Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

сряда, 25 април 2018 г.

Умеем ли точно да отсяваме лъжата от истината в политиката?


Tatyana Koleva: От известно време ми се споделя нещо и очаквам многозначни отговори, но си мисля: Плевнелиев бе добър президент, защитаващ евроатлантически ценности, не гласувах за него, но в последствие го одобрих като поведение. Масовото мнение за него е отвратително, какъв ли не го наричат. Всички, които ме познават, знаят за моите пристрастия в политиката, ГЕРБ никога не е била и няма да бъде партията, която ще припозная. Но единственият, който в момента говори за евроатлантически ценности и се опитва да ги защити, е Цветан Цветанов. Не го познавам добре, но ми харесва как говори. Обаче точно него оплюват хората. Не разбирам вече какво се случва в България, имам чувството, че стремглаво летим към пропастта Евразия, но някакси сме зомбирани май. Онзи ден слушам Иван Костов - човекът, на когото винаги ще вярвам. Той също е достатъчно премерен и може да отсява. Можем ли да отсяваме? Мислим ли си какво точно правим със сляпата си обич или омраза? Започвайте да ме плюете.

Ангел Грънчаров: И на мен ми мина, признавам, съмнението, изразено с мисълта, която Татяна е изразила така добре. Дали пък Цветанов не е наистина проевропейски ориентиран политик? Дали пък не е искрен, т.е. да не лъже, че действително вярва в европейските ценности? Сякаш се опитва да играе тази роля, но защо ли го прави? Какъв е замисълът? Защо да му вярвам ей-така, без достатъчно основание?

Вярно, единствено по делата може да се познае кой какъв наистина е. И кой играе някакъв пошъл театър, в който коварният режисьор е раздал съответните роли. На моменти имам чувството, че гледаме театър. Радев и Цветанов все едно уж се ръфат, с оглед балъците да им се вържат. На шарани ни правят. Барем да бяха добри артисти, ала не са.

На Костов вярвам, че е истински проевропейски политик, щото с дела го е показал и потвърдил. На Цветанов, убийте ме, не мога! Делата му са съвсем други. Излъчването - също.


А иначе съм съгласен, че ако този човек, имам предвид Цветанов, наистина е проевропейски мислещ, то това непременно трябва да му проличи, и то категорично - и тогава трябва да бъде подкрепен. Независимо от някакви други емоции, които пречат това да стане.

В политиката емоциите неслучайно играят огромна роля. Насила не можеш да ме накараш да харесам примерно Цветанов - щом като от думите му непрекъснато усещам фалша. Тия неща се усещат със сърцето, а умът лесно може да бъде излъган. Да не подценяваме никога сърцето си, то никога не може да бъде излъгано.

Боко иначе е ясен, лъжец от класа е, на нито една дума не му вервам по тази причина, но Цветанов нима е различен? А може би е по-добър в лъженето въпросният Цецо?

Знам ли? Труден е казусът. Но понеже в нашата политика теперь нема риба, и ракът е риба, така ли? Цецо е различен от ментетата и лъжците в ГЕРБ, така ли? Той е второто голямо изключение след Плевнелиев, тъй ли? Цецо има съвест, така ли?

Трудни въпроси. Крайно трудни. Скоро ще им разберем точните отговори. Но да се съмняваме винаги е нужно. Слепотата не е достойнство. Иска се известна гъвкавост. Не можем да сме просто и винаги напълно... праволинейни. Не бива да сме догматици. Животът е динамика, нали така?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: