Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 5 април 2018 г.

Животът на българския емигрант там, на Запад, не е лесен, културната несъвместимост е огромна


Знаете, че преди няколко дни помолих приятелите си и от фейсбук, и от блога да ме посъветват относно намирането на работа за мои близки хора в Англия или в Германия (виж: Молба за съвет). Доста хора откликнаха и ми дадоха (без)ценна информация. Ето едно писмо, което получих от млад човек, живял в Англия, то е изключително интересно с неговите удивително задълбочени разсъждения, по тази причина и си позволявам да го публикувам; разбира се, запазвам в тайна самоличността на автора; по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:

Здравейте, г-н Грънчаров,

Пиша Ви във връзка с направената от Вас молба за съвет относно заминаването на Вашия син и неговия братовчед за Англия или Германия.

Аз съм на 26 години и преди една година се върнах от Англия, където живях почти 6 години. Там учих, работих и създадох собствен бизнес, който до днес е основният ми източник на финанси за препитание. Моят темперамент, любопитство и предприемчивост спомогнаха за това аз да имам възможността да наблюдавам живота на западния човек отблизо, както и живота на българския емигрант там. Видях как живеят гореспоменатите хора и то от всички социално-икономически прослойки. Моите впечатления, както и моите взаимоотношения с обществото там ми вдъхват куража да посмея да дам съвет на Вашия син и на неговия братовчед. Всъщност, дори и да нямах този опит аз все още бих посъветвал всеки млад човек, който не е живял на Запад да отиде там и да опита да се потопи в онази култура, която дори и сериозно застрашена и в деградация все още е запазила достатъчно, че да може да научи "незападняка" на нещо. Говоря за ценности, дисциплина, уважение и други. Мога много да изпиша тук за ползите от живота в чужбина, но предпочитам да използвам тази енергия и време в директен разговор със сина Ви и братовчед му, ако те имат желанието, разбира се.

Ако те нямат желанието да се чуем или видим, то аз непременно държа те да не остават със заблудата, че животът там е лесен. Той всъщност е много по-труден и взискателен, много по-сложен - особено когато си чужденец. Ако те не отидат там със сериозна цел или мисия, със смисъл, те рискуват да бъдат погълнати от капиталистическия Голиат, превръщайки се в малка гайка от огромната машина. Те рискуват да се изгубят, да останат сами, неразбрани, особено в големия град. Отношението на западноевропееца към източноевропееца, като цяло, е изпълнено с предразсъдък и предпазливост. В Европа за съжаление все още има значение откъде си. Животът там е изключително конкурентен, което от една страна е своеобразна казарма за човека с цел, но и изтощаващ спаринг-партньор за човека без цел. Културната несъвместимост е голяма, понякога по начин вдъхновяващ респект и амбиция за адаптация, а понякога по особен, идиосинкратичен начин обезкуражаваща.

Наясно съм, че пълната адаптация (която за мен е задължителна за човек, който желае да живее и да се установи на ново място) зависи до голяма степен от адаптивността и нивото на мотивация на субекта, желаещ адаптация. Поради тази причина както и поради моите срещи с десетки, дори стотици, неуспели (по отношение на адаптация а и дори на по-добър живот) емигранти, аз на никого не бих казал "Бягай! Разкарай се от България!". В моите разбирания Америка все още остава най-добрата дестинация за този, който е уверен, че проблемите му не са предимно в него и че настоящата му среда е ограничаваща за дългосрочното развитие на потенциала му.

Ако те решат да заминат за Англия аз мога да ги съветвам с уреждането на документи и намирането на работа и квартира.

Надявам се бях полезен с написаното. Вашият син и неговият братовчед могат да ми пишат на имейла, от който изпращам това писмо - ... - за да поговорим и разменим допълнително контакти, ако това е необходимо.

Тук също така бих искал да изкажа своите благодарности към Вас за това, което създавате, за Вашето достойно поведение и за позитивното влияние, което това оказва на хилядите хора, които Ви четат. Аз споделям Вашата мисия и съм склонен да работя в името на това Вашето дело и слово да бъдат чути от все повече хора. Имам идеи. С удоволствие бих си поговорил с Вас - ако имате тази възможност и желание.

С Уважение, ...

Здравейте, уважаеми г-н Н.,

Много ви благодаря за толкова хубавото, богато на смисъл и полезно писмо! Непременно ще го препратя на сина ми и на неговия братовчед, те ще решат дали ще Ви се обадят за да се възползват от предложението Ви, но аз от свое име много Ви благодаря за готовността Ви да им помогнете. Аз им обещах да разуча въпроса около евентуално тяхно заминаване в Англия, но не смея да им се меся повече - въпреки че искам да им помогна с нещичко в толкова важния избор, който те сами, разбира се, трябва да направят. Не смея повече да им въздействам за решението им, понеже не е правилно това, нека те, в така създалата се ситуация, сами да решат какво да предприемат по-нататък.

Факт обаче, че в момента тук, в България, те съвсем не са доволни от положението си, а най-вече от липсата на перспектива: синът ми работи на ..., а пък неговият първи братовчед работи при невероятно тежки условия (без договор и без каквито и да било осигуровки) като горски работник. (Затова и той повече настоява да заминат в Англия, синът ми, който знае английски, пък е по-резервиран и по-неориентиран, той се намира в тежък период - както и много други млади хора в съвременна България.) Наблюдавайки ги и разговаряйки с тях, реших малко да им помогна, но сами разбирате, че нямам право повече да им се меся: нека те сами да решават какво да правят оттук-нататък. В този смисъл Вашите препоръки към тях ще са безценни - именно за тях самите. Благодаря Ви за шанса, който им давате така безкористно.

Г-н Н., много Ви благодаря за високата оценка и добрите думи по отношение на това каквото аз се опитвам да правя! За мен тази Ваша оценка е голямо насърчение да продължа - защото разбирам, че съм на прав път, щом като има хора като Вас, които така оценяват правеното от мен. С удоволствие бих си поговорил с Вас, с това писмо ще получите телефонния ми номер и скайпа, можете да ми позвъните когато желаете.

Желая Ви приятна вечер!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

11 коментара:

Анонимен каза...

Робуват там.

Цветан Ташев

Ангел Грънчаров каза...

Там ли "робуват"? А тук, у нас, как е? Тук сте "свободни" и щастливи, така ли? :-)

Анонимен каза...

Да, такива сме. Това, че вие, Грънчаров, сте роб и нещастен, не означава, че сички са таквиз.

Анонимен каза...

В чужбина е още по тежък труд,там ги спукват от работа,а тук в българия поне 8 часа работим,а в чужбина по 12ч.

Цветан Ташев

Ангел Грънчаров каза...

Цветан Ташев В чужбина се работи истински, но и заплащането е истинско, нали така? За какво "робуване" тогава може да става дума? А тук у нас хем много се работи, хем не се заплаща. Къде тогава е робуването?

Анонимен каза...

ГРАНЧАРОВ МАХАЙ СЕ И ТИ НА ЗАПАД ЩОМ ТУКА НЕ ТИ ХАРЕСВА ТОЛКОВА!!!!!!!!!!!!!!!! НА НАС ПЪК СИ НИ ХАРЕСВА!!!!!!!!!!!!!!!!!! МАХАЙ СЕ НА ЗАПАД ТАКИВА КАТО ТЕБ НЕ СА НИ НУЖНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ВСИЧКИ СОРОСОИДИ СЕ ИЗНЕСЕТЕ ЗА ДА СИ ОТДЪХНЕМ ОТ ВАС!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЕ ВИ ИСКАМЕ ИЗОБЩО!!!!!!!!!!!!!!!! НЯМА ДА ПЛАЧЕМ ЗА ВАС!!!!!!!!! НА НАС НЕКАДЪРНИЦИ КАТО ТЕБ НЕ СА НИ НУЖНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ОСВЕН ТОВА ЧОВЕКЪТ ТИ СЕ И ПОДИГРАЛ, ЧЕ ПРАВИШ НЕЩО МНОГО НУЖНО, А ТИ НЕ СИ РАЗБРАЛ ТОВА!!!!!!!!!!!!!!!!! ПРАВ Е МОЯТ ТОЛКОВА ДОСТОЕН УЧЕНИК МЕРКАДЕР ЧЕ ТЕ НАРИЧА ТЪПУНГЕР!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТОЧНО ТАКЪВ СИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Ангеле, просто ми е неудобно вече.
Но като чета тези писма тук...
Прочетете моя роман ;Франция, разреши да те обичаме" и сборника ни с разкази "Кестени от Париж", там ще видите свидетелството за емигрантството на един писател като моя милост, изживени с цената на кръвта ми. Вие сте от Пловдив, а онзи ден дама от Вашия град ми писа, че си е взела романа от книжарница "Хермес; в центъра, там имало и разказите ми.Можете и в библиотека да отидете. Няма да сбъркате.
Извинявайте, но да разчитате на свободни съчинения от този или онзи при положение, че с Вас сме приятели тук и знаете как пиша...
Всъщност Ваша си работа.

Dimo Raikov

Ангел Грънчаров каза...

Непременно ще прочета романите Ви! Просто сега се опитвам да помогна на моите близки, които искат да заминат да работят в Англия. А Ви вярвам, че когато се мисли за самия проблем Вашите романи най-много могат да помогнат.

Анонимен каза...

Ако имат инженерни умения могат да си намерят лесно и бързо работа в UK. Ако ще работят по долнопробна работа е по добре Германия или Скандинавия- повече или същите пари и по ниски наеми.

Анонимен каза...

Преди да заминат, трябва да приемат исляма и да научат арабски.

гАд каза...

Брррррр, към писмото нямам претенции, но коментиращите тук... Моля ви се, не плашете хората!
Няма такъв филм като "в България работим 8ч, а там 12ч". Да, там/тук може да работиш по 12ч ако си решил да работиш на 2 места, докато в България си само на едно. Или пък работиш на смени, но и в България има такива смени.
Разбира се човек трябва да бъде реалист. Неквалифицирана работа в България води до тежък живот, улеснението идва защото много често си живеят при родителите, докато в чужбина се налага да плащат наеми и т.н което усложнява всико. Но няма как да се очаква, че една сервитьорка примерно ще живее приказен живот в чужбина. Сервитьорките не живеят приказно никъде по света. И все пак в чужбина могат да си позволят повече от колкото в България. Въпрос на цифрички е. От по-високата заплата винаги ще ти остане повече след всички сметки.
Но, ако човек е умен, квалифициран - възможностите са много по-добри, и стандарта на живот се различава коренно от този в България.
Не живея в Германия или Анлия и не мога да помогна с детайли за тези две държави. Но съм редовно в командировки в Лондон и не съм забелязал някой да се отнася с мен различно заради произхода ми. Да не говорим, че градове като Лондон така или иначе са пълни с имигранти.

Проблема е, че в България разни люде си пробутват идеята, че в чужбина парите растат по дърветата. Което просто не е така. Бъдете реалисти!

Като съвет от мен - Англия с предстоящият Brexit може да не е най-доброто решение. Но си е малко гадаене, кой знае какво ще се договорят в крайна сметка.