административни волности-причудливости пловдивска ПГЕЕ (която все още се нарича от пловдивчани "ТЕТ-Ленин" не без нейната неоценима за това заслуга!), та значи възниква, в светлината на случилото се в тия тъй паметни осем години (!!!) на нейното шеметно директорстване, логичният въпрос: Вие, г-н Министре, и Вие, г-жо Киркова, какво мислите, заслужава ли директорката на това учебно заведение да бъде възнаградена за неоценимите си заслуги с трети управленски мандат?! Или вече е време все пак тя, пък макар и особено мъчително, да се раздели някак с властта, с тъй уютния директорски кабинет, с мекото си топличко кресло, по причина на това, че през тия славни години се доказа, че в нейните ръце властта е една твърде опасна играчка, прилагането на която води до какви ли не, коя от коя по пищни ексцесии, извращения, щуротии, идиотщини, глупости и прочие, и так далее, и таму подобное, и ала-бала, и тинтири-минтири?!

4.) Интересно е също така, в дадения многозначителен контекст, да се разбере становището Ви и по един такъв превъзходен казус, забъркан от тъй способната да забърква какви ли не административни каши директорка на славната пловдивска ПГЕЕ: самоволното и волунтаристично лишаване на моя скромна милост от преподавателски права във Вашите очи приемливо ли е, подлежи ли и на Вашата санкция, Вие, като нейни началници, заставате ли решително зад този неин великолепен каприз или все пак предпочитате да се разграничите от него някак?! Ако е така, ако е вярно последното, как именно смятате да се разграничите от тази нейна причудлива жажда за мъст, с тази нейна гибелна страст, що, какво да крием, й провали не само директорстването, но и дори е на път да й изяде и главата? Щото ако не се разграничите, то излиза, че Вие като нейни началници с цялата си власт поемате пълната отговорност за всички ония щуротии и прочие, които миропомазаната именно от Вас хептен самозабравила директорка има добрината да направи, да произведе, да изобрети и прочие?

5.) В светлината на горния въпрос какво бихте отговорили и на ето това питане: смятате ли, че след като фактически съм лишен от преподавателски права (нито един директор в страната няма да дръзне да ме вземе на работа след като имам тъй превъзходната "атестация", дадена ми от тъй щедрата директорка на въпросната ПГЕЕ, а именно "изобщо не става за учител", "изцяло му липсват качества да бъде учител", "абсолютно е негоден да бъде учител" и прочие, и так далее, и тому подобное, и ала-бала, и тинтири-минтири!), та значи нима и Вие като нея смятате, че по тази причина, заради моите грехове, аз докато съм жив трябва да си остана съвсем безработен, без никакви средства за съществуване, сиреч, потвърждавате ли смъртната присъда, която, повтарям, тъй великодушно щедрата директорка на ПГЕЕ има добрината да ми издаде?! Мен силно ме вълнува дали и Вие потвърждавате нейната самоволна смъртна присъда - щото ми се ще да зная какво да правя нататък?! Щото, както е известно, аз своята борба за правата си и за достойнството си няма да я прекратя заради някаква си там смъртна присъда, та ето, питам Ви, отговорете ми, та да зная какво по-нататък да правя. И, няма да скрия, тук ми се ще да разбера, в зависимост от Вашата реакция по този пункт, дали моя скромна милост има правото вече да се смята като втория осъден на смърт в световната история учител по философия (след Сократ), съгласете се, моето тщеславие, моята суетност (както искате го смятайте) иска да има яснота и по този пункт, нали така?! Това е, така да се рече, човещинка, нали поне това право можете да ми дадете - след като ми потъпкахте по най-грозен начин всички останали права?

6.) Как, позволете да запитам, предпочитате да бъде изпълнена тази моя смъртна присъда, имате ли някакви предложения "на этот счьот", как любят да говорят нашите "братя" руснаците? Може би предпочитате да умра от глад, лежейки на плочките под прозорците на сградата на пловдивското РУО на площад "Джумая джамия", кажете де, г-жо Киркова?! Кажете дали да сторя тази добрина на Вашето величаво учреждение, та да го обезсмъртя по този начин и именно то да влезе в световната духовна история? Или ако изберем смъртната ми присъда да бъде изпълнена там, няма ли по тази начин да засегнем г-н Министъра и да го лишим от тъй добре заслужената от него и от ведомството му чест да умра на плочките именно под техните прозорци?! Ведь все пак г-н Министърът стои най-високо в административната йерархия и по право заслужава неговото ведомство, пък и той самият да бъдат удостоени с честта един ден да влязат директно в аналите на световната духовна история, а оттам и направо в... учебниците по история и по философия евентуално?! Не крия, вълнува ме много да разбера и реакцията Ви по този немаловажен, направо съдбовен въпрос...

7.) Апропо, да отметна и това: а не смятате ли все пак за твърде жестоко да умирам бавно и мъчително от глад, лежейки на плочките там долу?! Все пак такава една агония може да продължи с дни, със седмици, дори месец, знае ли се?! Все пак живеем в тъй напредналия и човеколюбив, а и цивилизован иначе XXI-ви век? Не е ли по-добре да взема и аз, като великия Сократ, да бъда пощаден малко и да не умирам в една жестока продължителна агония от глад, а, примерно, и аз да се наложи просто да изпия една чаша с отвара от растението бучиниш, а, какво ще кажете по този пункт, какви са Вашите предпочитания и по този въпрос? Или друга някаква, по-бързодействаща отрова все пак да изпия - предвид напредналостта на цивилизацията ни? Или пък може би е по-добре да се... обеся, а, кажете де, как искате да протече екзекуцията ми?! Все пак като имате такива неоценими заслуги по повод изготвянето на присъдата ми, справедливостта изисква Вашето желание да бъде меродавно и по този пункт, а именно как по-точно да умра? Иначе казано, имам ли право според Вас поне да умра по свой избор, или не може току-така всеки да умира по свой избор - докъде ще стигнем с тази проклета демокрация ако всеки сам започне да решава как да умира?! Истински правилното дали пък не е и за умирането да има съответните обосновани министерски инструкции и заповеди?! Моля тогава в надлежния срок да свикате съответните комисии, г-н Министре, които да изготвят въпросните инструкции, правилници, разпоредби, заповеди и прочие, та да мога да умра правилно, по законния начин, а не, моля Ви се, свободно - къде дават така сами свободно да избираме как да умираме, след като ни е забранено да решаваме дори и как да живеем?!

Толкова засега. Спирам дотук. Мислете по тия въпроси. Аз тия дни имам намерението да посетя всички запитани от мен лица, дори до г-н Министъра най-сетне възнамерявам да опитам да достигна! А днес ще посетя г-жа Киркова, тя има тази чест, после ще посетя и г-жа Анастасова, всички ще Ви посетя; дори и до г-жа Манолова смятам да достигна (вярно, тя по комунистически тертип продължава да смята, че отделно взетата личност нищо не значи, т.е. изобщо е безинтересна, тя се вълнува само когато многолюдни колективи протестират, заради популистичните дивиденти явно мисли така, но нищо де, ще зачета и нея!). Ще можете да ми отговорите там, на живо, а сега-засега мислете какво ще ми кажете!

Бъдете здрави! И приятно упражняване на властта Ви желая!

С поздрав от сърце: (подпис)

24 април 2018 г., Пловдив

ПРИЛОЖЕНИЕ: Изпращам Ви някои линкове от последните публикации в блога ми по образователни проблеми. Смятам, че ще помогнат много за самообразованието Ви, щото смятам, че сте доста изостанали в това отношение. Примерно г-жа директорката на ПГЕЕ категорично и без капка неудобство демонстрира изостаналостта си от световните тенденции в образованието, мен ме уволни с мотив че не съм бил... преподавал, въпреки че отколе се знае, че да не се преподава е една хем най-древна - още от Сократовите времена известна! - хем и най-модерна тенденция, ала това нещо тя още, моля Ви се, съвсем не го знае, не е информирана, а има публикации в блога ми и по този пункт; нека невежите да четат, да се образоват малко, щото е срамота да си властващ ръководител в образователната област, пък да не си компетентен именно в тази област! (Изобщо четете ми блога, много ще се образовате, уважаеми дами и господа властващи в сферата на образованието - и в другите сфери също, винаги е полезно човек, да не говорим за властник да чете и да се образова все повече и повече!) Има и няколко публикации, в които задавам въпроси, на които непременно ще държа да чуя отговора Ви, ето, почвам именно с тях:

Можем ли да разберем що е образование ако не сме наясно какво е човекът?

Не знаем що е образование, пък имаме претенция, че сме... образовани - как така?!

Писмото на гражданката и учителката Мария Василева до директорката на пловдивската ПГЕЕ

В система, проектирана за конформизъм и еднаквост, няма какво да се учудваме, че няма място за творчество и иновации

Написах писмо по моя съдебен казус до екипа на предаването ЗАКОНЪТ И ТЕМИДА

Нашите училища, за жалост, са лудници...

Децата не обичат училището защото за тях училището е затвор

Училището у нас е социопатна среда, която произвежда насилие и тъпота

Свобода за учениците, свобода за учителите - тази е предпоставката за истинско образование!

И прочие, почти няма ден, в който да не пиша нещо за образованието или да не цитирам излезли статии по образователни теми и проблеми, затуй - четете, г-н Министре! Апропо, некоя грамота поне за тази колосална работа, която върша всеки ден на образователното поприще, нема ли да ми дадете? Или на мен опраскването ми е достатъчна награда за всичко, що съм сторил в тия вече 35 години самоотвержен труд на толкова буренливата образователно-възпитателна българска нива?

Тук спира приложението и самото писмо до ръководните другарки и другари. Това написах на въпросните ръководни лица. И им го пратих веднага. Бъдете здрави и вие, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки! Какво се умълчахте толкова напоследък, да не сте си глътнали езиците? Хайде стига сте се излагали да мълчите, мълчанието не е злато, кой ви излъга, че е злато, нема такова нещо?! Пълни идиотщини е да мислите, че като мълчите ще забогатеете с много злато, мълчанието е злото, аз изповядвам ивоинджевата теория! Както искате де, мълчете си, пък да видим дали ще натрупате планини от злато: дръжки ще натрупате, планини от малодушие само ще натрупате!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo