Да се прави добро е аксиома на живота, ненуждаеща се от никакво доказване - и оправдание

Под вчерашната публикация със заглавие Великденската гражданска и благотворителна акция по оказване на човешка съпричастност и милосърдие спрямо директорката на пловдивската ПГЕЕ продължава се появиха интересни, много различни коментари, дори се появи нещо като начало на дискусия, на дебат, което е радващо. (В дискусията на участниците им се налага да мислят, "първосигналните" неосмислени реакции съвсем не са достатъчни!) Примерно един човек ми каза следното:

Анонимен каза: На юридически език тази ваша "инициатива" се нарича "склоняване към тормоз". За такова нещо директорката преспокойно може да ви осъди - ако реши, че й се занимава. Така шансовете ви да станете отново учител ще бъдат съвършено нулеви.

Виждате ли колко страшно звучи това предупреждение?! Излиза, че като съм призовал дадени хора, стига да искат, да направят добро, т.е. да помогнат на директорката да осмисли стореното от самата нея, аз съм извършил "престъпление", нарушил съм разпоредба на Наказателния кодекс! Бррр, само това ми липсваше: да ме осъдят в съда и да ми се наложи да ида в затвора! Дето се казва в нашенката поговорка: "Направи добро, за да ядеш... (няма да казвам какво точно ще ядеш, щото ще прозвучи грозно). Наистина ли съм извършил престъпление, стремейки се да направя добро, да съм се оказал в положение, че върша зло, което при това дори е наказуемо от закона? Ето този въпрос наистина се нуждае от прецизно осмисляне и вникване. С оглед да постигнем истината по въпроса аз подхвърлих ето какво:

Ангел Грънчаров каза: Простете, а на юридическия език има ли израз "склоняване към добродетелност"? :-) Щото в случая склоняваме хората към това да правят добро, а не някакъв "тормоз"? Откъде-накъде Ви хрумна, че някой иска да тормози въпросната особа? Как може така превратно за сфащате тъй благородния ни замисъл?

Виждате, аз се опитах някак да се защитя, щото в моя замисъл изобщо не е влизало това да направя зло на въпросната управляваща административна особа. Но както е известно ако човек прави зло, ала не съзнава, че това, което прави, е зло, той съвсем не е извинен, нали така? Ето по тази причина съм силно заинтересован да се установи истината, а именно: зло или добро правя като призовавам и то съвсем публично хора, които искат да помогнат на директорката на ПГЕЕ, да опитат да встъпят в разговор с нея?! Престъпление ли е ний, гражданите, да се опитваме да влезем в диалог с управниците си? И аз, дето наистина подстрекавам гражданите чрез постъпка, на дело, сиреч практически да опитат да влязат в диалог с една властваща особа, която по моя преценка е допуснала сериозна грешка, и то именно с оглед да й помогнат да си осъзнае грешката, та значи аз, дето правя всичко това, престъпление ли съм извършил, престъпник ли съм станал? За мен е много важно да разбера истината по този въпрос, и то преди още да съм изправен пред съда в качеството ми на заподозрян в извършване на престъпление. Всъщност, все пак само съдът има правото да каже кой е престъпник и кой не е, кое е престъпление и кое не е пък казва законът. Аз не съм юрист и ето по тази причина много се притесних. Вижте какво ми отвърна моя опонент:

Анонимен каза: Какво е добро в юридическия смисъл решава само съдът. Което не винаги съвпада с доброто в общочовешките (представи, допълвам тази дума, щото изречението е недовършено, позволявам си такава една волност, дано и тя не е престъпление, правя го с добра подбуда, именно да помогна, бел. моя, А.Г.). Например начина на събиране на данъци, парите от които и то и тя усвоявахте в продължение на години под формата на заплата, е дълбоко несправедлив, но според законите Е справедлив.

Казал е "то", но очевидно е допуснал грешка, може би е искал да напише "ти" или поне "той", имайки предвид мен. Аз не мога да разбера какво е толкова несправедливо в начина на събиране на данъци, парите от които ний двамата с директорката сме усвоявали под формата на заплати е "дълбоко несправедлив", но както и да е. А може би е искал да каже, че е несправедливо това, че ний двамата с директорката за това, което сме правили, изобщо сме получавали заплати - дали пък това не е искал да каже този толкова добре ориентиран в правото анонимник? Както и да е, възможно е ний и двамата с директорката (или поне единият от нас) съвсем дълбоко несправедливо да е получавал заплата от народните пари за това, което изобщо е правил, ала ето, според закона той си е прибрал тия парички съвсем законно. Нищо де, да не бъдем дребнави, да не придиряме излишно заради някакви пари, взети от народните пари, знаем, че нашият народ е толкова богат, че изобщо не му пука за това за какво отиват събраните с данъците народни парички. Ето какво вметнах аз, щото подетата тема е огромна и за всичко не може да се каже:

Ангел Грънчаров каза: Да, но какво е добро в истинския, в същностния (същинския) смисъл изобщо не зависи от съда, нали така? И моралът независимо от всичко стои и над правото, дори и над съдебната власт. Човечността - също. Нас това ни вълнува. Заради доброто и човечността сме готови ако трябва да бъдем осъдени от нашето родно правосъдие, щот сме идеалисти, ако ме разбирате какво искам да кажа. Аз призовавам към правене на добро на въпросната страдаща и прекалено заблудена административна особа, нека тя да ме даде на съд за това...

Да, казах това - въпреки всички рискове. Поемам съзнателно рисковете, щото да се прави добро за мен е аксиома на живота, ненуждаеща се от никакво доказване - и оправдание. Е, вярно, съдът може да ме осъди, но съвестта ми поне ще е чиста: искал съм да направя добро, осъдили са ме за това, но доброто нали все пак е останало, било е вече направено?! Вярно, директорката или съдът може и да не оценят направеното (от мен и от призоваваните от мен хора) добро именно като добро, но това вече е проблем на оценяващите, ние сме се вдъхновявали от идеята да направим добро. На заблудения да помогнеш да осъзнае истината не е зло, а е добро според мен, дали пък не греша, а, какво ще кажете? Или да го оставим заблудения да пребивава в заблудата - и в злото, да не му се месим, този ли е правилният подход?! Важни въпроси са тия, а, нека да помислим повече, пък и самата директорка ако иска нека да се замисли, мисленето все пак не вреди толкова, колкото се смята от някои хора. Аз така мисля де, но аз съм голям грешник и нищо чудно пак да греша. Но какво ли мислят непогрешимите, а, проговорете вий, непогрешими, жадни сме да чуем вашата неръкотворна мъдрост или мисъл! Откога аз само призовавам тия непогрешими и от всичко разбиращи властници да проговорят, ала ето те упорито мълчат, вероятно го правят щото са нещо като олимпийски богове, знаят всичко, но гледат на нас, неразбиращите, на нас, търсещите истината, с презрение... да не се месим в работите на олимпийските божества, че можем да предизвикаме техния гняв, знаете по моя пример какво следва когато някой предизвика съвсем заслужено олимпийския гняв на нашите властващи олимпийски божества, ама как какво следва, опраскват го, и това ли трябва да ви обяснявам?!

Друг един мислител, нарекъл се "гАд", който, доколкото ми е известно, живее в братска Чехия, написа ето тази многозначителна реплика:

гАд каза: И според мен едно такова раздаване на мобилният и номер може да не е най-доброто решение. Но тук сте го обърнали на война на лична основа, та не се очудвам. :)

Да, "очудвам" е написал, а не "учудвам", но не е грях да сме скарани с правописа, ние с толкова други неща сме скарани, пък не се безпокоим, та за някакъв шибан правопис ли ще се безпокоим?! Но репликата му е много важна, поставя важен проблем, по който истината на мен лично ми се изплъзва отдавна; ето моята реакция по този повод:

Ангел Грънчаров каза: Кое е "личното" в нашата "война", както се изразявате? :-) Ще Ви бъда благодарен да се аргументирате, че така казано твърдението Ви звучи напълно голословно. Мен примерно нещата, касаещи личността на г-жа Анастасова (какви са й физическите параметри, какви са душевните й особености, ценности и пр.) изобщо не ме вълнуват; имам обаче претенции единствено към това как тя упражнява властта си. Интересно е, че не сте забелязал това и говорите общи приказки на някаква "война на лична основа"...

Това написах там, опитвайки се да предизвикам дебат и по този проблем. Ето какви изказвания имат участващите в този почнал да се заражда дебат:

Мария Василева каза: Излиза, че на г-жа Директорката, сигурно щото е директор, трябва да позволим гаврата най-долни гаври и лъжи, а на Грънчаров да не простим това, че търси подкрепа или това, че разказва за мерзостите й в блога си.

Той дори не търси и подкрепа, за него е по-важно хората да се научат да отстояват правата и достойнството си и да имат активна гражданска позиция. Но в това почти никой не е убеден, защото го съдят според собствените си убеждения. Вие самите не бихте постъпили като него, бихте се съобразили с юридическите гледни точки (анонимния коментари и този на гАд, и то най-вече сте съгласни с конформизма и гледането на личния интерес, като Цветан Ташев, чиито съвети прочетохте в предишна публикация (виж: Важното е какво става в главите на хората, аз за промяната в главите работя!).

Дадена ни е способност да разсъждаваме, имаме мозък, а не го употребяваме!

Ако някой може да обясни, нека да го направи тук: защо на властимащите всичко е простено - да издевателстват над живи същества, да лъжат, да усвояват народни пари, да убиват... а на обикновените хора се счита за голям грях и срам да ровят в кофа за боклук или да си откъснат шепа череши?!

Защо простихте на директорката и защо я защитихте? Ако така беше постъпил с вас вашият работодател, какво щяхте да направите? Щяхте да си намерите работа на друго място, нали? Щяхте да оставите работодателя си да продължи да безчинства и да си замълчите!

Е как тогава ще се подобри положението, в което изпадна България? Няма никога да се подобри, няма и така да остане, ще се влошава и няма да я има България.

Ама на кой му пука, ние само се пишем патриоти, нали така? Иначе - никакво подобрение на положението, не! Никакви промени в образованието, а, не! Никакви промени в здравеопазването, не, не!

Ще си погинем тук на тази земя съвсем заслужено - от собствените си мързел, завист, омраза и немислене, от това "Аз нали съм си добре, другите не ме интересуват!".

Това пише г-жа Василева, поставяйки проблема на една съвършено друга плоскост - окозва се, че не става дума за някакви си там "лични войни", работите опират до съвършено друго нещо, което обаче за жалост масово не се разбира. Ето какво отвръща опонентите, аз тук ще се въздържа от изказване, щото многократно съм се изказвал, моята позиция е добре известна, тя при това е родствена на позицията на госпожа Василева. Но ето мнението на опонентите ни:

Анонимен каза: Това е твое човешко право, а нейното юридическо право е да вземе пари от теб чрез съдът.

Е, нека да вземе пари от мен директорката чрез "съдът", аз като съм безработен сега по нейна заслуга, имам толкова много пари, че нека тя да вземе за себе си част от тях - което е изключително справедливо, няма що! Както и да е, виждате, тия хора имат крайно оригинални представи и за право, и за справедливост, и за правосъдие. Нека да ме съдят, нека да ми вземат парите. (Впрочем, може да ми направят чрез някой оправен частен съдебен изпълнител с мутренски манталитет запор на... жилището, могат да ме изгонят от дома ми, да изгонят на улицата като баба Марийка, ведно със семейството ми, пък после могат да продадат жилището ми, а получените пари да ги дадат на толкова пострадалата от мен директорка, това също е някаква висша и много оригинална форма на справедливост, нали така? В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, както вече знаем добре това, няма невъзможни неща, ето, по тази причина нищо чудно и това да се случи някой ден, аз лично го очаквам, смятам, че то е напълно възможно. А ето другият опонент що благоволява да каже:

Анонимен каза: Гледай си кухнята, Василева, не се меси в мъжки разговори! Мисленето не е за теб.

Туйто. Умен и мъдър, а най-вече добър човек е този наш опонент. Аз бях цензурирал коментара му, бях го оценил като обиден за г-жа Василева и го бях пратил в папка СПАМ, но реших да го върна, нека да видят хората що за личности са наши опоненти.

Какво по-нататък ми отвръща т.н. Анонимен гАд можете да прочетете там, където са коментарите. Щото този текст ще стане много дълъг, затова правя така. А смятам да завърша ето как: като капак в това отношение ще сложа думите на анонимната дежурна моя оплювачка, нейния коментар, както винаги е пръв, но сега ще го сложа накрая, като венец и като апотеоз, за подобаващо увенчаване и достойно увековечаване на диалога ни:

Анонимен каза: ПРОКЛЕТ ДА СИ, ЗЛОДЕЙ ПОДЪЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! КАК Е ВЪЗМОЖНО ДА СИ ТОЛКОВА ДОЛЕН????????????!!!!!!!!!!!!!!!!! НАШАТА ЛЮБИМА ДИРЕКТОРКА СИ Е НАПЪЛНО ДОБРЕ И НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ГЛУПАВИТЕ ТИ "БЛАГОТВОРИТЕЛНИ АКЦИИ", ТИ ЗА СЕБЕ СИ СЕ ПОГРИЖИ МАЛКО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТИ СИ В УНИЗИТЕЛНО ПОЛОЖЕНИЕ А СИ СЕДНАЛ ДА НАСЪСКВАШ ХОРАТА ДА СМУЩАВАТ СПОКОЙСТВИЕТО НА НАШАТА ЛЮБИМА ДИРЕКТОРКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НАМЕРИ СИ РАБОТА НЯКЪДЕ, ДОРИ И ТОВА ДА Е КАТО ЧИСТАЧ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НУЖНИЦИ НА ПЛОВДИВ ИЛИ НА РОДНОТО ТИ СЕЛО ДОЛНА МАХАЛА, А НЕДЕЙ ПОВЕЧЕ ДА ХВЪРЛЯШ ОТРОВАТА СИ, ЗМИЙО ЗЛА!!!!!!!!!!!!!!! АЗ АКО БЯХ НА МЯСТОТО НА ГОСПОЖА АНАСТАСОВА ЩЯХ ДА ЗАВЕДА ДЕЛО ЗА НЕЧУВАНИЯ ПО ГРУБОСТТА СИ МЕДИЕН ТЕРОР, НА КОЙТО Я ПОДЛОЖИ ТИ, ЗМИЙО ПОДЛА!!!!!!!!!!!!!!!!!!! КАКВО КАТО ГРАЖДАНИ-ОЛИГОФРЕНИ И ПРАЩАТ ПИСМА, ТА ГОСПОЖА АНАСТАСОВА ДА НЕ Е ЛУДА ДА ГИ ЧЕТЕ???????!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ ГИ ХВЪРЛИ В КОША ЗА БОКЛУК КЪДЕТО ИМ Е МЯСТОТО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЩОТО ТЯ ЗА РАЗЛИКА ОТ ТЕБ НЕ Е ЛУДА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! САМО ЗАЩОТО СИ ДОКАЗАНО ПСИХИЧНО ЛУД ТЯ НЯМА ДА ТЕ СЪДИ, ТЯ ЗА РАЗЛИКА ОТ ТЕБ Е МИЛОСТИВА, ПРОКЛЕТ ЖЕСТОК НЕЩАСТНИКО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТЯ Е ТОЛКОВА БЛАГОРОДНА И Е АРИСТОКРАТКА С НАЙ-ИЗТЪНЧЕНИ МАНИЕРИ, ЧЕ НАПРАВО СЕ ГНУСИ ДА СЕ ЗАНИМАВА С ОТРЕПКИ КАТО ТЕБ!!!!!!!!!!!!!!!! ПО ХИГИЕНИЧНИ СЪОБРАЖЕНИЯ НЕ ЖЕЛАЕ ДА КОНТАКТУВА С ТЕБ И С ПЕТТЕ ТИ ПРИЯТЕЛИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ОТИВАЙ ДА РОВИШ В КОНТЕЙНЕРИТЕ ЗА БОКЛУК С ПРИЯТЕЛКАТА ТИ БАБА МАРИЙКА И НЕДЕЙ ПОВЕЧЕ ДА СМЪРДИШ В ИНТЕРНЕТ ПРОКЛЕТ НЕКАДЪРНИКО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ ЗАГУБИШ ПРЕЗ СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА ДЕЛОТО И ДАНО НАЙ-ПОСЛЕ МИРЯСАШ!!!!!!!!!!!!!!!!!! А ГОСПОЖА АНАСТАСОВА КОЛКОТО И ДА Е БЛАГОРОДНА НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ВЪРНЕ В УЧИЛИЩЕТО ЗАЩОТО ТЯ Е ПРИНЦИПНА: В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ НЕКАДЪРНИ УЧИТЕЛИ НЯМА И НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ИМА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! АКО ИМАШЕ КАЧЕСТВА ДА БЪДЕШ УЧИТЕЛ ЗАЩО НЕ ТЕ ВЗЕМАТ В НЯКОЕ ДРУГО УЧИЛИЩЕ???????????????????? ЦЕЛИЯТ СВЯТ ВЕЧЕ ЗНАЕ ЧЕ СИ ДОКАЗАН НЕКАДЪРНИК И ЗА УЧИТЕЛ НЕ СТАВАШ!!!!!!!!!!!!!!!!

Това е, дето се казва, положението. Такъв, с извинение, "диалог" тече от месеци, да не кажа години. Кой точно пише тия всекидневни излияния, коя конкретна персона всеки ден така умилително ме плюе, е без никакво значение, за нас е важен принципа. Разбира се, другата страна докато търпи да бъде представяна от тази въпросната оплювачка, наречена вече от народа "Лудата с удивителните", така ще е.

Бъдете здрави! Ще ви бъда благодарен ако се изкажете по поставените въпроси и вие. Важно е вашето мнение, не бъдете такива скъперници да ни лишавате от него. До скоро! Аз ставам за да тръгвам за студиото на Пловдивската обществена телевизия, където днес мой гост ще бъде г-н Христо Марков, ще си поговорим хубаво по всички въпроси, в това число може би и по този. Не знам, предварително не мога да кажа накъде ще затече разговора ни. Ний, мислещите хора, сме неподатливи на никакво планиране...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo