Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 29 април 2018 г.

Има ли пълна смърт?



Приятели, простете, много ме мъчи един въпрос, ще ви го задам, дано не ви прозвучи грозно или глупаво, но ще рискувам. Въпросът ми, поставен в съвсем личен план, е (той има доста уточняващи подвъпроси): Къде е майка? Какво стана с нея при смъртта й? Майка ми сега е просто в гроба - или не съвсем?

Да оставя обаче този пределно личен план, ето го другият, по-принципният. Душата на човека умира ли съвсем (и изцяло) при смъртта - или това просто няма как да стане? Има ли "тотална смърт", смъртта тотална ли е, т.е. всичко ли умира при смъртта? Нищо не остава от човека (ако не броим неговия труп), така ли? Значи няма душа и дух, така ли?

Как вие, като съвременни хора, възприемате едно такова допускане? Кому е изгодна "пълната смърт", след която не остава нищо от човека? Вас лично блазни ли ви една такава възможност? Вие лично бихте ли искали изцяло да умрете? Ако е така, ако е вярно това допускане, то вас лично устройва ли ви? Нима ви е страх от евентуалността да я вярна концепцията за безсмъртието на душата?

Аз като философ-идеалист вярвам, че душата на човека е безсмъртна (в противен случай всичко отива по дяволите, т.е. обезсмисля се напълно!), да, мисля същото по този въпрос, каквото е мислил и Сократ; но, обаче и аз като него не зная това. Някой от вас обаче има ли "знание" точно по този така съдбовен въпрос? Може ли да ме просветли и мен? Има ли някой, който пък може да усмири самонадеяността на моя ум и да ми повлияе така, че да укрепи вярата ми в безсмъртието дотам, че вече да не ми е потребно никакво знание по този въпрос?

Има още много въпроси, които бих могъл да поставя, но засега спирам дотук. Силно съм заинтересован да разбера какво мислите вие по тия всичките въпроси. Неслучайно ви питам какво мислите по тази поредица от най-съдбовни, кардинално важни въпроси. Лично съм заинтересован от тях - понеже съм вече във възраст, в която смъртта за мен става много актуална тема.

За старите хора такава най-актуална тема все повече е смъртта. За младите, разбира се, такава тема е животът. Кои са в по-изгодна позиция, кои са в по-трудно положение, а, какво мислите? :-) За живота ли да мислиш или за смъртта е по-интригуващата тема? Или двете теми са неделими една от друга?

Ако имате добрината да ми го съобщите... за което предварително ви благодаря!



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

5 коментара:

Анонимен каза...

Уважаеми приятелю, чувал ли сте че в Индия хората когато някой почине казват че той е напуснал тялото си, не казват че е умрял?! Виждате ли каква е разликата между нашият духовно прост народ и индийският. А да Ви попитам чувал ли сте някога за царството Божие, за раят предвиден за праведните? Или и Вие сте като онези духовно прости хора които са подочули нещо, но нямало кой да им обясни и за това така си останали? Такова нещо аз напълно отхвърлям. Вие сте един изключително развит духовно човек. Вие знаете че Бог е безкрайно праведен, Той е самата милост и благост. Вие знаете че благият ни и състрадателен Баща е промислел за Вашата майка, която за мен е праведница. Как е възможно човек да плаче за друг човек който никога не е срещал, както аз плаках за Вашата майка. Това е възможно само в редки случаи, когато това се отнася за праведник. Нямам предвид че Вашата майка е подобна на нашите християнски светии. Но Вие добре ме разбрахте. Майка праведница. Я.М.

Анонимен каза...

До 40 ден душата обикаля местата , на които е живяло човешкото същество. След това преминава особена очистка и преминава през ДУХОВНИТЕ Учители от глобусите около Земя, с които обменя съзнание и се набогатява. След това отива в огромната ДУХОВНА сфера за обмен над Земя, където чака съдбовен ред за следващо превъплъщение. Там престоява най-много до 70 години. (по Петър Абаджиев-Петим)

Мария Христова

Анонимен каза...

Срещата със смъртта: https://www.pravoslavie.bg/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0/

Въпросът за смъртта и отговорите на философията, религията и атеизма
ПРОТ. АЛЕКСАНДЪР ШМЕМАН - https://dveri.bg/k9u4

6. ДУШАТА СЕ ПРЕРАЖДА И ЕВОЛЮИРА, А ДУХЪТ СЕ ВСЕЛЯВА.

ПЪТЯТ НА ДУШАТА И ДУХА В ЧОВЕШКИТЕ КУЛТУРИ - http://www.bialobratstvo.info/%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%85%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0

Nedelin Boyadjiev

Анонимен каза...

Потърсете книгата на Длорес Кенън "Съдбата на душите". Може би я има и в онлайн книжарница. Там може да получите отговор на повечето си въпроси на тази тема. Също препоръчвам книгите на Майкъл Нютън - "Пътят на душите", "Следите на душите", "Живот между преражданията". Душата е безсмъртна! Ние сме частица Бог.

Stela Bankova

Анонимен каза...

Съболезнования!

За мен този въпрос възникна по същото време - с кончината на майка ми - и си дадох една година за принципен отговор. Тогава бях на 21 и следвах (татово време). В рамките на година установих категорично, че не е край и има нещо. След това беше по-лесно - възникна въпросът "Познаваемо ли е?". Когато и той получи утвърдително Да, нещата влезнаха в коловоз, но научаваното беше просто невероятно... Достатъчно е да спомена, че идеята за окончателна смърт е приета от Събора в Константинопол през 553 г. по изричното настояване на Юстиниян! Трябвали са му смирени поданици...

Vladimir Petrov