За многозначителния съдебен казус, отразяващ истината за катастрофалното положение, в което се намира българското училище

Тия дни пиша проект за своята писмена защита, която ще представя в Окръжен съд в Пловдив. Позволявам си тук да публикувам откъс от документа, като държа да уточня, че съвсем не се знае дали написаното в този мой проект наистина ще стигне до съда - защото тепърва предстои да каже своята тежка дума моя адвокат г-н Тодор Димов; така че публикувам тук въпросния откъс само с оглед на това да задоволя донякъде нескривания интерес на ония, които се вълнуват от този толкова любопитен и многозначителен съдебен казус, отразяващ истината за катастрофалното положение, в което се намира българското училище и българското образование изобщо; моля, четете, наслаждавайте се, драги тъй благодушни граждани на тъй свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ:

...

В тия години на тежка борба с рецидивите и ексцесиите на такъв един краен административен произвол, на необуздан директорски волунтаризъм ми се наложи да преживея какво ли не. По първото ми уволнение през май 2014 г. (пак по същия параграф от КТ, и то по абсолютно същите куриозни и лъжливи „мотиви”!) водих тежък съдебен процес (на три инстанции), който в крайна сметка спечелих; Върховният касационен съд отмени заповедта за уволнението ми, възстанови ме на работа в началото на 2016 г., но това не спря директорката – тя продължи усърдно да работи за постигане на така жадувания реванш.

За жалост, беззаконията и произволът спрямо мен продължиха и през тази една година, в която бях на работа в ПГЕЕ – преди повторно да бъда уволнен. Отново бях подложен на разюздана, организирана от ръководството на училището мобинг-кампания, т.е. бях подложен на крайно враждебно поведение от страна на директорката, включващо безпрецедентни зловредни действия срещу репутацията и личното ми достойнство, също така и действия, пречещи на нормалното упражняване на работата ми; бях жертва на грозни манипулации, включително и чрез недопустимо използване на ученици (от т.н. „активисти”, приближени до ръководството), насърчавани да обиждат преподавателя и да пречат на работата му; това са недопустими ексцесии на емоционално насилие с цел нападнатото лице, именно моя милост, да загуби работното си място (или пък да бъда принуден сам да се махна – та да се спася от ужасния административен тормоз!). В училището, в което по време на управлението на директорката Анастасова възникна крайно тежка психологическа и нравствена обстановка на страх от отмъстителната директорка, бях подложен на невиждан тормоз и терор, включващ и старателно организирана социална изолация, което, разбира се, се отрази на моето здраве, изостри се тежкото заболяване на сърцето ми; цяло чудо е, че изобщо оцелях в тия толкова тежки години на изпитания, на борба, на невиждани административни ексцесии, на водене на тежки съдебни дела, на преживяване на невероятните унижения на двукратната принудителна безработица и пр.

Държа непременно да отбележа и това, че за мен беше особено болезнено преживяване за кой ли път в съдебната зала да изслушвам откровено зловредните, несправедливи, лъжливи показания на изцяло зависимите от директорката нейни служителки (две заместник-директорки, педагогически съветник, класна ръководителка), чрез които ответната страна се постара да направи нужното да въведе в заблуждение, да излъже дори и самия съд! Съгласете се също така, уважаеми окръжни съдии, че за мен е крайно унизително преживяване да трябва да доказвам в съдебната зала, че не съм „пълен некадърник”, за какъвто в обилни черни краски ме е описала директорката, да доказвам нещо, което се подразбира по презумпция, а именно че имам нужните качества и права да упражнявам работата, на която отдадох целия си живот, нещо повече, която толкова много обичам, за която смятам, че имам и нужното призвание и талант дори. Да, непостижим за здравия разум абсурд е, че в съвременна България ръководител на едно все пак елитно (в миналото) училище, доведено днес, за жалост, до крайно тежко, незавидно състояние, не е в състояние подобаващо, по достойнство да оцени моите реални качества и постижения, ценността на отговарящия на нуждите на съвременността, т.е. иновативен, творчески и личностно развиващ преподавателски подход, който прилагам от години – и който отдавна е доказал ефикасността си.

Да, аз не крия, че съм привърженик на идеите за т.н. демократично училище, което признава младите хора за суверенни личности и им помага да развият подобаващо своя човешки потенциал, да развият тъй потребните за съвременния живот и безценни качества като умение за самостоятелно, свободно мислене, способности и умения за участие в дискусии и за защищаване на собствената позиция, търпимост към другояче мислещите, към правата, свободата и достойнството на различната личност и пр. Интересното е, че това, на което аз успявам да науча и то съвсем практически (като действителни способности и умения) своите ученици, с него изобщо не е наясно дори теоретично тяхната директорка (!!!), чието съзнание е обременено и страда от непоклатимите догми на старото, ретроградно мислене; според което било имало „единствено-правилно образцово мислене”, имало било някакви „вечни, непоклатими истини”, сиреч догми, в чиито щампи всички до един трябвало, моля ви се, да набутваме къде доброволно, къде принудително своите съзнания!

Директорката Анастасова възприема учителя като послушен служител (или чиновник), който безропотно изпълнява нарежданията и дори (пред)угажда на капризите на началството; е, в мое лице тя срещна решителен отпор на напълно сгрешената и толкова елементарна нейна представа. Във всичките тия години аз продължих всекидневно да работя по своя проект за непосредствено и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ на отношенията в нашата училищна общност, тази именно е истинската причина за моето двукратно опраскване-уволнение от самозабравилата се администраторка, която се самовъзприема като охранител на отдавна отживели времето си догми, стереотипи и норми на живот и отношения.

Иначе казано, действителният (ала така старателно крит от ответната страна) мотив за моето уволнение е чисто политически, е израз на пълна ценностна несъвместимост и разминаване на двете противоборстващи в конфликта страни! Което само по себе си е крещяща проява на беззаконие! Да, директорката на ПГЕЕ живее с догмите и представите на един отдавна отминал в небитието свят! Тя се опита, ползвайки се от властта си, да наложи и на мен тази своя упадъчна представа, но и като личност с ясни демократични убеждения, и като учител именно по философия и ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ, и като гражданин аз бях длъжен да окажа длъжния отпор на беззаконието й – за което именно и бях наказан с уволнение. Уволнен бях, иначе казано, тъкмо заради това, че си изпълних съвестно дълга не само на учител, но и на човек и гражданин! Не за това обаче е дадена властта на директорката, тя крайно много се е объркала щом си въобразява, че в наше време може да има лукса да репресира неугодните й, свободолюбивите, правдолюбивите, ония, които ненавиждат презрения робски манталитет...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo